"Гардиън": В Европа всичко се променя
Навсякъде в Европа се извършват промени в политиката, Франция стана скорошен и, вероятно, най-впечатляващ пример в търсенето на нови лица и платформи. Старите структури, появили се в следвоенния политически пейзаж на континента, отживяват и се разпадат. Континентът, който започна да се приспособява към идеята за технологични и икономически промени, е на мнение, че трябва да се готви за трансформация с ярко изразен политически характер.
Победата на Еманюел Макрон ознаменува появата на съвършено нова структура на политическата арена във Франция. Досега в Европа можеха да се видят само предпоставки за аналогични събития. Възниква нова норма, при която изчезват старите убеждения и ясното разделение на леви и десни. Избирателите искат нещо ново, такова, което не се вписва в старите, неефективни образци – и не само екстремистите могат да подкрепят това изискване. За това, че Макрон не е съвсем аутсайдер, както обича да се описва, най-добро доказателство стана неговото движение La République En Marche.
Това е движение „нито на левицата, нито на десницата“, чийто възход беше просто мълниеносен. Стремежът е да се обединят либералните ценности в икономиката (традиционна черта на десницата) с либералните ценности в сферата на социалните въпроси и идентичността (характерно за левицата). Неговият успех в голяма степен може да зависи от това ще успее ли той да убеди Германия, че е възможна реорганизация в управлението на еврозоната чрез учредяването на общ бюджет и министър на финансите, ако Франция проведе структурните реформи, които той е планирал.
Първоначалните признаци говорят за това, че Берлин може да е сговорчив, но много внимателен; до германските избори през септември известно няма да стане нищо . Интересно е, че Макрон се показа като съюзник на Янис Варуфакис, бившия министър на финансите на Гърция, който критикуваше твърдия подход на германия. Варуфакис напомни, че Макрон е един от малкото хора, които „разбират, че това, което министрите на финансите в еврозоната и тройката правят с нашето правителство и, още повече, с нашия народ, нанася щети на Франция и Европейския съюз“. Това, че La République En Marche днес не успя да излезе с пълен списък от 577 кандидати преди решителните парламентарни избори през следващия месец, показва, че не всичко е толкова гладко, но последствията от френското гласуване имат особено важно значение, тъй като пречупиха всички противници на Макрон. Макар всяка страна да има своята специфична политическа култура и контекст, все пак може да се правят паралели. Левите от партията PODEMOS и десните от Ciudadanos в Испания отправят предизвикателства към вкоренилите се социалисти и десницата.
В Гърция подемът на партията СИРИЗА помогна за залеза на ПАСОК след като тя десетилетия се редуваше на власт с десницата.
В Холандия зелените и центристката партия D66 постигнаха впечатляващи успехи тази година. В Германия ултрадясната Алтернатива за Германия изглежда губи популярност, частично поради активизирането на социалдемократическата партия. След опасенията във връзка с непрекъснатия възход на крайната десница в Европа, най-накрая настъпи момен, в който трябва да се обмислят иновативни подходи, които успешно биха противостояли на ксенофобската демагогия, помогнала за възхода на Тръмп и, в някаква степен, на „Брекзит“. Трябва да помним, че неспособността за разрешаване на кризата в еврозоната стана ужасна грешка в следвоенна Европа, която подпомогна засилването на популизма. Глобализацията заличава старите критерии.
Защита на националноориентираните системи за социално осигуряване и права на работещите в света, където производството и разпространението на цифрови технологии надхвърлят границите, изисква ново мислене. Защитата на националната култура и самобитност, и в същото време отвореността за икономически възможности за глобализацията прави търсенето на компромис още по-трудно: отвореността трудно може да бъде разделена. Големият политически взрив в Европа засега се намира в ранните си стадии. И в него има много повече възможности за прогрес, отколкото изглежда на пръв поглед.
Редакционен коментар във в. „Гардиън“, източник: БГНЕС