Година след като поведе и загуби играта за надмощие с кредиторите си, Гърция остава страна, която изглежда се носи по течението, а за много от гражданите й настоящето е безрадостно, а бъдещето – печално.
През лятото на 2015г. гръцкият премиер с младежки вид Алексис Ципрас започна необичайна битка с могъщите Европейски съюз, Европейска централна банка (ЕЦБ) и Международен валутен фонд (МВФ).

В рамките на 5 месеца Ципрас и харизматичният му финансов министър Янис Варуфакис докараха Гърция и Европа до ръба с искания кредиторите да олекотят реформите, заложени в рамките на два предишни спасителни плана от 2010 година насам. След като ЕС, ЕЦБ и МВФ останаха на твърди позиции, финансовите потоци към Гърция намаляха и банковата криза доби застрашителни размери, а вместо да „затегне коланите” Ципрас шокира света, като обяви референдум за новия спасителен пакет, предложен от кредиторите.

На 5 юли 62% от гласоподавателите в страната казаха „Оxi” (Не) на условията на Тройката. Въпреки наличието на такава народна подкрепа зад гърба му, Ципрас отстъпи: рискът Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната беше прекалено висок. Вместо това той направи драматичен обратен завой – освободи се от Варуфакис, замени го с по-умерения Евклид Цакалотос и само седмица по-късно подписа третия спасителен пакет.

Споразумението за получаване на 86 милиарда евро в следващите три години беше отрупано с условия като увеличение на данъци и пенсионни реформи, сметнати за толкова тежки от критиците, че в социалните медии започна да се говори за държавен преврат. Оттогава насам Гърция трябва да се справя едновременно с протестни демонстрации и последствията от миграционната криза през 2015г., докато Ципрас се мъчи да защитава лявата си репутация.

ЕС вече плати почти 30 милиарда евро, а започнаха и преговори за опростяване на част от гръцкия дълг, който се равнява на 182 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. „Гърция достигна важен крайпътен камък”, заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер миналия месец (след като европейските кредитори окончателно одобриха прегледа на гръцките реформи и освободиха важен финансов транш от спасителния пакет – б.р.). Клаус Реглинг, който ръководи Европейския механизъм за стабилност, спасителния фонд на ЕС, е по-малко жизнерадостен и се оплаква, че първият преглед на спасителния пакет е отнел 9 месеца, вместо очакваните

Други критици казват, че неяснотата е силен удар по доверието, особено в банковия сектор. Ципрас смята, че е верен на принципите си и отговаря смело на редица оттегляния и критики в партията му СИРИЗА, предизвикани от обратния му завой. Миналия месец той описа недоволството на гласоподавателите от мерките за бюджетни ограничения като „чистосърдечен акт срещу важните клечки от Брюксел, налагащи остеритет, но също и срещу властта, която се опита да задуши страната".

Според политолога Георгес Сеферциас „подходът да изглежда сякаш преговаря много трудно, докато позволява нещата да се проточват, е може би най-голямата му грешка до момента”. Според прогнозите на ЕК тази година гръцката икономика ще се свие с 0,3%, което е продължение на непрекъснатото падение от 2009г. насам, с изключение на 2014 година. „Правителството налага решения, диктувани от идеологията му”, тъжно заяви Теодоре Форцакис от опозиционната „Нова демокрация”. Форцакис критикува Ципрас заради предпочитането на данъчни увеличения пред бюджетните ограничения при преследването на целите за големина на бюджетния излишък, залегнали в спасителния план.

Тези цели са 0,5% от БВП тази година, 1,75% през 2017 и 3,5% през 2018 година. Форцакис чувства „дълбоко раздразнение към европейските ни приятели, които се съгласиха на този фалшив план за възстановяване”. Той си обяснява това съгласие с желанието да се отърват от гръцкия проблем преди собствените им избори, а в случая на Великобритания - преди „брекзит” референдума. Има хора като управителя на Централната банка Янис Стурнарас, които също смятат целта от 3,5% през 2018г. за нереалистична.

Ако не изпълни целите, правителството се ангажира с намаляване на пенсиите и социалните придобивки за държавни служители, както и с продължаване на противоречивите приватизации. Това са опасни ходове, които могат да предизвикат бързи избори и щафетата отново да бъде предадена на „Нова демокрация”, смята Сеферциас. Консервативната партия в момента има 11,5% по-висока подкрепа от СИРИЗА, според социологическите проучвания. „Днес страната започва да се ядосва на Ципрас. Не е обаче особено въодушевена и от противниците му. Цари огромно униние, но няма готовност за бунт, защото липсва вяра в революцията”, заяви политологът, цитиран от БГНЕС.