Гъби, тъщи или апатия прогониха българите от урните

Изборите отминаха, а по билбордовете тук и там още ни стрелкат  нафуканитe физиономии на десетки кандидати на еврославата, повечето от тях неуспели. Превъртат се те редом с рекламите за глазиран шоколадов сладолед и фино дамско бельо, за да докажат,  че не винаги набързо похарчените пари имат очакваната възвращаемост. На другия полюс е независимият кандидат доцент Минчо Христов. Той не се усмихва от рeкламните табла, но успя  срещу дребните 5 000 лева, да получи два процента от гласовете на избиратели. Или колкото няколко партии с претенции и  власт, събрани заедно.
 
На евроизборите тази година  30,83 процента от българите избраха седемнадесет  депутати, които вече стягат куфарите си за Брюксел. Отсъствието край урните на останалите седемдесет на сто от избирателите се обяснява по няколко начина: отишли за гъби, разпускали в Гърция, тупали килими или чакали влака с тъща си от Ямбол - все високоотговорни и неотложни занимания. За сведение в Белгия, където също обичат гъби и имат тъщи - избирателната активност е 89 на сто. По този показател милата ни родина е на четвърто или пето място отзад напред сред двадесет и осемте държави членки на Европейския съюз.
 
И точно затова натрапчиво ни гложди  един въпрос. Той е  колкото логичен, толкова и неприятен:
 
Дали народът  бойкотира вота или погледна с откровена апатия на него? Какъвто й да е отговорът, той не носи и капка оптимизъм. И това доста би трябвало да разтревожи тези, които си вадят хляба с политика.
Между многото приказки изречени тези дни от партийци, анализатори, администратори, гладиатори, мастурбатори  изникна още един въпрос, който също би трябвало да тресе  нервите на управляващия ни елит: 
„Защо не ни обича народът?“
 
Зададе си го госпожа Корнелия Нинова, но заради тези тридесетте процента избирателна активност той трябва да буни съня на цялата политическа класа, лъскала депутатските и министерски кресла през последните повече от тридесет години.
 
Защо ли?
Защото, ако нещо се предава в наследство между политиците, независимо от идеологиите и програмите им, е надменността и арогантността, с които започват за гледат хората, които са ги издигнали. За тях те изведнъж става електорат. Бройка заветни бюлетини, важни само по време на избори.
 
Политиката у нас се превърнала в най-спокойния и печеливш бизнес. Без рискове, фалити и инфаркти. Резултатът е  единствено чиста печалба. Затова хората нямат чувството, че избраниците им мислят и работят за доброто им. Напротив:  убедени са, че единственото, които ги интересува, е собственото им благоденствие. 
 
Нека хвърлим бегъл поглед на отминалата предизборна кампания. Веднага оставаме с впечатление, че в нея се говореше най-вече за пари: крадени, присвоени, прилапани. Като че нямаше да избираме представители на България в Европейския парламент, а тесни специалисти, които трябва да ограбят някоя банка.
 
Според едно старо допитване в началото на новото хилядолетие, Петър Стоянов имаше рейтинг почти колкото на Васил Левски. И веднага след това загуби президентския стол от Георги Първанов. Мнозина и до днес си го обясняват с един компромат, който тогава той размаха по телевизията. 
Тези дни, като че ли  историята се повтори. БСП загуби, защото през цялото време се опитваше да  говори за скверните дела  на противниците си, а не за собствените се достойнства. Казват, че конят никога не се спъва два пъти на един и същи камък. Човекът уж е и по умен, но го прави.  Явно негативизма, очернянето, клеветите вече не са печеливша карта в предизборните битки. Но пък иначе е много сладко и лесно да се използват. Трудно се издържа на това изкушение.
 
Според банкера Атанас Буров: В историята не влизат хора на заплата.
Докато нашите депутати и държавници треперят за заплатите, привилегиите и субсидиите, докато гледат с влажен поглед лидера си, защото на него дължат всичко това, докато любимата им партия е много по-важна от интересите, на хората които са ги назначили за свои слуги, историята няма да ги приеме. И още дълго ще  продължават да се питат:
Защо не ни обича народът?
 
Исак Гозес