Interia: Меркел поднесе на Русия Северен поток 2 като прощален подарък
Руско-германският газопровод беше критикуван предимно от балтийските страни, Полша и Украйна
Ако не беше Ангела Меркел, която постигна споразумение със САЩ на финала на политическата си кариера, бъдещето на „Северен поток 2“ можеше да бъде съвсем различно, пише полската журналистка Моника Борковска.
В портала Interia, тя обръща внимание на традицията за близки икономически отношения между Германия и Русия, както и на водородния съюз, който в бъдеще може да открие още една глава от руско-германското приятелство.
Икономическото сътрудничество между Германия и Русия има дълга традиция и никоя от страните не иска да промени това, затова Ангела Меркел, която винаги се е застъпвала за близки контакти с Русия, й направи щедър подарък под формата на противоречивия за целия свят газопровод „Северен поток 2“ преди напускането си, пише полската журналистка Моника Борковска на портала Interia.
Руско-германският газопровод беше критикуван предимно от балтийските страни, Полша и Украйна.
Те директно го нарекоха политически проект, тъй като благодарение на „Северен поток 2“ „Газпром“ ще може да откаже да доставя газ на Запад през транзитните страни, като по този начин ги лишава от допълнителни приходи. Ако в случая с Полша те не играят особена роля, то за Украйна това ще бъде болезнен удар по бюджета.
Критиците на проекта обръщат внимание и на факта, че в резултат на стартирането на газопровода, зависимостта на ЕС от руския газ само ще се увеличи. Освен това увеличаването на обема на покупките на газ от самата Германия ще гарантира постоянни приходи в бюджета на Русия, чиито политически действия се тълкуват по различен начин в света, разказва авторката.
С течение на времето обаче се стигна дотам, че Газпром започна открито да говори не само за риска от забавяне, но и като цяло за риска от неизпълнение на инвестицията.
„Смятам, че акцентът върху риска от недовършване на строителството на газопровода трябваше да се превърне в елемент на натиск върху Германия, сигнал, че санкциите стават все по -строги и спешно трябва да се действа“, каза полският експерт Шимон Кардаш в интервю за Interia.
В своята статия Борковская припомня, че въпреки всички гласове, дори от германската политическа сцена, Ангела Меркел категорично твърди, че газопроводът „Северен поток 2“ изобщо не е двустранен, а европейски проект. Пак тогава германският канцлер подчерта, че позицията й по Северен поток 2 не се е променила и Германия няма намерение да се отказва от завършването на газопровода.
Армин Лашет също споделя позицията на Ангела Меркел, която изрази готовността си да обсъди спешно въпроса със самата Америка. По време на управлението на Доналд Тръмп не е ставало дума за това, но издигането на власт на Джо Байдън отвори пътя за пробив по този въпрос.
В резултат на това през юли беше постигнато споразумение, Германия обеща да създаде „зелен фонд“ за Украйна, да гарантира нейната енергийна сигурност, а също така запази възможността за налагане на санкции срещу Русия, ако се опита да злоупотреби с енергийните си предимства над Украйна.
В същото време Меркел положи всички възможни усилия за подобряване на отношенията между Русия и другите страни от ЕС. Тя се опита да организира среща на лидерите на ЕС с Владимир Путин.
През юни тази година тя подчерта, че конфликтите се решават най-добре чрез диалог, какъвто беше случаят дори по време на Студената война. В крайна сметка обаче инициативата на Германия не беше увенчана с успех, на пътя й застанаха Полша, прибалтийските държави, Швеция и Холандия.
По мнението на журналистката, решаваща роля е изиграла и личността на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер. „Трябва да възприемем Русия не като противник, а като потенциален партньор ... Русия трябва да развие собствена идентичност и икономическа мощ ...
Ако спрем изпълнението на проекта, ще отсечем клона, на който седим ," обяснява той. Именно благодарение на решимостта на Германия завърши изграждането на газопровода „Северен поток 2“, „над който винаги са надвисвали черни облаци“, пише Борковская.
"Но какво ще се случи, когато във връзка с политиката в областта на климата, чийто основен двигател е Германия, газът се оттегли на заден план?" – поставя въпрос авторката.
Русия и Германия вече са помислили за всичко - обмислят развитието на сътрудничеството в областта на водородните технологии, което несъмнено ще удължи живота на газовата инфраструктура.
„Северен поток 2“ ще може да транспортира газ с добавяне на 5-7% водород. Германия се интересува от водородната технология, която трябва да бъде едно от ключовите решения в преследването на климатична неутралност до 2050 г.
Германия обаче очаква да задоволи търсенето на водород от собствените си източници в размер само на 15-30%, така че неминуемо ще трябва да потърси външни доставчици, като сред тях, най-вероятно, ще бъде отредено специално място за Русия.
„Това е страхотен шанс за Москва. В бъдеще търсенето на руски петрол и газ ще падне рязко. Водородният съюз ще може да гарантира по-нататъшно дългосрочно сътрудничество с Германия.
Днес вече се говори, че Русия може да действа като износител и съинвеститор в развитието на инфраструктурата, а Германия - като доставчик и вносител на технологии. Това може да отвори нова глава в руско-германските отношения “, обобщава полската журналистка Моника Борковска на портала Interia.