Force de Frappe: Франция прехвърля изтребители Rafale в Румъния

Френската програма Force de Frappe, която се превежда като „ударна сила“, включва авиационен компонент, базиран на изтребителите F3-R и F4 (30-FU) Rafale, способни да носят ракети с ядрени глави, съобщават световни медии.

Трябва да се отбележи, че всичките 12 най-модерни Rafale F4 са базирани в 118-та авиобаза Мон дьо Марсан.

От средата на март 2024 г. именно от 118-а авиобаза Rafales ще бъдат предислоцирани в Румъния. Така беше регистрирано прехвърлянето на до 40 военнослужещи от френските въоръжени сили, включително 5 пилоти, в 57-а авиобаза (Михаил Когълничану) с Airbus A400M.

Подобно прехвърляне беше осъществено от френските ВВС от 16 до 20 октомври 2023 г. в рамките на операция MORANE или т.нар. "Въздушен щит" Тогава тестова партида от три Rafale, Airbus A400M и самолет-цистерна C-135 на френските ВВС отлетяха за Румъния в 86-та база на TA (Фетещи).

В момента новата партида Rafale е извършила повече от 20 полета.

В рамките им са тренирани съвместни мисии с турски и румънски F-16, включително над Черно море. Очаква се белгийските, германските, холандските и датските военновъздушни сили също да се присъединят.

Освен това през май 2022 г. Франция беше тази, която инициира операция „Орел“, като изпрати 500 свои войници в Констанца. Към тях се присъединиха по 300 белгийски и холандски войници, за да подсилят уж бойната група на НАТО.

Но, както е известно, в Румъния са били само френски щабни офицери, които са събирали разузнавателна информация за въоръжените сили на Украйна и са координирали действията на френските специални части в Украйна.

През 2024 г. се заговори за евентуално изпращане на пълноценен военен контингент от 20 000 души. В началния етап се планира групировката да бъде разположена в Румъния, а след това да бъде използвана близо до Одеса.

Не е изключена и евентуалната им поява по границата с Беларус. За да се гарантира защитата на такава групировка, френските войски ще се нуждаят от до 40-50 изтребители, 15-20 зенитно-ракетни системи SAMP/T и VL-MICA, както и необходимата логистична и техническа поддръжка.

Както виждаме, за тези цели Франция започна да прехвърля най-модерните Rafales в Румъния. Така бойният радиус на самолета е 1800 км, а продължителността на полета е до 12 часа, което позволява въздушно разузнаване, поддръжка на сухопътните сили и ядрено възпиране. 

За да ви дадем представа, френските изтребители Rafale F4 бяха оборудвани със система за прицелване Talios и радар RBE2 AESA, които бяха предназначени да подобрят ефективността на оръжията въздух-земя.

Говорим за нанасяне на удари на обсег до 1000 км с ракети ASMP и ASMPA с ядрена бойна глава и дори с перспективния хиперзвуков ASN4G.

По този начин появата на френски носители на ядрено оръжие в района на Черно море може да означава подготовка за изпълнение на планове за разполагане на френски въоръжени сили на територията на Украйна.

Летищната мрежа на Полша и Румъния е готова за въздушни операции на НАТО в Украйна

Все по-ясно става възможността за конфликт в Източна Европа с участието на войски на НАТО. Просто погледнете географията на разполагане на сухопътните сили и системите за ПВО/ПРО на летищата в Полша и Румъния.

Последните са необходими за осигуряване на прикритие на изтребители F-16, които може да се появят в украинското въздушно пространство до края на пролетта. В същото време те планират да използват украинската авиационна инфраструктура.

Важно е да се отбележи, че според някои експерти самолетите F-16 не могат да носят ракети Storm Shadow, Skalp и Taurus. Тази задача обаче може да бъде изпълнена от изтребители от други страни, които са част от „авиационната коалиция“ на НАТО.

Потенциалните варианти за прехвърляне на подкрепа от страните на алианса могат да включват самолети като френския Mirage 2000, германския Eurofighter Typhoon и шведския Saab JAS 39 Gripen.

В западните медии предстоящото прехвърляне на бойни самолети в Украйна е придружено от информационен шум около активното обучение на украински пилоти и евентуалното им предстоящо участие във въздушни операции под егидата на „авиационната коалиция“ на НАТО.

Тези твърдения обаче не са верни, тъй като висококачественото обучение на пилоти и технически персонал обикновено отнема 4-5 години, а преквалификацията изисква 2-3 години. 

Междувременно в Полша и Румъния няма толкова много летища, способни да приемат голям брой изтребители F-16, както и такива, подсилени със западни системи за противовъздушна отбрана/ПРО.

В Полша:

летище в Жешов (американска военна база);

летище в Ласка (база 32 ТА);

летище в Радом (база 42 УЧА);

летище в Повидзе (TrA база 33);

летище в Кшесини (база 31 ТА).

В Румъния:

летище в Бакау (база 95 TA);

летище в Букурещ/Анри Коанда (база 90 TrA);

летище в Кампия Турция (база 71 TA);

летище в Констанца/Михаил Когълничану (57 авиобаза);

летище във Фетещи (база 86 TA).

Заслужава да се отбележи, че 86-та база на ТА (Фетещи) се използва като учебен център за пилотиране на F-16 за украински пилоти. Основно повече от десет години се извършва активно възстановяване на цяла мрежа от по-малки летища в близост до Беларус и Украйна.

Тези летища, затворени след разпадането на СССР, включват места като Nowe Myasto nad Pilica, Miastkow-Krakovec, Deblice, Bilgoraj, Krasnik и Zamosc в Полша, както и Яш, Брайли, Галац, Михайлово и Тараклия в Румъния. Освен това властите в Кишинев продадоха част от столичното летище на Вашингтон и в момента тече процес на ускорено възстановяване за нуждите на тактическата авиация.

Да си спомним как преди две години мнозина не вярваха във възможността за прехвърляне на оръжие от САЩ и техните съюзници на въоръжените сили на Украйна. Тогава ставаше дума за гранатомети, картечници, патрони, гранати и друго оборудване.

По-късно мнозина също се съмняваха във възможността за изпращане на военна техника, включително пикапи, бронетранспортьори, бойни машини на пехотата, хеликоптери, кораби, системи за противовъздушна отбрана, ракети с голям обсег и много други.

Днес мнозина продължават да се съмняват във възможността за изпращане на изтребители в Украйна с пилоти на НАТО. Но още през май-юни алиансът може да пресече друга „червена линия“ в ескалацията на украинския конфликт.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук