“Форин Афеърс”: Русия не е в упадък, нещата са значително по-лоши за САЩ

“Забравете, че положението в Русия (и самата Русия) са лоши. Тя беше подценена, но при всеки президент (настоящ и бъдещ) тя ще остане много сериозен и мощен противник на Съединените щати”. Това е основната идея на статията в американското списание “Форин Афеърс”. 

Тези две теми са свързани. Изглежда, че няколко фракции спорят в експертните кръгове на Америка. Едните виждат упадъка на избраните от държавата противници, другите викат: не вярвайте. Едната фракция казва, че основната заплаха за Съединените щати е Китай, другата казва, че все пак е Русия.

И няма хора, които да кажат, че нито Москва, нито Пекин изобщо не заплашват САЩ и да подкопават американската мощ. На тях не им е нужно тази страна да рухне. Нужно им е тя да се държи прилично на международната арена, да не започва войни, да не разлага другите общества отвътре и да не лъжем– да не измисля все нови и нови невероятно фалшиви кампании срещу двете тях двете.

Авторите на статията, че Русия си е наред са двама - Майкъл Кофман и Андреа Кендъл-Тейлър от Центъра за нова американска сигурност. Да започнем като си доставим удоволствие и видим как ни преместват от слабите и болните към здравите и силните.

Авторите атакуват както Барак Обама, който уж „разкъса нашата икономика“, така и Джо Байдън, който този юли заяви, че руската икономика разполага само с ядрени оръжия и петролни кладенци – „и нищо друго“. Между другото, ние дори не забелязахме това негово изказване - спряхме да се обиждаме.

И след това двамата автори предприемат много грациозна маневра. Те казват: да, всичко, което беше казано по-рано за руския крах, упадък и деградация, е вярно. Въпреки това... и тук започва изброяването на всичко, което ни е добре.

Първо, както знаете, има две системи за оценка на размера на икономиката. При едната система Русия произвежда по-малко от Тексас. Но при другата - и то много по-реалистичната, отбелязват авторите, - страната ни е втората икономика в Европа и шестата в света.

Тук трябва да добавим, че ще видим какво ще се случи в резултат на тази тежка криза, ако не погром, който Европа и Съединените щати си докараха с помощта на цял набор глупости и дивотии - кой тогава ще да бъде на какво място.

Второ: Русия е в първите десет страни в света по отношение на разходите за технически иновации. И въпреки че изостава от САЩ и Китай в тази част, все пак придоби свои аналози на “Гугъл” и “Фейсбук”.

Трето: трябва да се прекратят приказките за предстоящата демографска катастрофа в Русия. Пред нас е страна, която все още остава най-многолюдната в Европа, а това население според всички световни рейтинги показва, след катастрофата от 90-те години е започнало да повишава продължителността си на живот, плодовитост и производителност на труда.

Четвърто: Западът преспа превъоръжаването на Русия от 2008 г. и сега тази страна е основният военен конкурент на САЩ в света.
Пето, и най-важното, няма нужда Вашингтон да се надява на смяна на режима в Москва.

„Носещите колони на руската външна политика“ са изключително популярни в страната, така че Америка трябва да свикне с идеята, че тази политика ще продължи да бъде същата, тоест „несъвместима с ценностите на Съединените щати и техните съюзници "

Освен това изводът е, че Русия не е отслабваща, а „настойчива“ сила, която в обозримо бъдеще ще запази способността си да влияе на международните дела и да подкопава позициите на САЩ. Заключението е, че Америка трябва да се подготви да се изправи срещу двете големи сили и че Русия е по-опасната от двете. Което изисква редактиране на документите за национална сигурност и укрепване на НАТО, както и много други.

Какво е отношението към този възроден спор на американски експерти? Разбира се, тук елементът на шизофренията е очевиден. Изглежда странно, когато една и съща чужда сила изглежда като развалина за едни и обратното за други. Нещо повече, тази странност е очевидна и при двата подхода.

Или Русия, или Китай са всемогъщи, се намесват във вътрешната политика на западните страни и целия свят. Или са опасни, защото стават все по-слаби с всеки изминал ден. Или изобщо не са опасни, защото вече са стигнали до последния етап на колапс. Там все още предстои да решат какви сме всъщност.

Но няма такава глупост (своя и чужда), от която човек да не извлече полза. И тук е въпросът: САЩ и Европа отслабват ли или остават „настойчиви” сили?

Трябва честно да признаем, че е просто страховито да наблюдаваме самоунищожението на американското общество и подобните процеси сред техните съюзници.

Дори преди десет години беше трудно да си представим, че тези общества ще се занимават с такова самоизяждане, както сега. Терор на борците срещу расизма, мъжкия шовинизъм, изменението на климата и всичко останало, масово сплашване на инакомислещите, цензура. Омраза към собствените история и култура.

Почти напълно сериозно се правят опити за унищожаване на икономиката и връщане на живота десетилетия назад („Зелена революция“). Да не забравяме „коронавирусното рестартиране“, което по принцип е приблизително същото. И сривът на образованието с разложението на образованата класа. Тук може да се изброява до безкрай.

Изглежда, че остава едно - да не позволяваме на тази зараза да завладее обществото ни и да си почиваме, наблюдавайки как целият Запад първо се потапя в руини, после се опитва да се издигне от тях и да възроди нормалния живот. И кога ще стане това възраждане? Приблизително така мислят нашите експерти, увлечени от идеята за „Разкъсания на парчета Запад“.

Но не би ли било по-разумно да последваме примера на Кофман и Кендъл-Тейлър и, макар и само защото ни се спори, да видим: къде днес този агонизиращ Запад е все още силен? Какво ще му помогне да преодолее сегашната зараза, да оцелее и да стане още по-силен? В световната история е имало такива случаи и то неведнъж.

Кой, например, би си представил в началото на XIV век в окървавена и поразена от чума Европа, че след 100-150 години ще настъпят Ренесанса и Просвещението? Но се случва именно така.

Въпреки че защо да се заравяме толкова далеч в историята, малко хора през 90-те можеха да повярват, че Русия ще преодолее кризата си, и то толкова бързо. Ние се увлякохме, наговорихме и си надробихме гадости - и дълго време не можехме да повярваме, че нашите неприятности са зад нас. Такива грешки трябва да се избягват - от нас, от тях, от всеки.