Ген. Попов посочи 5 много важни урока за България от войната Русия-Украйна

"България трябва да види своето място на картата. Преди няколко години никой не говореше за сигурността в Черноморския регион. Сега сме във фокуса на прожекторите. Вниманието на цялата световна общност е насочена към този регион, от който ние сме част.

Намираме се не само в политическа криза, имаме криза на политическия елит, който не се справя със задачите си.

България не стои встрани от света, а е доста важна невралгична точка, от която зависи стабилността на Балканите и Европа", това заяви в интервю за БГНЕС генерал Константин Попов, председател на Центъра за развитие на политики. Той е началник на отбраната /2016-2017/ и председател на Комисията по отбрана /2017-2021 г./ в 44 Народно събрание.

Ген. Попов заяви, че трябва да научим пет много важни урока от войната на Русия в Украйна, която започна на 24 февруари и беляза 2022 г.

Първият урок: ние сме значими и имаме своето място, трябва да имаме своята идея, своите принципи, своите цели за национално достойнство.

Вторият: ние сме част от световната сигурност, не може светът да се развива, да текат процеси, а ние да стоим извън тях.

Третият: трябва да разчитаме на своите съюзници и те да могат да разчитат на нас.

Четвъртият: сигурността и отбраната не се строят от ден за ден, това трябва да е един планиран, закономерен процес, който изисква дълго време, за да бъде постигнат резултат. Освен това сигурността и отбраната не са задача единствено на Министерството на отбраната и на Службите за сигурност, а всеобщо дело, което засяга всеки един от нас, както и всяка една сфера от нашата дейност.

Петият и най-важен урок, а именно, че ние трябва да вярваме в себе си, да имаме ценностна система, желание и боен дух, за да пазим родината си и да отстояваме нашия суверенитет.

Ген. Попов отбеляза, че за част от политическия ни елит войната на Русия в Украйна не съществува, а това е една преломна война, която дава отражение върху световната система за сигурност, върху отношението ни към войната и мира, по какъв начин, къде и как се позиционираме. Освен това част от политическия елит не забелязва последствията, именно затова нямаме ясна представа какво да правим, за да можем да извлечем максимална полза и да намалим максимално щетите, като използваме нашето геополитическо разположение.

„Имаме политическа криза. Но това е доста меко казано, защото това е криза на политическия елит, който очевидно не се справя със задачите си“, подчерта ген. Попов.

„Мястото на България е важно, страната ни е кръстовище на геополитически интереси и се намира много близо до взривоопасни зони – Близкият изток, Украйна, Грузия, нестабилните Западни Балкани. Тук има много сериозни политически и икономически интереси и това ни дава основание да търсим стабилността и последователността, разбирайки всички тези фактори, защото нашата сигурност е отговорност на всеки един от нас“, категоричен е ген. Попов.

Според него е важно да осъзнаем, че не стоим встрани от света, а сме доста важна, невралгична точка за това дали ще има стабилност в региона, а също и в Европа. Случващото се в Западните Балкани дава сериозно отражение и на европейската система за сигурност, дава отражение и в Близкия изток, смята той. „Ако сме достатъчно разумни и целенасочени, наистина можем да имаме значима роля и е грешна стратегия да се снишаваме, чакайки бурята да отмине“, заяви председателят на Центъра за развитие на политики.

По думите му фактът, че на българския политически елит му отне близо година, за да реши да изпрати военна помощ на Украйна, също оказа своето влияние. „Първо, това вече ни струва доверие. Не ни вярват много. И защо не ни вярват – защото вчера тези, които се правеха на миролюбци и обвиняват другите във военнолюбие, в края на краищата изпращат оръжия“, коментира ген. Попов.

Липсата на стабилна позиция внася объркване в хората, те не знаят кое е правилно, кое е грешно, къде е мярата, за мир ли сме, за война ли сме, какво искаме да постигнем. „Лутането на политиците всява недоверие в хората в политическия елит. Те като че ли все повече не искат да следват политическия елит“, уточни той и добави, че това лутане води до това, че по последни социологически проучвания само 8% са готови да защитават родината. „Щетите са за всички нас – и като държава, и като отделни личности, и като общество“, каза още ген. Попов.

Според него на държавата нанасят щети хората, които искат повече власт, които искат да задоволяват личното си его, които може да са добри на думи, но делата им не са добри за нас и за родината.

Ген. Константин Попов изрази надежда, че 2023 г. ще бъде по-добра, че ще се намери дипломатическо решение за конфликта в Украйна, че ще имаме и вътрешнополитически добри решения и пак ще можем да говорим за икономика, за да се подобри благосъстоянието на българите.

„Надявам се рисковете да са по-малко във външната политика, да можем да се справим с евентуална рецесия по един прагматичен начин, да се справим с риска от намаляващия капацитет на нашата администрация и рискът, свързан с грешните политически решения, да не бъде толкова сериозен“, заключи той.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук