Горещ анализ: Ердоган предприема нова стъпка към възстановяването на Османската империя

Турският президент Реджеп Ердоган отправи предизвикателство срещу САЩ, Европа и целия християнски свят като цяло. Очевидно той се готви официално да обяви връщането на статута на джамия на една от най-важните и най-стари сгради в Истанбул - музея "Света София".

Защо турският лидер има нужда от това - и възможно ли е по някакъв начин да повлияе на позицията му?

Държавният съвет на Турция завърши изслушването по обратното превръщане в джамия на музея "Света София". Той ще обяви официално присъдата си след 15 дни, но според някои доклади тя ще бъде положителна. Въпросът ще бъде предаден на президента  на Турция Реджеп Ердоган, който има последната дума. Това е присъдата на една от най-високите съдебни инстанции на страната, пише анализаторът Кеворк Мирзаян, цитиран от "Поглед инфо".

Вижте останала част от анализа:

Турско отмъщение

„Света София“ е построена при император Юстиниан през VI век (тогава тя се е наричала "Базиликата на Юстиниан"). За повече от 14 века съществуване катедралата е наблюдавала грандиозни исторически събития (именно в нея през 1054 г. се случва официалното разделяне на църквите на Източна и Западна), надживява три империи - Византийска, Латинска и Османска.

По време на последната тя е превърната в джамия и едва през 1935 г. Ататюрк я обявява музей – при това премахва мазилката, наложена от Османската империя и връща на бял свят древните византийски мозайки на стените.

И оттогава „Света София“ е една от основните забележителности на Истанбул (почти 3,7 милиона души посетиха музея само миналата година).

Въпреки това, редица мюсюлмански лидери в Турция винаги са се застъпвали за връщане на духовното значение на сградата. „Разбира се, ние искаме храмът да отвори вратите си за молитва на мюсюлмани ... Аллах иска да върнем „Света София“ в първоначалното ѝ състояние“, каза турският министър на правосъдието Абдулхамит Гюл.

Очевидно, след като са забравили, че а) мюсюлманите и без това могат да се молят в сградата, където са разпределили малка част от залата и б) първоначалното състояние на храма е християнска църква, построена преди възхода на исляма.

Сред тези, които искаха да превърнат бившата църква в джамия, е и самият Реджеп Ердоган, а редица експерти пишат, че сега неговото желание е било комбинирано с външнополитическа необходимост. Турският президент вижда промяната в статута на „Света София“ като свой отговор на Запада, с който Ердоган не се разбира в последно време.

По-конкретно, това може да е отговорът на Ердоган на американците. Които не само отказват да изпълнят договора за доставка на най-новите самолети и да излязат от Сирия, но и потискат палестинците (които Ердоган, като самообявен закрилник на всички мюсюлмани трябва да защитава).

И така, миналата година турският президент вече каза, че може да върне на „Света София“ статута на джамия, ако Тръмп признае суверенитета на Израел над Голанските възвишения и Йерусалим. Американският автократ призна суверенитета - и сега турският султан трябва да удържи думата си.

Промяната на статута на „Света София“ е отговор на гърците. Те се осмеляват да предявят иск за част от Егейско море, както и да протестират срещу опитите на Анкара и Триполи да разделят териториалните води в Източното Средиземноморие по начин, който да попречи на Кипър да протегне тръбопроводи към потенциални находища на шелфа, заобикаляйки Турция.

Това е отговор и за французите, които по някаква причина не харесват желанието на Турция да поеме контрола над Либия и да контролира либийските въглеводороди, както и притокът на африкански мигранти в ЕС. И като цяло отговор за европейците, които не само отказват да приемат Турция в голямото европейско семейство, но и изискват Ердоган да спре преследването на турската опозиция и да върне демокрацията в страната.

Нова и стара Турция

Ако следвате тази гледна точка, можете да се съгласите с Ердоган. В допълнение към външнополитическия аспект обаче има и вътрешнополитическа промяна в статута на „Света София“, което е много по-важно за турския лидер.

Да, Западът призовава Турция да уважава цялата история на територията, на която се намира. "Призоваваме турското правителство да запази статута на „Света София“ като музей - в знак на уважение към чувствата на вярващите и многообразната история, която в крайна сметка оформя сегашното лице на Република Турция", заяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео. Проблемът обаче е, че Ердоган и неговите избиратели не се нуждаят от този облик на Турската република.

Един от турските коментатори на думите на Помпео остави много сбита бележка - знамето на Република Турция, преминаващо в знамето на Османската империя с надпис "дълги години живот".

Всъщност това прави Ердоган - той демонтира основите на републиката, превръща страната отново в религиозно авторитарен султанат, преражда Османската империя. И в рамките на политиката, стъпките за демонтиране на светските символи са съвсем логични - например, завръщането на бившата ключова джамия на империята към нейното религиозно състояние.

Разбира се, някой може да каже, че „светската Турция ще приключи, когато пак започнат да секат глави по площадите, а жените без фередже няма да могат да излизат в Истанбул“.

Но, първо, Турция не е Афганистан и Саудитска Арабия и Ердоган няма нужда да плаши европейските бизнесмени. Що се отнася до забрадката, той вече се превърна в необходим елемент от дрес-кода в предизборния щаб в Истанбул на настоящия президент преди няколко години.

Всъщност Ердоган не бърза. Ислямизацията на турския обществен живот напредва стъпка по стъпка. Сега просто дойде ред на „Света София“.
Само Ердоган може да я спаси

И е възможно тази стъпка все пак да бъде предприета. Дори само защото никой не може истински да защити музея.
Да, християнските държави са против. Някои говорят дипломатично (като Помпео), някой по-рязко. Гръцкият министър на културата Лина Мендони заяви, че промяната на статута на музея "подбужда религиозния и националистически фанатизъм".

От правна гледна точка обаче Турция няма задължения към чуждите страни по отношение на музея, следователно, турското външно министерство твърди, че въпросът е изключително вътрешно дело на страната. А Анкара само ще се зарадва предизвикателно да покаже пред обществото защита на суверенитета от външни сили - особено от гърците.

„Гърция не е открила нито една джамия за молитва в Атина, където живеят десетки турци и мюсюлмани - затова нека се успокои. Гърция не е в състояние да даде никакъв съвет на Турция - толерантна страна, на територията на която има много църкви и синагоги “, пише турското издание „Дейли Сабах“.

Може би вътрешно-турски играчи, например, лидерите на християнските църкви в Турция, биха могли да говорят. Реалността обаче е, че християнските владики в Истанбул се страхуват да се опълчват на Ердоган - затова заеха изключително тревопасна позиция.

„Е, какво мога да кажа като християнски свещеник и гръцки патриарх на Истанбул? Вместо да ни обединява, наследство от една и половина хиляди години ни разделя. Аз съм натъжен и шокиран “, каза патриарх Вартоломей, който наскоро ревностно раздели православието чрез признаване на сектата, наречена „Православна църква на Украйна “.

А главата на Константинополската патриаршия на Арменската апостолска църква Сахак II напълно подкрепи идеята за Ердоган. Той само смирено го помоли да задели място за молитва на християни в бъдещата джамия - като вид демонстрация на единството на вярващите (любопитно е как си представя молитвите на християните в джамия).

Ердоган е малко вероятно да „продаде“ отказа за промяна на статута на Света София на Запад - това не е толкова важен въпрос за западните лидери, които отдавна са загубили своите морални ценности.

Следователно, единственият шанс на музея да оцелее като музей (и следователно да запази християнските си мозайки и изображения, които определено не трябва да присъстват в джамията) може да е желанието на Ердоган да се покаже като щедър президент, човек на мира и духовно съвременен лидер, който уважава толерантността и културното многообразие. Има ли шанс - ще разберем в следващите дни.

Превод: В. Сергеев