Истерията около „уволнението“ на Силвия Великова показа колко уродлива е родната медийна действителност

А защо в предаването „Хоризонт“ да няма и втори водещ – с различно мнение от това на Силвия Великова? И това ли е нарушение на свободата на словото

След свалянето на журналистката Силвия Великова от ефира на БНР миналата седмица, кой ли не, повече или по-малко компетентен, се изказа по темата. Общият лайтмотив на говоренето бе как свалянето на прословутата журналистка е нарушение на фундаменталната свобода на словото.

Стига бе - толкова ли свещена крава се оказа Силвия Великова, че никой не може да я пипне. Едва ли. Но явно крясъците на протестърско- прокопиевата гилдия, която е узурпирала както правото да се говори по определени теми, така и правото да определя кой е добрия и кой лошия журналист, все още плаши управляващите.

А в крясъците им няма никаква обективност, никакви аргументи. Просто борбата на протестърската общност, гравитираща около кръга „Капитал“, бе да запазят един от най-верните си глашатаи, което предопредели и степента на създадената истерия около въпросното „уволнение“.

А че Силвия Великова от години е превърнала ефира на програма „Хоризонт“ на БНР в трибуна на протестърите, на умно-красивите либерали, на прокопитата и соросоидите, а напоследък и в трибуна на враговете на прокуратурата, няма никакво съмнение.

Там различно мнение не може да се чуе, а още по- малко да се покани за интервю противник на протестърската общност или идеология. И това ако е „свободата на словото“, за която толкова много сме загрижени като общество.

Ако направим кратък анализ на съдържанието на предаванията на Силвия Великова през годините, ще видим колко еднопосочни са внушенията на същите и колко постоянни са гостите в студиото.
 

От Христо Иванов и Радан Кънев, през Лозан Панов, представителите на „Съюза на съдиите“ Калин Калпакчиев, Мирослава Тодорова и Атанас Атанасов, през прокопиевите говорители Даниел Смилов, Ружа Смилова и Евгений Дайнов, „умния и красив“ Емил Джасим и кой ли още не – списъкът е безкраен.

Въобще крайно еднопосочно и манипулативно поведение на журналист и то от национален ефир. Представяте ли си, ако на мястото на Силвия Великова бе журналист, който отрича соросоидно-либералната идеология, който приема, че Иво Прокопиев е престъпен приватизатор, а „Да, България“ е хибридка на олигархията.

Че прокуратурата работи и резултатите от работата й стават все по-видими. Колко ли помия щеше да понесе този журналист в опитите на прокопиевите протестъри да го заличат завинаги от ефира. И това според тях щеше да е напълно редно и правилно, а в случая с Великова – не е.

Случаят с Великова е форма на нарушение на свободата на словото и на демокрацията въобще, защото журналистката Великова пее в техния хор, т.е. е силно техен човек. За това иде реч. Двоен морал и двоен стандарт.

И понеже прокопиевите протестъри са си присвоили правото единствени да говорят, то техните тези и идеи трябва да се приемат за единствено правилните. Това именно е уродливата медийна действителност, на която за съжаление от години всички пригласят, от страх да не бъдат обвинени, че са срещу „свободата“ на словото.

От премиера и президента, до всякакви други политици, анализатори или псевдо-общественици. Тази мантра наречена „свободата“ на словото се върти като пумпал, също толкова безсмислено.

Да, словото е свободно само когато излиза от устата на глашатаите на прокопиевия протестариат, а когато е срещу тях – това е мракобесие и липса на демокрация. Уважаеми господа управници, как не я виждате тази уродлива медийна действителност.

А защо в предаването „Хоризонт“ да няма и втори водещ – с различно мнение от това на Силвия Великова? И това ли е нарушение на свободата на словото. Не, по-скоро е обратното за всеки нормално мислещ човек. По-скоро гарантира плурализма на мненията и демокрацията.

Защото ефирът на БНР е национален, а медията е обществена. На всички, а не само на протестърско-либералната общност. Ако Силвия Великова е журналист в частна медия (във вестник „Капитал“ например) нямаше поведението й да дразни толкова.

Но в държавната медия да се създава такава праволинейност, без опоненти и различно мнение и такива условия за манипулации, не може. Не е редно. Няма държавна медия в Европа, която да допусне това. Но в БНР може, защото там водеща е свещената крава на прокопиевия протестариат Силвия Великова.

И преди да заявявате своето неодобрение към „уволнението“ на въпросната журналистка, отговорете си и на този въпрос – БНР на Прокопиев ли е (подобно на почти целия останал мейнстрийм) или на всички хора? Все пак радиото се издържа от нашите данъци, а не с парите на Прокопиев.