Понеже географски Русия е “естествен” партньор за немските фирми, Вашингтон сее раздори. И най-удобна е Украйна. Барак Обама предупреждаваше неоконсерваторите, които се противопоставяха на ядреното споразумение с Иран: “Нашите най-близки съюзници в Европа вече не приемат санкциите. А войната ще засили позициите на Иран и ще постави Съединените щати в изолация.” Високопоставен дипломат във Вашингтон подкрепяше позицията му: “Ако Конгресът на САЩ отхвърли споразумението, това би било кошмар, направо бедствие.” Това коментира Мишел Колон, белгийски журналист, полемист и есеист. Текстът е публикуван в сайта Investig’Аction, цитиран от "Труд".
Ама, разбира се! Веднага след сключване на споразумението германски фирми се втурнаха през глава към Техеран да подписват договори, блокирани от Вашингтон в продължение на години! В действителност правилото &ldquo;Великите сили нямат принципи, а само интереси&rdquo; се отнася и до съюзите между Великите сили: едно вечно &ldquo;приятелство&rdquo; може бързо да прерасне в остър конфликт.<br /> За да държат под контрол Евразия, Збигнев Бжежински през 1997 г. предложи за най-уместно САЩ да хванат здраво юздите на Европа: &ldquo;Основният проблем за Америка е изграждането на Европа, основана на френско-германските отношения, досега устойчиво свързани със САЩ, и разширяването на системата на международното демократично сътрудничество, от която зависи постигането на глобална хегемония на Америка.&rdquo;<br /> <br /> &ldquo;Демократично&rdquo; несъмнено означава &ldquo;подчинено на САЩ&rdquo;. Според Бжежински Европейският съюз трябва да бъде употребен, за да се предотврати евентуалният съюз &ldquo;Берлин &ndash; Москва&rdquo;. Понеже географски Русия е &ldquo;естествен&rdquo; партньор за немските фирми, политиката на САЩ е да сеят раздори. За тази цел най-удобно служи Украйна. Когато ЕС постигна в Киев споразумение между всички страни за предсрочни избори, Вашингтон организира на по-следващия ден преврат, като се уповаваше на неонацистки групи! А американският специален пратеник Виктория Нюланд, помощник-държавен секретар на САЩ, направи обобщение от класа: Fuck the EU! (&rdquo;Майната му на ЕС!&rdquo;)<br /> <br /> Нещо изненадващо? Не, още през 1997 г. Збигнев Бжежински извести: &ldquo;Европа трябва да бъде трамплин за по-нататъшния пробив на демокрацията в Евразия. Между 2005-а и 2010 г. Украйна трябва да бъде готова за сериозни преговори за членство в НАТО.&rdquo; Желанието на Бжежински бе Европа да се централизира върху оста &ldquo;Париж &ndash; Берлин &ndash; Варшава &ndash; Киев&rdquo;. Острие, насочено срещу Москва. Той се страхуваше, че такова европейско обединение ще се окаже неуспешно (а не беше ли?) и че Берлин ще се обърне на Изток. &ldquo;Трите основни геостратегически императива се обобщават както следва: Да се избягват тайни споразумения между васалите (sic) и да бъдат държани в състояние на зависимост (sic), за да култивират покорство (sic) у протежираните субекти; да се попречи на варварите (sic) да формират обидни за нас коалиции.&rdquo;<br /> <br /> Превишена стратегия? Не. Когато неотдавна запитаха влиятелния американски анализатор Джордж Фридман: &ldquo;Германия заплаха ли е за САЩ?&rdquo;, той отговори по объркващ начин: &ldquo;Това не е екзистенциална заплаха. Ние трябва да се отнасяме към нея по подходящ начин, но други са нашите интереси в международната политика. Основният ни интерес е връзката между Германия и Русия, защото обединени, те биха могли да ни заплашват. Нашата основна цел е да постигнем гаранция, че това няма да се случи.&rdquo; За да се предотврати вероятността европейските мултинационални компании да се обърнат към новия Път на коприната, предложен от Пекин, ключът е да се осуети всякакво споразумение между Берлин и Москва. И да се отклони ЕС от руските енергийни източници. С други думи, зад официалните усмивки по телевизията западните &ldquo;приятелчета&rdquo; съвсем не се обичат. Шпионажът на тайните американски служби го потвърди на дело: приятели в бизнеса няма.<br /> <br /> Отношенията САЩ - ЕС имат два аспекта: единство и съперничество. Европейските мултинационални компании се нуждаят от US полицай за сплашване на третия свят и да задържа Китай на дистанция. Но американските мултинационални компании се възползват от всяка война, за да откраднат пазарен дял от европейските си конкуренти. А Вашингтон е твърде силен, за да &ldquo;плаща&rdquo; на своите &ldquo;приятели&rdquo; за войните, които обслужват неговите интереси за сметка на &ldquo;приятелите&rdquo;.<br /> <br /> В действителност зад прекия деклариран враг във всяка война има второ ниво на конфликт. През 1991 г. Джордж Буш атакува Ирак, за да подкопае френските и руските договори, сключвани там. В Югославия Бил Клинтън поиска да неутрализира Франция и най-вече да предотврати образуването на евроармия. В Либия Барак Обама (съвместно със Саркози) подкопаваше германските и италианските договори с Муамар Кадафи. В Сирия пак Обама (заедно с Холандия) все още работи срещу Германия (с предизвиканата бежанска криза, рикоширала върху нея). В Украйна е същото. И с всички тези войни САЩ създават хаос, който залива &ldquo;приятелска&rdquo; Европа (мигрантска криза, терористични атаки, загуби за бизнес партньорите).<br /> <br /> В крайна сметка за Европа НАТО е самоубийство. Ще последва ли тя САЩ и в ада? Бъдещето на света зависи от това.<br />