И в последния си валс Радан е истински йезуит

В събота, докато управляващи и опозиция се удряха по кокалчетата заради нацистките поздрави на служебния вътрешен министър, а София бе затворена заради гей-парада, едно друго събитие остана встрани от прожекторите: смяната на лидера на ДСБ. Вярно е, че хората на Костов не обичат да са в медийната периферия. Затова и вчера напомниха за себе си с публикуването в пълен текст на прощалното слово на досегашния председател на партията - Радан Кънев. Очевидно искат да събират повече коментари. Затова, нека не ги разочароваме, отбелязва "Стандарт" в редакционен коментар.

Факт е, че Кънев не изневери на себе си. Ако някой си е мислел, че след последния пълен провал на изборите, той ще подкара кемпъра и ще се отдаде на лятна ваканция в странство, много се заблуждава. Радан се готви за битка. Повежда своеобразен нов Кръстоносен поход в защита на либералната демокрация и то в цяла Европа.

Нищо че моделът на Сорос претърпя пълен крах по света. Радан зове всички демократични сили отново да извадят оръжие срещу врага- това отново е посткомунизмът. И той не говори вече само за дясно ориентираните хора. Може би защото си дава сметка, че след политическото фиаско, което устроиха през последните години, този електорат вече няма как да ги припознае. Затова подава щедро ръка към центъра. Там търси съмишленици и биткаджии. След срещата в Боровец, от която изтече прословутата стенограма, целите не са сменени, но са видоизменени. Радан говори за два пътя.

Единият е симпатизантите му, колкото и да са те, да се уплашат от падането му и да пълзят по ниското през следващите години. Което означава да се задоволят с малки порции от политическата власт. По-верен бил вторият път. Той не го определя точно, но га завоалира като осъществяване на силни амбиции в името на спасението на либералния модел. В защитата му той стига дори надалеч - според него това е единственото средство за поддържане на мира и сигурността. Тоест, без Сорос, без Костов, без Радан сме обречени на война или най-малкото несигурност. Защото останалите политически партии са неспособни да се справят със сложната ситуация.

Нещо повече, според него Борисов и патриотите с опозиция - БСП и ДПС, заплашва България да остане изолирана на Балканите. Думите му звучат меко казано, странно, особено в края на изминалата седмица, в която Борисов направи поредица от европейски визити. И за два дни получи подкрепа и от Макрон, и от Меркел. И то само месец след сформирания от него трети кабинет. Подкрепата е знакова и дава основание да се смята за заявка, че Борисов ще играе все по-ключова рола като евробалансьор на Балканите.

Нещо, което градската десница на Кънев и Костов няма как да преглътнат. Особено след като са аут и от управлението, и от парламента. И каквото и правителство в сянка да кроят, хората в него отсега са ясни – Христо Иванов, Радан Кънев, Атанас Атанасов, Иван Костов. А докато те правят новите си партийни сметки на тъмно, политикът – съдия Лозан Панов ще се разхожда по институциите и ще огласява исканията им.

Кънев говори като истински йезуит. Грешките, които са направени, са грешки на растежа. Проектите не са провалени, те са недоразвити. Той не се извинява, той обвинява. Провалът е заради Москов и други реформатори, затова че са го предали. И за да е ясно, кой кара влака, завършва, припомняйки думите на
Костов, които му е казал, когато го е назначил -че лидерът не е знаме, а човекът, който носи знамето. Остава обаче горчивият привкус, че това знаме е всякакво, но не българското.

Не само защото България и ценностите й не бяха в речта. Градската десница винаги се е кланяла на чужди богове. А защото става ясно, че за него, за тях - сигурността и стабилността са само красиви думи. Важно е клатенето на лодката. На мушка сега са кметовете на ГЕРБ. А първата им цел е пробив в местната власт. А истинската цел е връщането в голямата игра. Което, за тяхно съжаление, няма как да стане. И не защото така искат враговете им. А защото вече няма кой да им повярва. Младите и красивите отдавна напуснаха страната. А останаха хората, които със зъби и нокти се борят за оцеляване всеки ден. И никога няма да забравят кой продаде държавата през прехода и то за жълти стотинки.