FP: Ядреното табу на Китай не е толкова силно, колкото изглежда
Много китайци са готови да одобрят употребата на ядрено оръжие при определени обстоятелства
Ядреното табу, термин, въведен от политолозите през 90-те години на миналия век, се превърна в една от най-влиятелните идеи в съвременните международни отношения. То твърди, че след Втората световна война перспективата за използване на ядрени оръжия е станала толкова крайно и универсално обидна, неприемлива, че лидерите ще избягват опцията, дори и да е стратегически разумна.
За това пише Foreign Policy.
Тезата за ядреното табу беше оспорена от проучвания в страни като САЩ, Франция, Обединеното кралство и Израел. За много политици и експерти обаче една страна все още се смята за последния привърженик на ядреното табу: Китай.
Въпреки че може да се окаже изненада за ястребите във Вашингтон, много изследователи на китайската политика твърдят, че отличителните културни традиции на КНР предразполагат нейните лидери и граждани към умереност във войната. По този начин може да се приеме, че използването на ядрени оръжия трябва да бъде напълно анатема за привържениците на китайската култура.
Но нови доказателства сочат, че има основателни причини да бъдем скептични към тази хипотеза.
Резултатите от проучването показват, че мнозинството от обикновените граждани на Поднебесната са готови да дадат на своите лидери презумпцията за невинност при решенията, свързани с използването на ядрени оръжия. Може би китайските власти имат различно мнение относно използването на ядрени оръжия, но те не могат да не се вслушат в милиони свои граждани.
Следователно прословутото ядрено табу на Китай не е толкова силно, колкото може да изглежда.
Ядрената ескалация остава сериозна възможност в бъдещ конфликт между САЩ и Китай.
Предотвратяването на такъв резултат ще има много малко общо с възприетата културна чувствителност или ядрено табу и всичко, свързано с решимостта на държавните глави да се отдръпнат по време на кризи.
Лидерите както във Вашингтон, така и в Пекин биха направили добре да се откажат от всякакви фантазии, че нормативните съмнения от двете страни - културно обусловени или не - биха прекъснали тенденцията на войната към ядрени крайности. Това може да се постигне само чрез политическа дисциплина и сдържаност.