Има една двулична позиция у политиците към съда, която е до болка позната на читателя, но да я припомня.
Десетки пъти сме чували, че когато едно съдебно решение е в интерес на политическа партия или отделен политик, за тях съдът е безпристрастен, независим и почтен. Когато обаче решението е в тяхна вреда, то веднага се обявява за политическо, съдиите - за зависими, повлияни и обвързани, а делото - за нагласено.<br /> <br /> Ако забелязвате, сега същото се получава с Конституционния съд около възможността да разгледа отстраняването на Първанов от поста му. Да оставим настрана споровете нарушил ли е президентът Конституцията или не. Това &ndash; казват политиците &ndash; ще реши КС. И веднага започват да пресмятат (именно пресмятат) какво ще реши съдът. От бившия конституционен съдия Георги Марков през юристката Татяна Дончева до представители на различни политически сили, всички твърдят &ndash; импийчмънтът няма да мине. Но не защото излагат правни аргументи. Точно обратното - гледа се колко от конституционните съдии са хора на Първанов или по-точно предложени от него, колко са сложили тогите по препоръка на Тройната коалиция и оттам изчисляват резултата.<br /> <br /> Така всички политици, изказали се по темата, всъщност ме убеждават, че решението ще бъде политическо и по симпатии, а не правно. Защо тогава искаме да се вярва на един обикновен районен или окръжен съд за най-обикновено дело, където обикновен гласоподавател и данъкоплатец чака справедливост?<br /> <br /> Междувременно, разсъждавайки по конкретния пример се питам: няма ли своеобразен конфликт на интереси между правото да посочваш лично имената на конституционните съдии и същевременно по Конституция същите съдии да решават дали си нарушил основния закон?<br /> <br /> <b><i>Евгени Петров, БЛИЦ</i></b><br />