Горката Украйна: Политиците оставиха геополитическия капан да щракне

Мъченицата Украйна. Разкъсана от безпощадно геополитическо противоборство. Изпуснала историческия шанс да се затвърди като независима, силна и истински демократична държава.

Това казва Иво Алексиев - независим публицист. Ето как той коментира ситуацията в Украйна пред news.bg:

Държава на всички украинци - независимо от етническа, културна и езикова принадлежност. Станала жертва на незрял, наивен, корумпиран политически елит, проиграл с външноугодническа русофобия историческия ѝ шанс.

Цинизмът на путиновата пропаганда не е далеч от истината. Украйна такава, каквато я познавахме до началото на войната, вече не съществува. А мощните оръжия, с които Русия и Западът ескалиращо се дуелират там, окончателно я превръщат в немощен инвалид.

Това не може да бъде в интерес на самия украински народ, но в геополитическото противоборство неговият интерес стана последна грижа. Той губи възможността да формулира и отстоява собствен интерес. Други решават съдбата му вместо него.

Украйна не губи във войната само територии и материална база, нужна за съществуването на украинския народ. По фронтовете губи цяло едно поколение. Което можеше да бъде спасено, за да осъществи мечтите си! Фразите от пропагандата, че това поколение умирало "в името на европейската демокрация", "за свободата на всички европейци" и т. н. не променя фактите.

Украинските управляващи позволиха геополитическият капан да щракне. Поведоха след Майдана наивна русофобска държавна политика, търсеща по неправилен начин западни симпатии. Войнствената русофобия на властта след Майдана беше историческа грешка.

Нерационално поведение.

Убеден съм, че в момента, в който военновременната пропаганда поутихне, историци и политолози ще отчетат този факт. За да укрепи суверенитета на Украйна спрямо Русия, първо и най-важно решение на властта след Майдана трябваше да бъде да помири и обедини украинската нация.

Да спечели доверието и на украинците, чувстващи се по един или друг начин свързани с Русия. При това по демократичен, диалогичен, европейски начин. Дори те да са малцинство. Дори да приемем, че са само регионално малцинство. Защитата правата на малцинствата е една от най-важните европейски норми!

Западът също се провали. Не биваше просто да съблазнява Украйна. Трябваше обективно и контролирано да помогне разнородната украинска нация да бъде консолидирана на базата на демократични стандарти.

Младата държава трябваше първо вътрешно да бъде сплотена, за да може да формулира осъществим национален идеал, с който да противостои на домогванията на Москва. Трябваше със западна помощ да тръгне по път различен и превъзхождащ клептократичния, нелиберален руски управленски модел.

А то какво стана... Налагането на русофобия и забрани на руския език - както всъщност и опитите за ограничаване на българския - бяха неевропейски по дух. Бяха контрапродуктивни. Правителствата след Майдана се подведоха, че русофобията е основание за трайна западна подкрепа. Че е пряк път към членство в западни организации.

Че рано или късно ще се материализира в западен стандарт на живот. Още виждам, как новоизбраният за президент шоколаден олигарх Петро Порошенко при клетвата си в украинската Рада през 2014 г. заплашително вдига казашки боздуган.

Не оставя съмнение, че след Майдана с украинизацията на език и самосъзнание властта ще се заеме по казашки. Вместо чрез диалог с рускоговорящите, културно свързани с Русия части от украинското население, да си подсигури широк обществен консенсус...

Порошенко заложи на репресии. Срещу разбунтувалите се донбасци прати дори армията... Не е ли това тъжна прилика с нашия "възродителен процес"?

Украинският национализъм, противопоставящ една част на украинския народ на друга е всъщност толкова вреден за Украйна, колкото и за Европа. Последната обаче подцени заплахата. Реши широко да затвори очи... Както продължава да го прави в Прибалтика, където преобладаващата част от рускоезичното население дори няма право на гражданство в съответната си родина.

По инерция от миналото Европа продължава да допринася за разкол между руснаци и украинци. Напоследък западни медии хвалят критиката на Украинската православна църква срещу изказвания на своя предводител - главата на Руската православна църква патриарх Кирил.

И аз не подкрепям много от тезите на патриарха. Не ми е и особено приятен като личност - особено след последното си посещение у нас. До тук добре. Същевременно западни политици и коментатори се чудели, защо Украинската православна църква още не се решавала на схизма. Защо Западът счита, че има право на глас в църковните дела на Православната църква, не става ясно...

И така Западът пропусна да цивилизова - европеизира - следмайданния украински национализъм. Да го вкара в релсите на своите ценности. Поддаде се на - невинаги рационални - емоции за сдържане на Русия.

Реши, че този русофобски тип национализъм може дори да бъде полезен. Антируски настроени политици видяха в него средство за сдържане. Възможност за реванш след грузинския неуспех от 2008 г.

Не оцениха обаче правилно съотношението на силите. Не оцениха и нагласите за поемане на риск от страна на противника. Предизвиканата Русия реагира с неочаквана, брутална война, затворила мирната страница в европейската история. Крайният резултат е едно погубено в окопите украинско поколение и криза в Европа и целия свят.

Без да оневиняваме Путин - човекът наредил тази срамна и престъпна война, трябва да отчетем и грешките на украинската политика. Отново повтарям - политика, окуражена или поне толерирана от Запада.

За да не бъдат повтаряни. Защото национализмът по света видимо расте. Разочарованието от глобализацията и мултикултурализма е предпоставка за нови "украински сценарии".

От САЩ и Великобритания идва най-войнствената реторика срещу руската агресия в Украйна. Това не бива да учудва. САЩ е хегемонът, а Великобритания най-верният - а след Brexit вероятно и най-облагодетелстваният - съюзник в настоящия световен ред.

Победа на Русия в Украйна, за добро или лошо, значително ще ослаби англосаксонската доминация в международните отношения. Ще спрат да слушат и Китай, и Индия, и т. н. Украйна се превръща в средство за предотвратяване на този развой. Тъй като са наясно, че война срещу ядрена Русия е невъзможна, САЩ и Великобритания залагат на доставка на тежки оръжия за украинската армия.

Чрез нея на Русия трябва да бъдат нанесени загубите, които да осуетят геополитическата ѝ еманципация. За съжаление за сметка на самата Украйна. Тежките западни оръжия, които биват доставяни, ще увеличат и броя на жертвите, и материалната разруха.

За да се легитимира морално доставката на тези оръжия, е нужно участието на всички партньори на САЩ и Великобритания. Военните експерти веднага възразиха, че тежките оръжия ескалират конфликта без гаранция за украинска победа.

И у нас, и по света обаче САЩ и Великобритания продължават да настояват за тяхната доставка. Водени от собствените си интереси. В знак на партньорска солидарност, но и с немалка колебливост, редица страни обявиха публично, че ще доставят.

Реално обаче зад завесата на медийните прокламации рисковете да бъдат въвлечени в конфликта или да допринесат за провокация на ядрена война действат възпиращо. След първоначални гръмки изявления разумът все пак надделява. Наивните във властта започват да се вслушват в съветите на военните експерти. У нас такива са например президентът ген. Румен Радев и бившият служебен премиер ген. Стефан Янев.

И двамата не виждат ползи от доставката на тежки оръжия. Затова пък немалко рискове. Да вземем в тази връзка за пример Германия. Да, тя поддаде в крайна сметка на натиска от САЩ, но в действителност доставя много предпазливо.

А бъде ли публично атакуван заради забавени доставки, Олаф Шолц не пропуска възможност да се позове на канцлерската си клетва - "да пази от вреди немския народ". Нашите управляващи дават подобна клетва...

Дали пък съвестта на Германия - философът Юрген Хабермас, няма да излезе прав въпреки конюнктурните критики, на които е подложен? Все пак той е философът, формулирал веруюто на следвоенна Германия. Хабермас зове за отрезвяване. Обявява се срещу доставка на тежки оръжия и нагнетяване на военния сблъсък в Украйна. Счита го за опасно и... неморално.

След призива на Макрон за далновидност в отношенията с Русия, Западът преосмисля отношението си към войната и възможните последици от нея. Поради цензурата на военновременната пропаганда резултати от обективни анализи за съжаление рядко достигат публичното пространство.

Въпреки това умората от войната вече проличава. Европа осъзнава, че от продължението ѝ много може да загуби. От радикална конфронтация с Кремъл обаче едва ли ще произтече повече сигурност, престиж, благоденствие или каквото и да е. Нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план.

Намаляващият ентусиазъм на партньорите ѝ - особено на европейците, и то преди още да е наближил газоотоплителния сезон... - означава едно. В геополитическото надлъгване големият губещ ще е горката Украйна!