Горещо проучване установи обрат между ГЕРБ и БСП, ако изборите са днес (ГРАФИКИ)

Прогнозите за ниска (традиционна) изборна активност на предстоящите Евроизбори у нас едва ли ще се потвърдят, сочи извадка на Медиана

 
✓ Прогнозите за ниска (традиционна) изборна активност на предстоящите Евроизбори у нас едва ли ще се потвърдят. Към момента, над 80 % от избирателите споделят, че тези избори са важни, а 70 % от всички заявяват намерение да гласуват на тях.   


 ✓ Причината е, че голямата част от избирателите (две трети от тях) възприемат тези избори като насочени към вътрешните проблеми на страната - своеобразен вот на доверие към управляващите и подготовка за политическо преструктуриране на властта. 


 ✓ Кризата около така наречените „апартаменти на властта“ и оставките тежко е ударила престижа на основната управляваща партия. За първи път от началото на третото правителство на Бойко Борисов  желаещите управлението да продължи мандата си и искащите то да си отиде предсрочно са се изравнили - по 34 % във всяка група.  


 ✓ За огромната част от избирателите скандалите около така наречените „апартаменти на властта“  не е просто предизборна политическа атака на техни опоненти (интерпретации, които се появяват), а отразяват реални далавери по върховете на властта. Близо 70 % от запитаните споделят това и само 15 % определят скандалите само като предизборна политическа атака. Дори и сред избирателите на ГЕРБ по-малко от половината определят случващото се като политическа атака на опонентите им. Над 60 % от симпатизантите на ГЕРБ определят случващото се като тежък удар върху партията с възможност сериозно да я отслаби и да и навреди. 


✓ Всичко това рефлектира и върху политическите нагласи. Симпатизантите на ГЕРБ са се свили до т. нар. „твърдо ядро“. При това положение БСП успява да изпревари коалицията ГЕРБ/СДС с около половин процент (0,6 %) – 32.1 % за БСП срещу 31.5 % за ГЕРБ/СДС. Разликата ГЕРБ/БСП би била по-голяма, но марката „СДС“ съвсем реално привнася в коалицията около един процент. Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще вкара евродепутати е ДПС. 


 ✓ Разправията около номинирането/не номинирането на Сергей Станишев за евродепутат (на избираемо място) в листата на БСП може да предизвика сериозен трус в партията.  Според доминиращата част от симпатизантите на БСП (66 %) президентът на ПЕС трябва да бъде в листите на партията (12 % са против). Над една трета от избирателите на БСП (36 %) смятат, че тези спорове могат да доведат до сериозно разцепление и отслабване на партията преди изборите.  Това е и един от основните рискове пред БСП - вместо да се яви обединена, да затъне във вътрешнопартийни разделения и да пропусне шанса за победа. Данните показват, че на левицата в момента й е нужен всеки глас (разликата е под 1 %). Резултатът от изборите до голяма степен ще зависи от способността на БСП да се яви единна и да мобилизира избирателите си.       


 ✓ БСП е изправена и пред още един сериозен проблем – позиционирането на партията по отношение на европейските структури. Очевидно е, че дебатът около номинирането на президента на ПЕС за листата на БСП има по-дълбоки мотиви – цялостно поставяне под съмнение на позиционирането на партията в семейството на европейските социалисти и търсенето на „консервативна“ идентичност. Сред симпатизантите на БСП обаче, 54 % са за оставането в ПЕС, 14 % са против, а останалите нямат мнение по въпроса. Другият риск - дебелото подчертаване на различията с ПЕС дава възможност за пропукване на европейската принадлежност на БСП, а това може да отблъсне много избиратели.


 ✓ Разочарованието от властта, както скандалите и последвалите оставки са засилили търсенето на политическа алтернатива вън от противопоставянето ГЕРБ/БСП (както и засиленото желанието за участие в изборите). От една страна избирателите търсят алтернатива, а от друга различните партии засилват активността си с оглед  очакваното  политическо преструктуриране на властта и заемане на позиция за едни потенциални предсрочни избори. Към момента, Воля, ВМРО и Атака се възползват най-много от тази ситуация и се намират близо до възможността да достигнат изборната бариера (5.88 %).  В тази динамична среда не може да се изключат и възможностите на  „Демократична България“ и новата/стара „Коалиция за България –АБВ“. Доколко последната краде гласове от БСП или се вижда от избирателите като реална алтернатива предстои да видим. 


 ✓ Ударът върху ГЕРБ относително слабо се отразява върху личния имидж на премиера Бойко Борисов. Той е сочен от респондентите   (39 %) като българския политик с най-висок авторитет и влияние в Европа. Следват го Сергей Станишев (27 %) и президентът Румен Радев (26 %).