Гебрев активира отново старата мантра „Дунарит“

Оръжейният търговец се надява със смяната на ръководството на ДКК да овладее окончателно завода

Преди дни в сайта „Свободна Европа“ журналистката Генка Шикерова публикува статия със заглавие „Как изчезнаха 50 милиона от държавна фирма“, визираща извършеното през 2017г. плащане от оръжейния завод „Дунарит“ към държавната ДКК. В статията преобладават основно тенденциозността и явното непознаване на фактите по случая.

В услуга на Гебрев всеотдайната Шикерова „преследва“ уж изчезналите 50 милиона, които „Дунарит“ е заплатил на ДКК по силата на сключената между ДКК и синдиците на КТБ цесия. Но пропуска най-съществения въпрос - как дружеството на Гебрев „Емко“ придоби оръжейния завод, след като акциите на „Дунарит“ са предмет на запор от страна на КПКОНПИ по делото на държавата срещу Цветан Василев. Този въпрос естествено Генка няма да зададе на Гебрев, защото е повече от явно, че с въпросната статия изпълнява поръчка на оръжейния търговец.

А в „изчезналите“ 50 милиона няма нищо мистериозно и никога не е имало, като по темата е писано в медиите, писано..., но Шикерова трябва първо да чете преди да започне да твори свободни съчинения. Парите са платени от „Дунарит“ на ДКК в изпълнение на прехвърленото от синдиците на КТБ в полза на ДКК задължение на оръжейния завод към фалиралата банка.

Общият размер на задълженията на „Дунарит“ към КТБ по предоставени и невърнати кредити e възлизал на близо 90 милиона лева към датата на несъстоятелността. Със същите задължения са извършени прихващания, които са били оспорени пред съда от синдиците на банката. През 2017г., явно силно притеснени от факта, че ДКК е придобил от КТБ част от кредитните задължения на оръжейния завод, ръководството на „Дунарит“ заплаща тези 50 милиона. Имали са три години на разположение, ако са били добросъвестни, да погасят задълженията си към КТБ, но не са го направили, не са платили нито лев на фалиралата банка.

Правят го едва когато ДКК се появява като кредитор на завода и защо – защото са се уплашили, че държавата може да придобие оръжейния завод на публична продан, както направи с авиоремонтния завод „Авионамс“ две години по-рано. А получените от ДКК 50 милиона са заплатена впоследствие на КТБ като цена по сключената цесия и влизат в масата на несъстоятелността на банката, от която се удовлетворяват кредиторите на фалиралия трезор. Нито са изчезнали, нито могат да изчезнат просто така, освен само във въображението на Генка и нейния поръчител. Също толкова невярно е и твърдението в статията, че видите ли плащане имало, а погасяване на задължението нямало.

От заведените съдебни дела е видно, че претенцията на ДКК по отношение на извършеното плащане е била единствено, че е направено в различни валути водещи до курсови разлики, поради което плащането не е покривало пълния размер на задължението. Или казано просто ДКК са претендирали, че задължението не е било погасено изцяло, а не че въобще не е погасено. Но каквито и претенции да имат страните по това плащане, същите ще бъдат разрешени чрез съда, а не чрез интерпретациите на Гебрев, на ръководството на „Дунарит“ или на други заинтересовани в десетките им медийни изяви през последните години.

Има и друг проблем. След решението на Конституционния съд, с което се обявяват за противоконституционни измененията в Закона за банковата несъстоятелност и се признават направените прихващания, нито „Дунарит“ ще заплати останалите 40 милиона дълг, нито който и да е друг длъжник на КТБ ще погаси повече свое задължение към банката. Но това е друга тема.

Да се върнем към началото, за да станат фактите ясни и да няма несериозни свободни съчинения по темата. В началото на историята е екс-банкера Цветан Василев, подсъдим за фалита на КТБ и укриващ се понастоящем в Сърбия. Именно офшорна фирма „EFV International Financial“, собственост на Василев, е крайният собственик на „Дунарит“, но не пряко, а през българските дружества „Хедж Инвестмънт България“ и „Кемира“.

Оръжейният завод е бил закупен с пари на КТБ, подобно на другите активи под контрола на Василев, като през годините банката е предоставяли многобройни и необезпечени кредити на завода, чиито размер към 2014г. достига до 90 милиона лева. След фалита на КТБ Цветан Василев прави няколко фиктивни опита да се разпореди с активите, закупени с пари на фалиралата банка, които се намират под негов контрол. Целта му е да запази контрола си и синдиците да не успеят да достигнат до активите по съдебен път в процедурата по несъстоятелност на банката. Така още през 2015г.

Василев прави първи опит да прехвърли „Дунарит“, заедно с „Авионамс“, БТК, „Нуртс“, ГАРБ и „Фърс Диджитъл“, на белгиеца Пиер Луврие, приближен на руския олигарх Малофеев.

Опитът не успява поради силната медийна и обществена реакция срещу сделката. През 2016г. следва втори опит за прехвърляне на „Дунарит“, като на сцената се появява ново лице, също близко до Василев. Това е оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Въпреки, че към този момент КПКОНПИ вече е наложил запор върху акциите на завода, Гебрев започва да твърди, че е придобил оръжейния завод, чрез собственото си дружество „Емко“. Как е направил това, така и не става ясно от документите, които предоставя в търговския регистър, защото там липсват джиросаните временни удостоверения и книгата на акционерите на „Дунарит“.

Остава без отговор и въпроса, как е направил това при действащ запор върху акциите в полза на държавата. Но пък и никоя държавна институция не пита сериозно Гебрев за това, защото оръжейният търговец умело представя себе си за „жертва“ на кого ли не чрез многобройните си медийни изяви, а и разполага с най-силния „аргумент“ срещу държавата – организирани за протести работници и служители на „Емко“ и „Дунарит“. Така сагата със собствеността на „Дунарит“ става още по-заплетена. Гебрев прави и опит да заобиколи запора на акциите чрез увеличаване на капитала на завода.

Така процентът на запорираните акции щеше да намалее от 97%, на нищожните 9%, а интересите на държавата щяха да бъдат силно увредени. Увеличението обаче не успява поради условието преди увеличението, което ще бъде извършено от „Емко“, да има предварително одобрение от КЗК. Комисията отхвърля молбата на „Емко“ предвид очевидната концентрация на оръжейния пазар, което води след себе си и поредица от съдебни обжалвания.

Всичко това са факти, по които е писано, писано .... но и всичко това не можеше да се случи без съгласието на Цветан Василев, тъй като завареното от Гебрев и изцяло контролирано от Василев ръководство на „Дунарит“ помага всячески на оръжейния търговец в опитите му да овладее завода. Не е и без значение станалото публично твърдение, че именно през „Дунарит“ Василев е получавал средства за луксозния си живот в Сърбия, както и за издръжката на свързаните с него структури у нас. Да, за тези неща Шикерова също няма да попита Гебрев, но пък за сметка на това упорито ще преследва едни уж „изчезнали“ милиони.

 Защо именно сега темата със собствеността на „Дунарит“ отново се вкарва в медиите. Отговорът и на този въпрос не е труден. Защото сега ръководството на ДКК е сменено от служебния министър на икономиката Кирил Петков. А новото ръководство може да не продължи действията си да спаси „Дунарит“ от захвата на тандема Василев – Гебрев. По подобие на „Авионамс“, където дружеството на Цветан Василев „EFV International Financial“ повече от две години обжалваше без основание публичната продан на акциите и също пречеше на държавата да влезе в собствеността на авиоремонтния завод.

Именно ДКК да се откаже от завода цели сега Гебрев и най-вероятно, съдейки по приятелските му отношения със служебния кабинет, скоро ще добие като резултат. А опасенията на тандема Василев – Гебрев са основателни, тъй като ДКК бе на крачка от приключването на делата за придобиването на „Дунарит“ от страна на държавата. Държавната компания е придобила вземания от кредитори на прекия собственик на завода – дружеството „Кемира“ и е стартирала преди няколко години съдебно дело за ликвидацията на същото дружество, с което притежаваните от „Кемира“ акции от капитала на „Дунарит“ да бъдат продадени от ликвидатора.

ДКК спечели делото на две съдебни инстанции, като преди окончателното му приключване ръководството на „Дунарит“ предприе „спасителен“ за Гебрев юридически маньовър, като откри производство по несъстоятелност на „Кемира“ за смешно малък дълг на същото дружество. Но и в несъстоятелността ДКК е участвала като най-голям кредитор на „Кемира“, а синдикът е пристъпил към осребряване на имуществото на длъжника, в което следва да са и акциите на завода. Това отново се превръща е реалната опасност за тандема Василев – Гебрев. Опасност, че опитът им да овладеят окончателно оръжения завод „Дунарит“ може да се провали.

Освен ако новото ръководство на ДКК услужливо преустанови действията си да предотврати грабежа, което най-вероятно ще се случи съвсем скоро. Явно само трябва да се намери приемливата форма за това – поради което и Шикерова ще преследва „изчезналите“ милиони, а Гебрев ще продължи да обвинява кого ли не, че му е пречил да приключи овладяването на собствеността на „Дунарит“. Все едно му се следва по наследство. Нищо ново, само познатите мантри на нов глас.

Гебрев нямал нищо общо с Василев (стига бе), бил видите ли отровен заради „Дунарит“ с руски „Новичок“ (само дето е отровен една година преди да започне овладяването на завода), едни милиони били изчезнали безследно (не е за вярване как могат да изчезнат 50 милиона), вземанията по цесиите на ДКК не били реални и ... още и още небивалици, обслужващи медийно тандема Василев – Гебрев.

Има и твърдения, че опитът на държавата (чрез ДКК) да придобие обратно най- големия оръжеен завод у нас, не било целесъобразно решение. Може и така да е, макар че примерът с „Авионамс“ показва друго. Същото дружество бе под контрола на Цветан Василев след фалита на КТБ до момента, в който ДКК не придоби акциите му на публична продан.

Сега държавата е собственик на „Авионамс“ и управлява авиоремонтния завод. Дори и да не е „целесъобразно“, все пак е някакво решение, което може да бъде проведено докрай въпреки огромната съдебна и медийна съпротива на тандема Василев – Гебрев. А в спора необходимо ли е или не, неминуемо възниква и въпроса - по-добре ли е „Дунарит“ да остане под контрола на подсъдимия за източването на КТБ екс-банкер Цветан Василев и неговия партньор в овладяването на завода – оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Всеки сам може да си отговори ...