Политиката на БНБ за трупане на големи резерви е неправилна. Това каза Ганчо Ганчев, председател на УС на Институт за икономика и международни отношения на кръгла маса „Световната финансова криза – заплахите за България”. Необходимо е държавата да прехвърли част от резервите си в БНБ към търговските банки.

Преките чуждестранни инвестиции са най-пряката връзка на икономиката ни с финансовата криза.
Българската икономика има висок ръст, който е финансиран отвън, което предполага значителен дефицит по текущата сметка. Ганчев обясни, че кризите започват в центъра, но най-тежките последици са в периферията, където те се усещат с известно закъснение. По думите му, макар страната ни да остава в периферията на световната финансова криза, не бива да се пренебрегват последиците, които ще я засегнат. Световната финансова криза вече е нанесла своите поражения върху сектори като строителството и износа на български стоки на световните пазари, смята той.  



Внос / износ 

Според съпредседателя на Центъра за икономическо развитие Александър Божков България трябва да увеличи радикално износа си, за да избегне финансовите удари. За да стане това обаче трябва да се внесат технологии и ноу-хау, които пак искат инвестиции. Когато обаче не стигат парите за внос на такива дейности, няма как да се увеличи износът. По думите на Божков малките и средни предприятия няма да пострадат от финансовата криза. Ще пострадат само големите фирми, които разработиха планове, започнаха да правят сериозни инвестиции и вече се чувстват играчи на пазара, да излизат навън и т.н., тъй като всичко това го правят с привлечени пари.

Според Божков една част от тези фирми, които бяха тръгнали да излизат на международните пазари, ще имат трудности да бъдат реализирани там поради намалените ресурси на потребителите в чужбина. Това от една страна може да доведе до свиване на пазара, повече стоки ще останат у нас и ще трябва да се продават по-евтино, от което ще бъдат по-щастливи потребителите, но не и работниците, защото няма да получат очакваните увеличения на надниците и заплатите. 

Доходите  

Големите очаквания за растежа на доходите за 2009 г. ще трябва да бъдат редуцирани силно, бе категоричен Божков.  
Според него един от основните въпроси, които остават, е как невъзможността за повишаване на доходите ще се съчетае със следващите парламентарни избори и какво ще прави управляващата коалиция с цел да увеличи гласовете си, като няма откъде да увеличи доходите. Според него, ако трябва да се дават някакви рецепти, те не трябва да са в посоката на банковата система. “Не трябва да мъдрува много върху стабилността на банковата система, защото там няма разногласия. Не би трябвало да се събират хора да се зомбират и да си обясняват един друг, че банковата ни система е стабилна.”, бе категоричен той. 
Нивото на спестяванията на българите съгласно индекса за конкурентоспособност на България подрежда страната ни в края на листата по национални спестявания, което значи, че тя няма такива. “Правителството трябваше обаче още в първия момент да реагира, че ще бъдат гарантирани влоговете, когато хората чуят за кризата, а не да чака заседанието на “Екофин” и след това да дотичат обратно и да кажат, че от ЕК са им казали да гарантират влоговете със 100 хил. лв. Трябва да се гарантират “колкото толкова”, защото като знаем колко са влоговете, могат спокойно да ги гарантират и държавата, и банките, и гаранционния фонд”, добави той.  
По неговите думи, в реалната икономика трябва да се предприемат спешни действия, а именно задържане на максимално висок темп на растеж през следващата година и задържане на инвестициите на по-високо ниво. В България няма условия да се развие финансовата криза в същия вид, в който се развива в САЩ и Западна Европа. „Ние вече виждаме, колко бързо и единодушно експертите от МФ започнаха да свиват очакванията си за растеж на икономиката. Т.е. съществува ясно съгласие, че България не може да запази високия си растеж на БВП, с който се хвалихме до тази година”, посочи Божков. При отсъствието на такива свободни пари, които да се търкалят към България, ще имаме спад на инвестициите, което ще създаде проблеми с покриването на дефицита по текущата сметка. Още тази година се вижда, че преките чужди инвестиции не го покриват. Трябва да погледнем сериозно на търговския дефицит.
Според председателят на УС на Асоциацията по индустриален капитал в България Васил Велев валутният борд и задържането на еврото към лева са “свещените крави” и не бива да се пипат. Спадът на промишленото производство през месец август т.г. в сравнение с м. август 2007 г. се дължи главно на Европейското по футбол и на Олимпиадата в Пекин. Наистина се забелязва свиване на поръчките в строителството и машиностроенето, което произвежда машини за строителния сектор. Оскъпява се и кредита в следствие на всичко това. По неговите думи в момента, инвестициите са насочени главно в преработващата промишленост.   

Пазарът на труда  

Според Васил Велев финансовата криза ще доведе до охлаждане на прегрелия пазар на труда. “Безработицата у нас клони сега към 5 на сто, оказва се обаче, че безработни няма, а има такива, на които не им се работи. Ние тръгнахме по света да търсим човешки ресурси”, смята Велев. Сега ще има известно затягане в редица предприятия, ще има и съкращения. Много е вероятно безработицата да се върне към по-здравословни граници. “Трябва да се разделим с очакванията, че с малко труд, поради дефицита на работна ръка, може да се взимат много пари и не трябва много да се работи, но да се повишават квалификации”, бе категоричен Велев. Ръстът на работните заплати в реалния сектор е над 25 на сто за две години, докато производителността на труда е нараснала в пъти по-малко. Според Велев трябва да се водят преговори за работна заплата, разходите в публичния сектор трябва да се намалят за сметка на заплатата там, която е нараснала с 10%.
Според доц. Боян Дуранкев от УНСС е необходимо работодателите да увеличат минималните заплати поне на 800 лв., за да не избягат и тези млади хора, които са останали в страната. 743 банки в световен мащаб са на път да фалират, застрахователите спряха да изплащат застраховките на клиентите си, защото нямат пари. “Така, че и у нас нищо не е сигурно, защото същите банки имат клонове тук”, каза Дуранкев. 
Според Дуранкев в момента у нас се наблюдават 4 кризи – финансовата криза, дълбока структурна криза вътре в самата икономика между различните икономически браншове и между цени и търсене, демографска криза – 17 хил. студенти са изчезнали от страната. Последната криза е свързана с подготвеността на българския бизнес да отговори на предизвикателствата. Проблемите се създават от частния бизнес, а не от държавата. 
Десислава Вангелова/БЛИЦ