Илон Мъск и последният рунд във войната срещу Бога

Първият тестов полет на голяма височина на футуристичния космически кораб „Старшип“ на „СпейсЕкс“ бе отложен в последната секунда преди изстрелването си от Тексас. Още не са ясни причините, пише "Труд"

Глобалната неолиберална върхушка планира да постигне бленуваното от хилядолетия безсмъртие и вечна власт

Богоборците най-много ги дразни човекът, белият хетеросексуален мъж

Американският милиардер и собственик на „Tesla“ и „SpaceX“ - Илон Мъск, тези дни направи своето поредно пророчество - до 6 години човек ще стъпи на Марс. За големи части от интелектуалните елити на Запад (а и у нас), прогнозите на Мъск са равни на нещо като откровение - предзнаменования за бъдещето, спуснати свише и излизащи от устата на технологичния пророк на нашето време.

Истината, за която малцина си дават сметка е, че все повече аспекти на живота ни, зависят от дейността и разработките на именно този човек. От електрическите двигатели, които произвежда (основен компонент на задаващата се зелена революция) до спътниковата система за високоскоростен глобален интернет „Starlink“ - Илон Мъск с бързи крачки се превръща в глобалния архитект на нашето бъдеще.

Кой обаче е Илон Мъск? Какви ценности изповядва и в какво вярва? Тук нещата стават леко плашещи. Защо?

В началото на тази година, изтече информацията за раждането на шестия син на Мъск и първо за неговата партньорка - канадската певица Граймс (с рождено име - Клер Буше). Това, което направи най-голямо впечатление от новината обаче, е избраното име на детето. То ще се казва X ? A-12.

Мнозина приеха това като проява на обичайната за богатите ексцентричност. В случая обаче, не става дума за това, а за нещо доста по-специфично. Става дума за вярата на Илон Мъск в т. нар. „трансхуманизъм“.

Мъск, по подобие на все по-голяма част от западния интелектуален и финансов елит, е известен последовател на това интелектуално течение. Целите на трансхуманизма, могат да бъдат обобщени най-кратко, като стремеж човекът да бъде превърнат в машина, посредством технологиите. Целта е постигането на безсмъртие.

В казуса с името на своя шести поред мъжки наследник, собственикът на „Tesla“ и „Space X“, следва челния опит на едно от най-известните имена в трансхуманизма - Ферейдоун М. Есфандиари. Същият добива репутацията на най-известния световен трансхуманист, след като публикува през 1989 г. книгата си „Are you a Transhuman?“.

Малко преди своята смърт, Есфандиари променя името си на - FM-2030. От тогава до днес, примерът му е последван от огромен брой правоверни трансхуманисти по целия свят, които заменят рождените си имена с нещо, което прилича повече на фабричен номер, отколкото на човешко име.

Как се стигна дотук? Как така, представителите на една голяма част от световния интелектуален, финансов и индустриален елит, стигнаха до идеята, че трябва да се превърнат в машини, за да постигнат безсмъртие. Вечен живот, постигнат не чрез смирение и вяра в Бога в отвъдния свят, а чрез технологиите - тук на земята.

Отговорът е прост и стар, колкото света. Нарича се богоборчество и носи белезите на възгордяването, довело до първото открито опълчване на Бога от страна на този, който се помисли за равен с него, поради което и бе изхвърлен от небесните селения.

Традиционно сме свикнали да разглеждаме моралния разпад на днешния западен свят като логична последица от развитието на консуматорското общество и извращаването на идеята за свободата. Дали обаче това е целият отговор или има и нещо повече?

Истината е, че от момента на установяването на Пресветата Христова църква, та до ден днешен, протича глобален метафизичен сблъсък между доброто и злото, чието финално действие вече се вижда.

Човекът да стане Бог - това е идейната основа, върху която възниква цялата религиозна ерес след I век, в лицето на гностици, катари, албигойци, таборити, розенкройцери и т. н., стигайки до изстъпленията на Реформацията, където освен на доктринално ниво, битката с Христовата църква се превръща и в чисто физическа. Милиони са избитите свещеници, църковни лоялисти и обикновени вярващи християни по време на реформаторските метежи през XVI и XVII век.

Едно от най-характерните за тях неща, освен отхвърлянето на всички постулати и тайнства на Светата Христова Апостолска църква, е, че се стремят и към почти пълно унищожаване на съществуващия социален ред, в това число на собствеността, брака и държавата.

Настъпва епохата на т. нар. „Просвещение“, когато сатанинският бяс на Реформацията, намира своето естествено продължение в антихристиянските и антимонархически „просветителски“ революции от XVIII и XIX век. Същите, за разлика от реформаторския социал-комунизъм, който макар и привидно, все пак стъпва на една уж „християнска“ основа, вече не се крият и открито застават на откровено богоборчески позиции, развявайки знамето на „научния атеизъм“.

През диващините на Френската революция, та чак до православния холокост през 1917 г. в Русия, както и този в Източна Европа, няколко десетилетия по-късно, като под индиго се повтаря едно и също - удар по църквата, вярата и съществуващия социален строй, започвайки от семейството и стигайки до нацията и държавата.

Равносметката днес е, че след близо две хиляди години подривна богоборческа дейност, същата в много голяма степен е постигнала своята крайна цел. Съвременните християнски общества са безнадеждно секуларизирани не просто в институционален, а в духовен и ментален план. Религиозният морал, вместо да бъде разглеждан като основа на политическия, е натикан в ъгъла и заменен от модернистични идейни сурогати като „човешките права“ например, както и от постмодернистични, като „правото на самоопределение“ и „изборът на идентичност“.

Втората голяма цел, която бе постигната, е, че тоталитарните идеологии от последните двеста години, тежко поразиха способността на модерния човек да постига групова идентичност. Иначе казано, да асоциира себе си с някакъв по-голям социален организъм, било то на верска или национална основа. Първо, марксизмът го раздели по класов признак, след това либерализмът го атомизира и убеди, че сам по себе си той е най-голямата ценност на този свят, превръщайки го в завършен индивидуалист.

След унищожаването на големите традиционни социални групи, дойде реда и на това, което най-много ги дразни богоборците - човекът. По-точно белият, хетеросексуален мъж. Защо точно той? Причините са две - първата е, че именно белият мъж е творец на съществуващия социален и политически ред в глобален аспект.

Втората причина обаче е по-важна, защото е религиозна. Човекът, в мъжката му бяла версия е създаден по образ и подобие Божие! Борейки се срещу него, се бориш срещу Бога. Това е отправната точка, от която трябва да тръгнем, за да разберем случващото се в съвременния свят.
Войната срещу белия мъж се води по няколко основни направления.

Първото е насъскването на жените срещу него, посредством идеологията на радикалния феминизъм. В концепцията на съвременните феминистки, жената е социална конструкция. Те са убедени, че нашето отношение към тях ги прави жени, а не полът като биологично детерминирана характеристика на индивида. Няма образ и подобие Божие, има стереотипна роля на пола и джендър идентичност.
Така стигаме и до второто направление - джендър идеологията.

В масовата представа на българите, т. нар. „джендъризъм“ е някакво не много разбираемо сексуално отклонение. Истината е, че не става дума за никаква полова или сексуална идентичност, а за агресивно-деструктивна социално-политическа идеология, която цели дезинтеграцията на човека на личностно ниво. Целта е да бъде поразена неговата индивидуална идентичност чрез унищожаването на половата му предопределеност с присъщите u социални роли.

Последният удар, все още не е нанесен, но се подготвя. Както стана дума в началото, реч иде за така наречения „Трансхуманизъм“ - интелектуално течение, обединяващо някои от най-влиятелните хора на Запад, чиято официално заявена цел е подобряване на човешките умствени и физически възможности, използвайки новите технологии.

С други думи, да се превърнем в киборги и да живеем вечно. Забравяме за божествената си същност и безсмъртна душа и си осигуряваме вечен живот, тук и сега, чрез познанието. Това разбира се, няма да бъде привилегия за всички. Избраните ще са малцина, останалите ще са тор, обслужващ персонал. Така глобалната неолиберална върхушка планира да постигне бленуваното от хилядолетия безсмъртие и вечна власт.
Развръзката предстои.