Гледах по телевизията нещо покъртително - това е точната дума. Толкова рядко се случва, че сетивата ни вече го възприемат като нещо извънредно, като някакво чудо, към което не искаш да посегнеш, понеже те е страх да не развалиш магията.
Но за жалост и това ще мине и замине, и пак ще си останем с бълвоча на всекидневието, с празните фукни на мними първенци и пр.<br /> <br /> Необикновеното се случи в &quot;Шоуто на Слави&quot;, изданието от 5 март. Шестгодишната Ива гостуваше на Слави, едно невероятно дете, с онази невъзможна красота, с която Господ дарява хора, от които е отнел друго. Това момиченце не ми излиза от ума: все едно виждам ранния и все още непорочен образ на България, ако думите могат да се наредят по този начин за Родината ти. <br /> <br /> Дете, което не те разбира, и не защото е глухо, а защото умът му витае някъде другаде, където на теб не ти е позволено да бъдеш. Не преувеличавам, наистина беше нещо неповторимо - да гледаш този детски образ, това лице, толкова различно от всичко останало, което се натрапва и нахалства пред очите ни.<br /> Глухонямата Ива ми се вижда и сега като днешна България - една страдалка, която не може да се самоизрази.<br /> <br /> Самото хрумване глухи/глухонеми деца да пеят националния химн също бе покъртително - тъкмо тези клетници, на които им казват, че трябва да обичат България, а тя пък изобщо не подозира за съществуването им. Да пеят химна, който като всеки друг химн е апотеоз на нашето перчене, нищо друго вече. И той наистина беше видян като нещо безполезно, понеже сиротни, изоставени деца имат възможност да се &quot;възродят&quot; единствено в миговете, когато го пеят. Но това е едно страховито възраждане, защото те нямат думи за скръбта и чувствата си - така, както мнозинството от народа също е лишено от тези думи и трябва да ги изразят с някакви жестикулации. Красиви - да, понеже всичко, което изразяват или вършат детските ръце, е красиво, и все пак са само жестикулации?<br /> <br /> Ами другите, ами останалите, които също отдавна са останали без думи, или само си въобразяват, че все още ги притежават - а всъщност си разменят някакво мучене, нещо, на което са ги научили властниците, нещо неразличимо, един звуков фон, в който липсват чувства, да не говорим за някаква дори примитивна промисъл. Фон от звуци - срещу друг фон от крясъци, които трябва да минават за политическо говорене.<br /> Когато всичко приключи, а то трая само няколко минути, си казах, че ако имаше някаква възможност &quot;Шоуто&quot; да си остане изобщо в тази стилистика, ще бъде нещо чудесно. Но това, разбира се, е невъзможно - делничното ги натиска, публиката настоява да се забавлява и пр. Дори не искам да си задам въпроса, колцина са били впечатлени от Ива и останалите клетници. Отговорът на този въпрос ще бъде истинският тест, истинската проверка, а не напъните на разни социолози. <br /> <br /> Но състоял се или не, възможен или не, поне на 5 март този тест се превърна в нещо като заря-проверка, обаче много по-грандиозна от ония, с които дежурно се отчита и словоблудства с историческата памет всяка власт. Това беше проверка за чувствителност и човечност. <br /> <br /> Ако имах под ръка телевизия и, слава Богу, че нямам - щях да изпратя сто подвижни станции в сто семейства, за да следят за реакциите им, докато Ива се раждаше пред очите ни. И след това само да чуем коментарите на тия семейства. От тях щеше да стане ясно, доколко е жива България, ако изобщо е жива, доколко е жива нашата чувствителност - не съпричастност. Това е отвратителна дума, сякаш е измислена в някой едновремешен провинциален ОФ клуб за фалшиви чувства. Все сме съпричастни - към виетнамците, примерно, които американците оскотиха с химически бомби, обаче съпричастни на ужким, понеже когато след десетилетия те цъфнаха тук, ние гледахме на тях като на кучета, та те пък се принудиха да ядат българските кучета. Всички форми на нашенската съпричастност отдавна вече са фалшиви - колкото е съпричастен един погребален агент, който иска да ти пробута някакъв по-скъп ковчег, а не непременно от талашит. Тази съпричастност е прикритието на нашенската лукавост и студенина.<br /> И какво щяхме да чуем от онези репортажни коли? За жалост най-вероятно Ива и химнът, изпълняван от глухонеми, щяха да бъдат забравени почти веднага.<br /> <br /> Намирам онова, което се случи на 5 март, за забележително, то ни даде ясен знак, че &quot;Шоуто на Слави&quot; е живо. Битката за оцеляване в търговските телевизии е страховита, подобни неща вече ще са само някакви проблясъци, може би дори случайни и неосъзнати, но все пак те доказват какъв ресурс има в това предаване.<br /> <br /> Може би също смутен порядъчно от Ива, Слави не успя да направи кой знае какъв разговор с нея - това не е и възможно, никой не би успял. В такива случаи по-добре е водещият само да прегърне това красиво създание и да поплаче заедно с него, ако това не ви изглежда прекалено сантиментално. Външно изглежда, че човек като Слави, който е заобиколен от комични персонажи, пребиваващи на границата на добрия вкус, трудно ще се пренастрои за среща с това извънземно. Но не е така. Слави прави много и много жестове на състрадание и милосърдие, но не се репчи с тях като някои днешни министри, които оревават орталъка дори когато прехвърлят едно чуждо дарение от едно място на друго. Някой може и да се е подразнил, но въпросът му към Ива - &quot;Какво да направя за теб, какво да ти купя, какво харесваш?&quot;, въпреки външната му неуместност беше сто процента чистосърдечен.<br /> <br /> Само че какво да направиш за Ива, как да се намесиш в работата на Господ! И какво да ти отговори - да се разсърди на Всемогъщата сила ли?<br /> <br /> Затова този въпрос срещна една усмивка от калибъра на тази на Джоконда, изразяваща едно прелестно, но и загадъчно разбиране. И това се случва внезапно в телевизията. Между другото през цялото време имах усещането, че това дете всъщност всичко разбира, лесно прониква и зад думите, но не те го интересуват, а нещо друго, далеч по-важно, което обаче не ни е подвластно. В крайна сметка въпросът на Слави се оказа излишен, но пак да повторя, беше зададен чистосърдечно. Защото той е много милозлив и състрадателен, неговата лична кампания за нищите не е показна, но е постоянна. Побеснявам, когато оплюнчени типове, които не могат да се разделят даром дори с една кофичка кисело мляко, се упражняват за негова сметка. <br /> <br /> Станахме свидетели на много силно начало на новия сезон на Слави и ще бъде фантастично, ако той остане и по-нататък поне в някаква степен в тази стилистика. Сто сценаристи евреи от Холивуд не могат да направят това, което постигна за две-три минути Ива.<br /> <br /> Виждах това момиче и продължавам да го виждам като България - иска да говори, но не може и не може, не успява да се вреди от ордата от врякащи лукави хитреци, които изнасилиха общия ни език. Оставиха го без въздух, нищо топло и истинско не може вече да се промъкне в/през него - освен баналности и нищета. Безподобни типове оглозгаха езика ни, а той всъщност е душата на един народ. Отнасят се към него, сякаш са чужденци, някакъв свиреп башибозук, точно това са те. <br /> <br /> И не ви говоря за несмислието на езика, за липсата на изящество в него - защото, когато човек произнася дори една буква, и в нея трябва да проличи душата му, не ви говоря за това. А за равнодушието на &quot;новия&quot; език, за нечувствителността му към важните неща в живота. Дори когато говорят за цените на лекарствата, не личи да виждат зад тях стоновете на живота, други сметки се натрапват?<br /> <br /> Всъщност невъзможността на Ива да отговори е най-важният отговор, който получихме.&nbsp;Клипът с изпълнението на химна беше фантастичен - черно-бял, естествено, понеже само сънищата на политиците са розови. Детето тича малко несръчно, сякаш подпирано от недъга си, по дълги коридори, за да излезе на сцената, и да се втренчи оттам в нас с одухотвореното си лице и тогава да се събудим и да разберем, че то не може да издава нормални звуци. И трябва с жестове да опише &quot;милата си родина&quot;, да изпее химна, а ние да се запитаме за чия слава е създаден този химн и останало ли е все още нещо от нея.<br /> <br /> Гледайте хиляда пъти този клип. И Слави трябва да го повтори хиляда пъти.&nbsp;Добре де, а може би пък картината наоколо да не толкова черна, но да изглежда така, понеже е представяна главно от телевизиите, изоставена е в техните ръце, защото вече няма истинска литература, няма и достатъчно умни и препатили хора, които да излязат и да те утешат, и дори да те обнадеждят. Изчезват вече и хората като Рангел Вълчанов, който също вече не може да говори, но въпреки това ще се появи отнякъде и ще изиграе по неговия си фантастичен начин някаква утеха, малко присмехулна, разбира се, но и това е нещо, все пак. За да усетиш, че все още има някаква сила в този народ въпреки всичко.<br /> <br /> Слави трябва да развие по някакъв начин историята с Ива. Фабриката му си има други правила, тя трябва да продава смях, шегички, състезания, илюзии. Но няма да сбърка, ако намери нужното продължение.<br /> <br /> А аз си представям и още нещо. Какво ли ще се случи след 10 години с Ива? Ако си остане такава, каквато е, сякаш ще бъде по-добре. Не искам да я виждам като едно пораснало момиче, което реди фалшивите звуци на новия ни общ език.<br /> <br /> Ден по-късно историята с Ива несъзнателно бе шаржирана и това се случи по същата телевизия в репортаж на една от най-опитните репортерки. Така става винаги, когато подобни велики сюжети се преексплоатират. Отново се потвърдиха думите на Маркс, че една трагедия се появява втория път вече като фарс.<br /> <br /> По-добре бе да повторят онзи клип от &quot;Шоуто на Слави&quot; и да го повтарят безкрай, отколкото да се опитват да превърнат чудото, което преживяхме, в банален, сив репортаж.<br /> <br /> А сетне последваха хвалбите на външния министър Младенов, че неговото министерство вече работело, без да използва хартия. Преносимият компютър му позволявала да си върши работата навсякъде. Схванахме, че голямата дипломация вече е в джаджите. Горката Ива!<br /> <br /> <strong>Кеворк КЕВОРКЯН<br /> </strong> <br /> Други публикации на автора можете да намерите в сайта <br /> <a target="_blank" href="https://www.kevorkkevorkian.com/">www.kevorkkevorkian.com</a>, както и във <a target="_blank" href="https://vsyakanedelya.blitz.bg/">vsyakanedelya.blitz.bg</a><br />