Истерия на ПП за овладяване на съдебната система

Двете трагедии – в дома за стари хора в с. Рояк и на автомагистрала „Струма“, поставиха в информационно затъмнение желанието на победителите на предсрочните парламентарни избори да превърнат в „голяма новина“ дискусията в сектор „Правосъдие“ на бъдещата четворна коалиция. Опитът на Кирил Петков да оригиналничи с призива – как Иван Гешев, ама веднага, да си подава оставката, за да не се занимавали новите управленци с този въпрос, остана далеч от водещите теми в черния вторник. Няма съмнение, че още другата седмица, когато 47-ото Народно събрание се събере за първи път на 1 декември, Петков ще получи възможност да изиграе повторно скеча си, пише Труд.

А самите участници в седянката в МОЛ-а по въпроса за съдебната система трябва да са доволни, че останаха далеч назад в новините, защото така илюзията, че нещо дълбокомислено се планира в областта на родното правосъдие, получава шанса да продължи още малко време. 

Да обсъждаш в рамките на две футболни полувремена съдбата на една от конституционно установените власти в държавата в МОЛ, в заличка, разположена между бутиците за дамско бельо и фаст-фууд корнера, показва единствено нивото на новите политици, които се гласят да управляват държавата.

Зле прикритите инженери на четворната коалиция очевидно много подценяват обществото и особено набелязаните за „изчегъртване“ ръководители на съдебната власт и други държавни институции, ако смятат, че с подобни, приличащи на среща на отборите по право на няколко юридически факултета, кръжочни сбирки ще създадат усещането за политическа тежест, а какво остава за държавност.

По сценарий, нищо, че не е юрист, Кирил Петков трябваше да изпъква, поради което неговият някогашен партиен лидер в „Да, България“ Христо Иванов, дори не присъстваше.

Вместо него позицията на формацията, създадена с единствената цел - превземането на правосъдието от олигархичния кръг „Капитал“, бе представлявана от философа Атанас Славов и Надежда Йорданова, началничката на кабинета на Христо Иванов в краткия му мандат на министър.

Групата от юристи на „Има такъв народ“ бе предвождана от Ива Митева, която сигурно силно се надява, че ако за трети път бъде избрана за председател на парламента, то това няма да е само за два месеца.

Единствено от БСП се бяха постарали да излъчат опитни парламентаристи, доколкото там са останали такива, начело с кандидата за лидер Крум Зарков. Всъщност, извън представителите на БСП, всички останали участници в дискусията се представяха като адвокати.

Липсата на юридически опит, тоталното отсъствие на академична експертиза, нулевото присъствие на представители от съдебната система, логично свалиха дебата до обидно ниско ниво. Чуваха се политически лозунги и кухи обещания.

Стана ясно, че в името на властта, четирите формации - ПП, БСП, ИТН и ДБ, са готови да приемат всякакви популистки решения, без изобщо да си дават сметка как те ще се отразят не само на магистратите, а най-вече на обществените процеси. Заради това не е изненадващо, че с всяко следващо изказване, основополагащото учение на цивилизования свят на Монтескьо за разделението на властите, бе пратено в небитието.

Дирижиращите ПР-шоуто, наречено „Кирил Петков“, очевидно добре си дават сметка, че не успеят ли да овладеят правосъдната система в рамките от първите 100 дни до една година, то властта им ще бъде подложена на изпитание. Това си личи и от истеричното желание, с което медиите на Иво Прокопиев лансират тезите на „дежурните“ гаулайтери на задкулисието за скоростното овладяване на съдебната система.

Все пак имат опита отпреди 20-ина години, когато малко чрез политически натиск бяха овладели съда и прокуратурата, държавното обвинение се еманципира и започна да разкрива корупцията, коствала падането от власт на Иван Костов. Тази „грешка“ очевидно втори път не трябва да се допуска. Това е реалната цел, поне на бъдещите мандатоносители от „Продължаваме Промяната“ (ПП), която със сигурност е водеща и за „Демократична България“. Оттук насетне идва въпросът - дали от „Има такъв народ“ и от БСП ще станат съучастници в този опит за поставяне на съдебната власт под контрола на политиците.

Потвърждава се тезата, че поради липсата на конституционно мнозинство, каквото е нужно за овладяване на държавното обвинение, бъдещите управленци ще се опитат да овладеят първо Антикорупционната комисия, като чрез реформа на закона u, ще пробват да създадат своеобразна парапрокуратура, която да се ползва за натиск над политическата опозиция и особено срещу икономическите конкуренти.

Наред с адвоката на Иво Прокопиев по делата му срещу КПКОНПИ - Георги Атанасов, кандидат за наследник на настоящия ръководител на структурата Сотир Цацаров, вече се предлагала и Мая Манолова. Опитът u като председател на две „ревизионни“ комисии в предходните два кратковременни парламента e ясен знак, че Антикорупционната комисия би се превърнала в „Шоуто на Мая“, ако напористата юристка от Кюстендил се уреди на поредния държавен пост.

Евентуален преврат в КПКОНПИ е желан от всички спонсори на протестите срещу прокуратурата от изминалото десетилетие и особено в последните години, поради простата причина, че по искове на комисията има наложени запори за над три милиарда лева. Същото се отнася и до подновените щения за ликвидиране на специализираното правосъдие. Целта там е всички дела да бъдат прекратени и прехвърлени в съдилища, в които адвокатите на подсъдимите с лекота ще могат да осигурят бързи оправдателни присъди.

Макар и абсурден, в сценарият е включен и побългарен вариант на закон от типа „Магнитски“, който служебното ръководство на Министерство на правосъдието в лицето на Янаки Стоилов и Иван Демерджиев, отдавна са получили чрез лобисти от адвокатски кантори.

Този противоречащ на принципите на правовия ред, съответно на Европейското право законопроект, е другият инструмент, с който бъдещата управленска коалиция ще пробва да ликвидира политическата опозиция и икономическата конкуренция. Приемането на подобен противоконституционен закон ще бъде опаковано с клишето „борба с корупцията“. Целта е докато се стигне до отмяната му, набелязаните за „отстрел“ политици и бизнесмени да са станали обект на незаконосъобразни санкции чрез институционален произвол.

Трагичното е, че визия за независима съдебна система не бе изложена. Защото такава няма да има, докато целите на политиците се свеждат до това - да сменим членовете на Висшия съдебен съвет с верни на съответната партия адвокати и магистрати. Няма как да има визия, когато на народа се предлага да бъде управляван от фаст-фууд политически ГМО-та, а съдебната реформа ще се прави от треторазрядни адвокати и девойки, чиито юридически опит се изчерпва като технически сътруднички в някоя фондация.

Жалко е за юридическата общност у нас, когато философи като Атанас Славов самонадеяно си позволяват да коментират избора за председател на Върховния касационен съд като проф. Лазар Груев и на проф. Борис Велчев за главен прокурор, а по-късно и за председател на Конституционния съд.

Заради това не е изненадващо, че на соарето не стана дума за бързо и ефективно правосъдие, а единствено за това - кой и как да назначава ръководителите в съдебната система. Няма как да чуеш от политически еднодневки смислена визия за реформа на правосъдието, каквато тези дни дава деканът на най-стария юридически факултет у нас проф. Даниел Вълчев, който наблегна на нуждата от цялостна реформа на съдопроизводството.

Вместо това, Лена Бориславова, близката до Кирил Петков млада юристка, представи визията на „Продължаваме Промяната“ за нуждата от премахване на института „главен прокурор“. Само това е достатъчно, за да откаже всеки уважаван юрист да се интересува от другите екзотични идеи на фаст-фууд коалицията за родното правосъдие.

От съществено значение занапред е доколко всичко, което бе изговорено в МОЛ-а във вторник късно следобед е осъществимо? Почти нищо, за което са наясно и самите участници в коалиционните преговори. Разбира се, това няма да бъде казано пред избирателите, които за пореден път са подценени.

Обществото ясно даде своята оценка за погазването на Конституцията от Кирил Петков, като го направи победител на изборите със символичната подкрепа на едва една десета от българските граждани. За гласуваната подкрепа от избирателите за останалите от бъдещата четворна коалиция пък изобщо няма смисъл да се коментира, дотолкова, че за всяка една от партиите - БСП, ИТН и ДБ, 47-то Народно събрание може да е последно. И това е същинската причина, която ги обединява, а не превърналият се в гротеска лозунг „Гешев, вън!“, на който може да се отговори само и единствено с „Да, добре...“