И това ли ще премълчим?

Как бяха ограбени спестяванията на българските граждани

София, България 09 Март 2012, 13:11 1656 прочита 0 коментара

На седми март парламентарната комисия по национална сигурност прие промените в закона за досиетата, предложени от Синята коалиция. Новите текстове дават възможност на комисията да провери за принадлежност тъй наречените “кредитни милионери” – сиреч фирмите и лицата, участвали в големия банков грабеж през 1996 – 1997 г. – когато именно благодарение на отпускането на кредити без покритие бяха ограбени спестяванията на българските граждани.

По този повод председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов посочи обема на работата, която предстои, ако тези промени бъдат приети. Оказа се, че по списъка на БНБ има 10 500 фирми, които имат лоши кредити в размер, който позволява те да бъдат отнесени към категорията на “кредитните милионери”. При приемане на промените в закона, комисията да установи участниците в бордовете им към момента на теглене на кредита – сиреч по груби сметки ще бъдат проверени над 50 000 човека. Да – при приемане на промените в закона... Ако бъдат приети. Но дори и да бъдат приети, реалното разкриване на операцията по ограбване на страната ни може и да не се състои – тъй като законът дори в настоящия му вид може да бъде осакатен – от делото, което виси във Върховния административен съд – и по което се иска да се изличат от компетенциите на комисията агентите, за които има запазени само картончета и данни в картотеката. Всъщност именно тази документи са неоспоримото доказателство за принадлежността на едно лице към ДС – тъй като те – поради своя характер – не подлежат на подмяна: регистрационните дневници няма как да бъдат фалшифицирани. Освен това всеки, който е чел разпоредбата за прочистването на архивите на Държавна сигурност, написана от ген. Нанка Серкеджиева, не може да не осъзнае, че става дума за организиран опит на ДС и БСП да прикрият най-важните си с оглед на бъдещето агенти. Досиетата са унищожавани избирателно – с оглед бъдещи кадрови необходимости – а също и с оглед бъдещи зависимости. Столетницата е била наясно, че апаратът на ДС не може да остане на сцената на нова България, че трябва да се трансформира, да се прикрие, да оцелее като задкулисна мрежа. Оставането в сянка на определени агенти – на които очевидно се е разчитало повече от тези, чиито досиета са оставени в пълен обем – е било политическият капитал на левицата. Тези хора са били позиционирани в целия политически, икономически и обществен сектор: в партиите, в медиите, в институциите – и далеч не на последно място – при големите пари. Точно тази последна тяхна позиция не просто предполага, а императивно налага други едни промени в закона – а именно провеждането на лустрация. Налага – защото става дума за огромно по своя мащаб престъпление, замислено и изпълнено именно от задкулисната мрежа на ДС в интерес на БСП и натворените от нея олигархически кръгове. И за престъпление, извършено на практика срещу българския народ и бъдещето на страната ни, което е останало изцяло ненаказано. Цифрите, посочени от Евтим Костадинов, дават най-обща представа за мащабите на банковия грабеж, реализиран по време на управлението на Жан Виденов, който – пак подчертавам – съвсем очевидно бе организиран и проведен от мрежата на ДС. Този грабеж доведе България до истинска национална катастрофа: 520% инфлация, грандиозен срив в банковата система, заплати с равностойност на няколко долара, криминален износ на милиарди от страната чрез тъй наречените ценни пратки от кухите банки, които всъщност бяха рефинансирани от ченгетата в БНБ и преточваха парите на данъкоплатците в частни джобове. Дори ако въпросните кредитни милионери бяха минималистични в своите апетити и бяха взели само по един милион лева лоши кредити, то мащабът на това ограбване би бил 10 500 000 000 тогавашни лева. Там е работата обаче, че съвсем не са били скромни. Още в зората на демокрацията Шабан Тюркмен, един от най-значимите “каналджии” на ДС, успя да източи цели 1,2 милиарда лева от Ямболска банка – с личните протекции на Андрей Луканов – кредит, който доведе и до фалита на тази банка. По-късно възможностите, а и апетитите нарастват. Само лошите кредити на Мултигруп са 91.185 млрд. лв. – като от тях 88.704 млрд. лв. са дължими на "Балканбанк". Самата схема на банковия грабеж е фрапираща: банките се основават с уставен капитал, теглен като заем от държавните банкови структури, като залогът, учреден при тези заеми, е самата бъдеща банка. След като наберат капитал – не малка част от който са спестяванията на българските граждани – започват да раздават тъй наречените “вътрешни кредити” – отпускани на фирми и лица, работещи в самата банка, на нейни акционери или свързани с нея групировки. Това раздаване предизвиква ликвидна криза, при което банката търси рефинансиране от БНБ или ДСК – и най-често го получава: едни банкови ченгета въртят комбина с други банкови ченгета, като в схемата се включват и порядъчно тлъсти комисионни. След като банковата криза помете икономическите устои на държавата, МВР изготви специален доклад, посветен на банковия грабеж. В него се споменават някои от елементите на голямата разработка на ДС, създала тъй наречените кредитни милионери. Например следните – които ще оставя без коментар – нека всеки да си направи изводите сам: ...Най-организирана, с "най-рационален подход" в новите условия се оказа бившата номенклатура, която беше запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за източване на капитали зад граница с цел прикриването на техния произход. Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности (благодарение на пълната липса на ефективен контрол) за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната... С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери, които приеха да играят ролята на "бушони". На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически - за отделни политически сили, икономически - за отделни групировки, и за лично облагодетелстване както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха. ...Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива на банковата система. По веригата "лобисти - политици - банкови чиновници - частни фирми" са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисиона, за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионата е до 50%. Преобладаващата част от лошите кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или икономически групировки. Впечатляващ е случаят с бившия директор на частна банка, отпуснала 20 млн. долара кредит на фирми, в които той е акционер. ...Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове. Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределение на банкови кредити... През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система (след 1991-1992 г.), изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се "управлява" скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън описаните сфери на влияние. Процесите в този порядък започнаха да се контролират от увеличените апетити на овластени лица и създадоха нови проблеми. Със стария инструментариум вече не беше възможно да бъдат прикривани огромните загуби, калкулирани в банките, подложени на изсмукване по описаната схема. Това предопредели през 1994 - 1995 г. да се появят първите признаци за реалното състояние на някои банки в техните годишни отчети, изразено в огромни невъзстановими загуби. ...За периода 1990-1995 г. само ДСК е раздала 70 млрд. лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. ... През последните години "на входа и изхода" на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха мощни икономически групировки и фирми, които по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на "паяка", бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК - кредитиране от търговските банки на крупни производители - реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това преливане на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите. ...Непълнотите и несъвършенствата на нормативната уредба, възможността за получаване на необезпечени кредити и липсата на ефективен банков контрол създадоха възможности престъпни силови групировки да легализират огромни незаконно придобити средства чрез свободна покупка и износ на валута, както и чрез акционерно участие на лицензирани финансови институции и фирми. Всички т.нар. "силови" криминално проявени групировки на организираната престъпност гравитираха, а и сега запазват отношенията си в по-голяма или по-малка степен с "големите" известни икономически групировки. В последно време ясно се очертава тенденцията на навлизането им в банковия и застрахователен сектор на икономиката на страната. Умишленото забавяне на приемането на закона за застрахователното дело даде възможност за нелегитимно натрупване на капитали, които вече изпитват нуждата да бъдат легализирани чрез банковата система. Отмина времето на кешовите операции поради големия риск от обема на паричните средства. Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действаща под прикритието на ЗПАД "СИК" и "Интергруп" АД. Наред с интересите в касовата приватизация, изявяваща се в купуването на хотели, промишлени предприятия и други обекти от реалната икономика, особено бързо беше реализирано навлизането в банковата система чрез придобиване на контрола на банката. Прави впечатление, че след опитите за вътрешно изчистване на лошите кредити и трудно събираемите вземания ръководството на групировката чрез добре разработена и проведена комбинация инициира държавните органи в лицето на НСлС и Главна прокуратура да решават "остатъчните проблеми" от споменатото по-горе естество. Лично ръководителите на групировката са депозирали акта на вътрешната ревизия в прокуратурата. Съществуват достоверни данни, че големи суми от национална валута, придобити от различните видове дейности на престъпни групировки, се обменят за чуждестранна валута и се използват впоследствие за финансиране на сделки с престъпен характер (наркотици, канали за крадени коли, проституция, хазарт и др.). Тук – с ПИМБ – ще спра този предълъг цитат, за да посоча коя политическа сила стои в основата на това фрапантно ограбване на България – чии са прочее тези банкери и охранени питомци на ДС. През ноември 2008 г. Татяна Дончева заяви директно: “Не може банкерът на Маджо да е член на Изпълнителното бюро на БСП!” Става дума за Евгени Узунов, станал член на най-висшия орган в управлението на БСП с горещото съдействие на Румен Петков, а впоследствие и шеф на нейния предизборен щаб. Той именно е създател и управител на Първа източна международна банка (ПИМБ). Акционери в нея са Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Към това трябва да прибавим и дребната подробност, че всъщност и тогавашният секретар на БСП Димитър Дъбов е работил в ПИМБ – като директор на банката в Шумен. В заключение трябва бих искал да подчертая отново, че цялото това разграбване е останало напълно безнаказано. С много редки изключения – отнасящи се най-вече до дребни риби и съзнателно пожертвани бушони, няма осъден банкер, раздавал кредити без покритие – нито пък кредитен милионер, завлякъл спестяванията на българите. Когато Никола Филчев беше избран за главен прокурор, един от основните ангажиенти, които пое, встъпвайки на поста си, беше да бъде потърсена отговорност за това банково разграбване, което по неговите сметки (твърде скромни между впрочем) възлизаше на седем милиарда долара. Вместо това обаче бяха заметени следите от тази грандиозна афера – най-мащабната в цялата история на България – а някои избрани прокурори тайничко позабогатяха от подкупите на бивши банкери и кредитни милионери – плащани, за да бъдат прекратени или “поставени на трупчета” следствията срещу тях. Днес – след като вече е ясно, че няма и няма да има възмездие за престъпната мрежа на ДС, ограбила хладнокръвно страната ни; след като хипотетичната сума от седем милиарда означава, че някой е бръкнал в джобовете на всеки българин – от стареца до пеленачето – и е извадил оттам по 1000 долара, се прави опит да не се допусне да разберем кой персонално стои зад всичко това. На това се дължи скърцането със зъби и делото, заведено във Върховния административен съд – чиято цел е да обезсмисли закона за досиетата. Иска се тези крадци и мошеници да останат скрити – и най-вече: да остане скрита тяхната принадлежност към ДС. Иска се да останем слепи за механизмите, които движеха политическите и икономически процеси по време на целия преход – и чрез които политическата власт на комунягите се трансформира на икономическа основа. Питам се ще позволим ли и това. Няма ли да се намери някой, който да протестира – примерно пред сградата на ВАС. Няма ли хората най-сетне публично да изразят нетърпимост към ченгатата и техните гадни сценарии. Или само някой наивник като мене ще проклетисва– като Вазовия Мунчо насред опразнената чаршия. Едвин Сугарев, <a href="https://www.svobodata.com/" target="_blank">Svobodata.com</a>