Горещ барометър засече странни нагласи за смяна на властта, но с 1 условие

Българите виждат сериозна вина в институциите за водната криза и затова обществото възприема искането за вот на недоверие по темите като водоснабдяване, качество на въздуха и т.н. като справедливо. Изводите са от януарското изследване на „Галъп интернешънъл“*.  

Най-общо желание за смяна на правителството преобладава, макар и не с много, но когато стане дума по-конкретно за предсрочни избори, надделява неохотата.

Категорично, хората и институциите, а не климатът и природата, са виновни за кризисната ситуация в Перник, според българите.

• 12% смятат, че водната криза е последствие от промени в природата и климата
• 69% обаче се определят по-близо до варианта, че водната криза е последствие от дейността на хората и институциите
• 15% предпочитат опцията „Не съм достатъчно запознат с този въпрос“
• 4% се затрудняват да отговорят

Между електоратите на различните партии почти няма разлика в отговорите. Само при привържениците на управляващите са малко по-високи дяловете на отговори от типа „природата е виновна“. 

При тази ситуация 47% намират искането на вот на недоверие по такива теми за справедливо, а 27% са на обратното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които рязко контрастират на общия фон, са привържениците на управляващите партии. 

• 41% искат оставка и смяна на правителството, а 34% - не
• 35% искат предсрочни парламентарни избори, но 40% не искат 

Желанието за промяна доминира, но когато става дума конкретно за нови парламентарни избори, няма отчетливо мнозинство. Инстинкт срещу властта се усеща, но перспективата за предсрочни избори явно отблъсква, посочват от „Галъп интернешанъл“. Според тях към момента на изследване (9 - 17 януари) кризата още е в развитие. 

• Две трети по-скоро предпочитат, по принцип, дружествата за т.нар. комунални услуги да са държавни, 14% смятат, че е по-добре да са частни
• При електората на десните партии преобладават онези, които предпочитат публична собственост 

Данните са още едно доказателство за бавния ход на привикване с пазарните реалности у нас. Същият въпрос беше зададен и през март 2018 г. около сагата с ЧЕЗ. Данните бяха почти идентични, припомнят от „Галъп интернешанъл“. 

* 835 души са интервюирани „лице в лице“, с двустепенна, гнездова извадка, на случаен принцип. Максималната допустима статистическа грешка: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.