Info: Защо Путин и Лукашенко си късат нервите взаимно?

Това се случва ежегодно. Ето и сега са възникнали големи разногласия между Русия и Беларус по отношение на цените на енергията. Бяха направени сурови изявления за окупацията и заплахата за суверенитета на Беларус.

Както винаги се говореше, че Москва се опитва да изнудва своя съсед, оказвайки икономически натиск върху него, за да го принуди да се интегрира, пише "Поглед инфо".

Подобни съображения се основават на идеята, че по този начин руският президент Владимир Путин би могъл да реши този въпрос „веднъж завинаги“ до края на 2024 г., когато той официално не може да се кандидатира отново. Със сигурност такива разсъждения имат основание и вече са звучали преди. Но има и някои „но“.

Може би в този случай най-важен е фактът, че не за първи път говорят за такива неща. Събитията, подобни на случилото се през последните седмици и спирането на доставките на петрол и газ вече са се случвали и преди. Русия е свикнала да действа по този начин и го прави на Минск почти всяка година.

Накратко, Беларус иска Русия да получава постоянни субсидии и отстъпки, а Русия от своя страна иска да премине към интеграция и да притежава част от белоруската индустрия.

В резултат всеки път това води до факта, че белорусите обещават напредък, понякога чисто символичен, а руснаците продължават да субсидират.

По принцип е безсмислено да се търси жертва и виновник в такава ситуация, тъй като и двете страни са се научили да се притискат добре една друга. От 1999 г., когато беше подписан договорът за съюзната държава, те имаха достатъчно време да разработят тактика за натиск.

Лукашенко - президентът на Русия?

Може би най-фрапиращи бяха преговорите за обединението на двете държави през 2002 г., когато в крайна сметка страните излязоха с различни възгледи за интеграция.

Белоруският президент предложи на Русия много особен проект. Той искаше неговата десетмилионна страна да се обедини със 140-милионната Русия по системата един плюс един и да се създаде централен орган на президентите, премиерите и ръководителите на палатите на парламентите на двете държави.

Предполагаше се, че впоследствие този орган ще избере президент на съюза. В същото време Лукашенко много добре си спомни, че Генадий Селезньов, който тогава беше шеф на Държавната дума, е негов близък приятел, което означаваше, че ще гласува за него. Тоест, всъщност Лукашенко се предложи за президент.

Не е изненадващо, че тази идея не предизвика ентусиазъм у Путин.

Той от своя страна предложи анексиране на Беларус към Русия, създаване на федерация. Възмутеният белоруски президент отказа по-нататъшни преговори, казвайки, че дори Ленин и Сталин не са си позволявали да превърнат Беларус в губерня.

Тази история потвърждава колко напрегнати са дългогодишните преговори за единната държава. Въпреки това нещата се променят.

С известна степен на цинизъм можем да кажем, че сравнението с Ленин и Сталин, което тогава беше възприето като обида, днес, след като Кремъл пренаписа съветската история, в Русия може да се разглежда повече като вдъхновяващ пример.

От друга страна, през годините малко се е променило в областта на интеграцията и списъкът с постиженията остава повече от скромен.

Днес Лукашенко отново разчита на заплахата от сближаване със Запада или дори демократизация на Беларус. Сега той е избрал войнствена реторика, основана на факта, че военна заплаха за целостта на страната му неизбежно би довела до отговор от НАТО, с чиито членове Беларус е съсед.

Вярно е, че това е нещо ново, защото обикновено Лукашенко заплашва да изостави руския нефт и да го замени от други източници или с политическа интеграция със Запада. Но си струва да се каже, че нито една от тези заплахи не е осъществима. Беларус не иска да плаща на Русия по пазарни цени и изисква отстъпки, които е малко вероятно да получи от някой друг.

А новите политически връзки със Запада със сигурност биха довели до радикални политически реформи в страната, от които Лукашенко, разбира се, не се интересува.

Самият централен въпрос също е спорен: колко белоруси след 28 години независимост като цяло искат да се обединят с Русия.

За разлика от Украйна или балтийските държави, Беларус няма изключително проруски партии, тъй като режимът на Лукашенко потиска подобни тенденции. В страната има много малко привърженици на пряк съюз с Русия.

В същото време Беларус осигурява на своите граждани по-висок жизнен стандарт, отколкото в Русия. Освен това руските проблеми с корупцията и другите подобни недостатъци в никакъв случай не са тайна за Беларус.

Често се казва, че руската страна би искала да уреди бъдещето на Владимир Путин след 2024 година. Въпреки това, настоящата криза е малко вероятно да възникне по тази причина.

Руското ръководство има много други възможности за постигане на тази цел, включително изменения в конституцията, назначаването на Владимир Путин отново за министър-председател, създаването на нов пост и т.н.

По този начин възникването на съюзна държава е само един вариант. Ако имаше благоприятни условия за неговото изпълнение, руското ръководство, разбира се, нямаше да се съпротивява.

В крайна сметка Москва не би трябвало да обръща повече внимание на този проект от преди. Въпреки това тя сега няма причина да поема рискове и активно да търси обединение с Беларус. Опитът на Крим показва, че за популярността на Путин нещо подобно има много противоречив ефект.

В заключение си позволявам да направя някои предположения и прогнози. В обозримо бъдеще Беларус, разбира се, няма да се доближи до демокрацията.

В крайна сметка тогава Лукашенко би рискувал да загуби властта. Напротив, Русия ще подкрепи режима му, макар и със скърцащи зъби. Оставката на Лукашенко може да има неприятни последици за Москва, тъй като в Беларус може да възцари хаос или на власт ще дойде открито враждебно правителство.

Сериозните икономически проблеми няма да доведат до падането на режима в Беларус. Русия ще се опита да издигне свой кандидат, само ако Лукашенко напусне доброволно.

Дотогава подобни действия на Русия ще предизвикат само нежелана враждебна реакция в Минск. В бъдеще, в условията на сравнително демократични избори, всичко би било по-просто. И там, след провеждането на референдум, Москва ще може да постигне почти всичко ...

Превод: В.Сергеев