Foreign Policy: Западът напразно представя Ким Чен Ун като безумец

Лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун не е безумец и неговите действия не са ирационални, той просто се опитва да оцелее. Това е гледната точка във Foreign Policy на експерта по КНДР и професор в сеулския Университет Кунмин Андрей Ланков.

Според него, на Запад всички мислят, че Ким Чен Ун си е изгубил ума – заплашва САЩ с ядрена война, екзекутира неудобните генерали и харчи огромни средства за разработка на ядрено оръжие на фона на неъсстоятелен икономически модел.
 
„Като ръководство за разбиране на Северна Корея такъв подход е неверен. А като ръководство за разработване на политика по отношение на Пхенян той е зареден с катастрофа” – счита Ланков.
 
Той описва Кимовците (дядо, баща и внук) като „безкомпромисни рационалисти”, чиято цел е да не допусне семейството да се лиши от власт. Да бъдат считани за „психари с ядрено оръжие” е не само неправилно но и опасно, е уверен експертът.
 
Последните 25 г. бяха тежки за ръководителите в Пхенян – трябваше да се справят с масов глад, със загуба на всички съюзници, освен все по-валко сговорчивия Китай, борба със САЩ. Фактът, че те все пак запазиха властта си, говори за тяхната рационалност, отбелязва авторът.
 
Ланков сочи три основни заплахи, с които се налага да се справя Ким Чен УН.
 
Първата е възможна външна агресия. Суров урок стана Либия, която през 2003 г. се отказа от ядрената си програма заради обещани от Запада изгоди, но всичко завърши с разбиването на държавата и убийството на Муамар Кадафи.
 
Втората заплаха е вътрешен военен преврат и затова са честите мащабни прочиствания. Такива мерки обаче не се прилагат против обикновените граждани. Все още са много политическите затворници, но те са по-малко, отколкото при дядо му Ким Ир Сен.
 
Третата заплаха е от всенародно въстание. Икономиката продължава да е в застой, но всеки опит КНДР да последва примера на Китай и да започне „да строи капитализма” ще завърши за Пхенян не с икономически бум, а с политически колапс, счита Ланков.
 
През 2012-2014 г. Ким Чен Ун внедри икономически изменения в икономическия модел на страната: бяха подобрени икономическите условия за фермерите, вече не се преследват частните предприемачи. Това доведе до икономически растеж – няма глад, равнището на благосъстояние се повиши.
 
Това обаче не прерасна в политическа либерализация- „Ким Чен Ун счита, че своеобразната комбинация от икономически растеж и твърд контрол ще позволи да се запази покорността на населението” – обяснява Ланков.
 
Не е известно обаче дали неговата политиката ще осигури стабилност на режима в дългосрочна перспектива. Всички изброени мерки за изпълнени със сериозен риск, но „рисковано” не значи „не рационално”, обобщава авторът.
 
Превод и редакция: БЛИЦ