Готви ли Кирил Петков погром в „Българската банка за развитие“?

По информация на „Труд“, потвърдена от източник в „Българска банка за развитие“, икономическият министър Кирил Петков е възложил на хора от надзорния и управителния съвет на институцията в спешен порядък да потърсят формални основания за обявяване на предсрочна изискуемост на всички раздадени кредити над 100 млн. лв. 

Припомняме, че още преди встъпването си в длъжност Петков взе на прицел ББР, като направи шумни „разкрития“ за отпуснати заеми на 8 търговски дружества на обща стойност почти един милиард лева.

След като имената на дружествата бяха оповестени, се оказа, че кредитите са напълно обезпечени и се обслужват редовно, а някои от фирмите дори публикуваха изявления, че са платили десетки милиони левове лихви на банката. 

Така или иначе, разразилият се скандал, създаден изкуствено, но за сметка на това отразен тенденциозно от медиите, приближени до кръга „Капитал“, послужи като формално основание на икономическия министър да поиска и да инициира смяната на управителните органи на ББР.

Въпреки че съдът на няколко пъти блокира опитите му, а заради злостните си коментари по адрес на конкретни съдии Петков изпадна в конфликт и със съдийската гилдия, новите лица в управлението все пак бяха вписани миналата седмица в Търговския регистър.

Едва сега обаче сега става ясно каква ще е първата им задача, спусната от министъра, а ако действията им наистина доведат до разтрогване на договорите с големите кредитополучатели в банката, това неминуемо ще се отрази не само върху ББР, но и спрямо целия банков сектор, като последиците биха били трудно прогнозируеми.

Водещи финансисти изразиха категорично мнение, че ако действително ББР прекрати на формално основание изрядни договори за кредит за един милиард лева, при това обезпечени, подобно поведение, от една страна, ще нанесе сериозни щети върху имиджа на банката и кредитния й рейтинг, а, от друга, драстично ще се увеличи процентът на необслужваните кредити във финансовата институция.

Това на свой ред ще даде основание на външните кредитори на ББР да направят извънреден преглед на финансовото й състояние и да изискат предсрочно предоставените от тях заемни средства. Най-големият външен заемодател на ББР към момента е Китайската банка за развитие, с която през 2018г. беше подписано рамково споразумение за заем от 1,5 милиарда евро.

Естествено, самите кредитополучатели вероятно също ще потърсят защита на правата си по съдебен ред, а пропуснатите ползи и нанесените на бизнеса им щети ще се измерват със стотици милиони, да не говорим за застрашените хиляди работни места. 

Интересен аспект в цялата схема, която очевидно се разиграва пред очите на обществото, маскирана като грижа за банката  (а всъщност с голяма степен на вероятност целяща погрома й), е каква е действителната причина за подобно рейдърство от страна на икономическото министерство.

Една от възможните причини са близките връзки на Петков с формацията „Да България“, която пък е инженерствана от скандалния бизнесмен Иво Прокопиев. Петков бе сред учредителите на партията, като изданията „Дневник“ и „Капитал“ през годините бяха удобна трибуна за промотиране на бизнес начинанията на харвардския възпитаник, а след като политическата му кариера стартира, очаквано се превърнаха в негов медиен лустратор и защитник.

От друга страна, поне досега, не е известно нито Прокопиев, нито фирмите му да са получавали заеми от държавната ББР (въпреки печалните „традиции“ в усвояването на публични ресурси от страна на бизнес кръга „Капитал“). А дали новото ръководство на банката ще погледне благосклонно към разградчанина, предстои да се разбере. 

Друга причина, обясняваща стремежа на Петков да торпилира договорите за кредит над 100 млн. лв., може да се крие в желанието му за приватизация на банката (на която идея на Слави Трифонов, изразена преди ден, министърът открито се противопостави).

Нищо чудно обаче, при променена конюнктура и дискредитирана от самия него банка, министърът бързо да промени мнението си, а отдавна е известно желанието на Иво Прокопиев да придобие собствена банка в България (през 2008г. БНБ отказа лиценз на неговата „Финансиа банк“). 

Така или иначе, действията на завършилия Харвардското бизнес училище доскорошен търговец в сферата на пробиотиците, а сега министър на икономиката Кирил Петков са на път да отключат криза в банковата ни система, която макар и да не бъде съизмерима с фалита на банките от 90-те или рухването на пирамидата КТБ през 2014-а, със сигурност ще нанесе изключително сериозни щети върху икономиката на страната и финансовата й сигурност.

Безспорно е обаче, че грубите и непремерени действия спрямо работещи фирми, каквато и да е причината за тях, и то предприемани без задълбочен анализ, в рамките на кратките дни на съществуване на служебното правителство, едва ли са най-добрата идея за стабилност на банковия сектор.

В тази ситуация ролята на БНБ отново става особено значима, като Централната банка е единственият орган, който не само може да изиска информация за действията, които се предприемат в ББР, но е и длъжна да го направи, за да защити обществото.