Германия проплака: Задъхваме се от бездомни българи, които ни тормозят, проблемът става все по-голям
Експерти, цитирани от вестник "Ди Велт", твърдят, че през тази година в Германия навярно ще има над един милион бездомници. Предполага се, че близо една трета от всички тези хора са от България, Румъния, Полша и бившите съветски републики.
За голяма част от германските градове тези преселници се оказват тежък проблем. Не на последно място, защото създават нелегални палаткови лагери, в които нощуват, оставят след себе си планини от боклуци и екскременти, бият се помежду си или проявяват агресия срещу представители на реда.
Властите в Берлин, където притокът на подобни мигранти е особено голям, през есента за пореден път са разтурили нелегален бивак на източноевропейци в региона на квартал „Тиргартен". Жителите на околните кооперации с месеци били притеснявани от проблемите, за които се оплаквали. Помощ обаче получили едва когато се наложило да се разследва смъртта на една 60-годишна жена, която навярно е била убита от един от бивакуващите - чеченец с предварителни присъди.
Отношението към чужденците не е еднозначно, пише вестникът и пояснява, че политиците залагат предимно на мерки като екстрадиране и разтуряне на палатковите лагери, докато социалните работници настояват на въпросните хора да се оказва повече помощ.
Ситуацията става непоносима
Конфликтът между съчувствие и недоверие е особено остър в Берлин, но и на други места в Германия, посочва изданието и цитира кмета на един район в Кьолн, който твърди, че ситуацията в града е станала непоносима. Той разказва, че хората в пешеходните зони често били притеснявани от пияни просяци – предимно от Румъния, България и Полша. Самият той наблюдавал изумителна сцена в един супермаркет, където четирима чужденци притеснявали една жена: „Видях как единият от тях си смъкна панталоните и започна да мастурбира пред жената. Когато се обърнах към мъжете с думите: „Вижте какво, дръжте се прилично!", четиримата станаха крайно агресивни", казва Андреас Хупке от партията на Зелените.
Той смята, че политиците и на национално, и на европейско равнище оставят местните власти сами да се справят с тези проблеми; на градските власти обаче до голяма степен им били вързани ръцете – например от европейските разпоредби. Дори и след изтичането на шестмесечния срок, през който мигрантите имат право на престой, за да си търсят работа, е трудно да се екстрадират такива хора заради най-различни законови пречки, оплаква се главната кметица на Кьолн Хенриете Рекер.
Дяволският кръг
Право на социални облаги имат само онези европейски мигранти, които са живели поне пет години в Германия. Повечето източноевропейци нямат подобна привилегия – и затова се изхранват с просия и събиране на стъклен амбалаж. Някои крадат, а други стават обект на трудова експлоатация. Повечето от тези хора живеят при минусови температури в парковете и под мостовете, но дори и тази мизерия за тях е по-добра, отколкото живота в родните им страни, пише „Ди Велт".
Мигрантите по бедност предизвикват и други проблеми – като недостиг на места в приютите за бедни или във временните спални за настаняване по време на големи студове. Властите в Хамбург проявявали най-голяма твърдост спрямо пришълците. На 800 мигранти бил отказан достъп до спалните помещения, след като въпросните чужденци заявили, че в родните си страни разполагат с покрив над главите си. На тях градските власти им връчили билет за връщане, а онези, които отказали да го приемат, били допускани до топлите помещения само през деня. Говорителят на хамбургските власти Маркус Швайцер оправдава тези сурови действия с думите: „Няма да помогнем на тези хора, ако им обещаваме неща, които ние в Хамбург или другаде в Германия, просто няма как да изпълним".
Вестник „Ди Велт" пише в заключение, че нито Кьолн, нито Хамбург или Берлин имат конкретни идеи как да се пробие дяволският кръг от миграция по бедност и безперспективност. Повечето градове междувременно са вдигнали ръце и вместо причините за явлението, атакуват само симптомите.