Гебрев прилапва „Дунарит“ с пари, дирите на които водят към Москва и ФСБ
От вече над две години оръжейният търговец Емилиян Гебрев се опитва да се впише като собственик на военния завод "Дунарит", струващ близо 300 млн. лева, като прилага поредица от схеми, измислени от банкера-беглец Цветан Василев, в чиято полза работи.
Дотук обаче единствената сума, броил за него, е абсурдно ниска - 12,4 млн. лева, което прави едва 4% от пазарната стойност на „Дунарит“. При това тя е дадена на друг ортак на Василев – Иван Езерски, а не на фалираната КТБ, финансирала с около 200 млн. лева заеми икономическата група на „Дунарит“. Парите, броени от Гебрев, про форма са дошли от теглен от него банков кредит. Той обаче, буквално за седмици, е покрит почти напълно от полска сметка. Тя е с неясен за нашите разследващи произход, но има съмнения, че парите в нея са от партньорство в страната на ЕМКО със свързаната с РСК МиГ фирма полска фирма със
смесена собственост „Полит-електроник“, показва разследване на Агенция „Монитор“.
Руска диря и сянката на Федералната служба за безопасност на Русия (ФСБ) наднича от парите, които ортакът на Цветан Василев – Емилиян Гебрев е платил, за да сложи ръка върху „Дунарит“. В същото време, за да отвлекат вниманието от опитите на тандема Василев-Гебрев да прилапа военния завод с пари с кремълски произход, медиите, финансирани от банкера-беглец и ортаците му обвиняеми бизнесмени у нас, се опитват да пришият несъществуващи апетити към "Дунарит" и абсолютно фиктивни руски връзки на депутата и издател на "Телеграф медиа" Делян Пеевски, отбелязва още "Монитор", който публикува вече и обзор по темата, озаглавен Само факти: Мустаката връзка със случая "Гебрев".
Сагата с опитите на тандема Василев-Гебрев да прилапа „Дунарит“
стартира през 2016 г. В началото на въпросната година друго лице, считано за част от обкръжението на банкера-беглец – Иван Езерски, става собственик на фирмата „ТМН“ ЕООД, през която веднага влиза като съдружник в „Кемира“ - дружеството-майка на „Дунарит“ и придобива мажоритарен дял в собствеността на фирмата чрез увеличение на капитала й. Тази сделка е обжалвана от КТБ, а предната година върху цялата „Кемира“ са наложени запори по искане на КПКОНПИ и НАП. Затова ТМН не успява да се впише като собственик на дружеството-майка на „Дунарит“.По тази причина е приложена нова схема. На 7 юли 2016 г. „Кемира“ продава на ТМН мажоритарния пакет от „Дунарит“ - общо 7 960 426 акции. Месец по-късно – на 17 август, Езерски от своя страна продава акциите на ЕМКО ЕООД срещу абсурдно занижената стойност от 12,4 млн. лева. Същият ден миноритарният собственик на „Дунарит“ - подставеното лице на Василев – Асен Бабански, продава пак на Емилиян Гебрев през ЕМКО остатъчният дял от акциите на военния завод в размер на 38 574 акции. Миноритарният пакет е и единственият дял, който Гебрев може легално да държи. Причината е, че върху мажоритарния пакет на „Дунарит“ има запор, наложен през „Кемира“ по искане на няколко държавни институции. Така, въпреки че участниците в схемата избързват и вписват ЕМКО като собственик на въпросните близо 8 млн. акции от „Дунарит“ в акционерната книга на дружеството, тази промяна не е вписана в Търговския регистър и до ден днешен, защото противоречи на законите на страната.
Схемата, по която Гебрев е платил въпросните 12,4 млн. лева на Езерски, е не по-малко любопитна. Според документите по сделката, про форма собственикът на ЕМКО е теглил кредит от българска банка на стойност 22 млн. евро. Заемът е одобрен специално за продажбата на „Дунарит“, но ортакът на Цветан Василев така и не тегли пълния му размер.
Превежда парите на Езерски на два транша
На 2 септември 2016 г. ТМН получава 12,5 млн. лева от ЕМКО, а на 27 септември още 350 000 лева. До октомври от самата сметка, в която са парите по заема, са усвоени 17,280 млн. евро, по-голямата част от които обаче са върнати от Гебрев през ноември. Тогава ЕМКО възстановява на банката 12,280 млн. евро (двойно на даденото за акциите на „Дунарит“). Възстановената от него сума идва от полска сметка, чийто произход е неясен. Именно затова разследващите подозират, че е възможно да става въпрос за пране на пари.
Любопитното е, че именно по времето, когато парите са възстановени, приключва договор в Полша, по който
ЕМКО е контрагент заедно с фирма,
официален представител в страната руския концерн РСК МиГ - „Полит-електроник“.
Договорът е сключен през 2014 г. и е за доставката на полското министерство на отбраната на 17 000 изработени в България ракетни неуправляеми снаряди с бойна глава S-5 по съветски модел от 1955 г. Стойността му е 114 млн. полски злоти – около 55 млн. лева (26,6 млн. евро), а сключването му предизвиква истинско цунами в полския политически живот. Причините са няколко. Според полски медии въпросните снаряди са архаично въоръжение, ползвано най-вече от бунтовниците в Либия и Сирия и африканските държави.
Втората е, че самата „Полит-електроник“ има скандална слава в Полша. Именно това е фирмата, отговорна за ремота на правителствения ТУ-154, който се разби на 10 май 2010 г. край Смоленск. При катастрофата загинаха всички над 90 души на борда, сред които и президентът на страната Лех Качински. И не на последно място – през 2013 г., година преди контракта, в своя отговор до депутат от полския парламент зам.-държавният секретар в Министерството на националната отбрана на Полша Валдемар Скшипчак обявява, че „Полит-електроник“ “е станала официален член на Руската самолетостроителна корпорация – РСК МиГ и по тази причина елиминирането на фирмата като посредник в друга сделка – за сертифицирани ремонти на двигателите RD-33 на полските МиГ 29 не е възможно“.
Сключването на договора за S-5 пък става причина за питане на депутати от горната камара на парламента на страната до Министерството на националната отбрана, а на 9 май 2014 г. публично достояние става и писмо от депутата от Сейма (долната камара на парламента) Дариуш Селига до военния министър Томаш Шемоняк. Писмото, публикувано в синдикалния бюлетин на военните заводи МЕСКО, гласи: „Обръщам се към Вас с любезната молба да поемете личен и особен надзор върху въпроса с тръжната процедура за покупката на ракети за полската армия......Безпокои ме фактът, че
в управлението на Полит-електроник вероятно участват бивши офицери от ФСБ
на Руската Федерация. Затова ви моля, г-н министър, да погледнете от близо тази сделка, тъй като би било странно оборудване на полската армия да го доставят руски агенти“. В крайна сметка обаче договорът е сключен. Посочената причина е, че консорциумът между „Полит-електроник“ и ЕМКО е единственият, подал оферта за доставката на военната продукция.
Гебрев се почувствал зле след вечеря с полски партньори
На пресконференция в понеделник след срещата в МС на премиера, главния прокурор, МВР шефа, главсека на вътрешното министерство и председателя на ДАНС с посланика на Великобритания Ема Хопкинс, обвинител №1 Сотир Цацаров обяви, че в кръвта и урината на Гебрев не са открити следи от новичок и няма данни той да е бил отровен като Скрипал. Именно тази версия се опитват да лансират в момента медиите, финансирани от Цветан Василев и ортаците му Иво Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев, за да отвлекат вниманието от опитите на банкера-беглец и Гебрев да откраднат "Дунарит".
Цацаров обяви също, че Гебрев се е почувствал зле на 28 април 2015 г., именно след среща със свои партньори от Полша в хотел „Кемпински Зографски“. Към онзи момент точно се е развивала сделката на Гебрев и Полит-електроник в Полша, но самият оръжеен бос още не е бил включен в схемата за кражбата на "Дунарит". За сметка на това хоспитализацията на Гебрев е съвпаднала по време и с друга сделка - доставка на оръжия за Украйна.