Децата играят на война. С истински оръжия. Убийствата ни изглеждат много и страшни. А всяка година губим и над 50 малчугани, които пък се самоубиват. Да посегнеш на себе си - това също е агресия. Но насочена навътре. Това обяснява в анализ за в. "Стандарт" психологът Иван Игов.
"Нищо не мога, аз пак не се справям, всичко около мен е скапано!" - така се чувстват децата днес. Агресията всъщност се провокира от неумението да се справиш. Имаш цели, които не можеш и не знаеш как да постигнеш. Това е дефицит в сферата на възпитанието. А за него има много виновници.

На първо място, естествено е семейството. А във всяко трето проблемите се решават с насилие. На улицата агресията също е основният начин за справяне. И за съжаление и медиите, и интернет толерират насилието като модел за подражание. И когато нямаш нужния жизнен опит, правиш най-лесното - копираш. Има ли изход? Да, само институциите трябва да се намесят.

Но не с наказания и забрани

Тоталитарният модел разкрива, че си безпомощен. Не знаеш как да действаш и прилагаш "насилие срещу насилие". А понякога се налага да си обърнеш другата буза - особено, когато става дума за деца.
Какво трябва да направят институциите? На първо място, да сведат насилието в семейството до минимум. Днес децата жертви са невидими. Дори да срещнем такова хлапе, го подминаваме. Защото е чуждо. И докато не разберем, че всяко страдащо дете е "нашето дете", няма да се оправим. Има и друга алтернатива - ако малчуганът не може да получи социални умения в семейството, неговият шанс е в училище. Там е мястото някой да го види, да оцени потенциала му и да го насочи. Агресивните тийнейджъри са онези деца, които не сме забелязали, не сме подпомогнали, не сме възпитали като малки. Но за това трябват специалисти.

А учителите просто не са подготвени

Не съществува и психологическо обслужване на образованието. Системата трябва да се промени. И то - бързо. Да се въведат не наказателни принципи за работа с децата, а стимулиращи. От година и половина например ръководя проект, финансиран от УНИЦЕФ - "Училище без насилие". Да, не откриваме топлата вода. Работим по норвежки модел, който се използва в цял свят. Децата сами изграждат правила. И наказания няма. Резултатите са невероятни. И такива модерни практики трябва да се въведат навсякъде - особено в началния курс. Достатъчни са само 3-4 прости стъпки, дори не струват много пари. И няма да глътнат повече от няколко милиона, които лесно ще се спестят от депутатски командировки.

Вместо това от просветното министерство опитват да пробутат безумни закони - като този за училищното образование. Чиновническото тъпоумие е такова, че дори не забелязват крещящите грешки в проекта. Законът допуска дете на 6 години да се наказва с принудителен труд.

Това го няма и в талибанските държави!

Как може да ти хрумне?! Ако започнем да ги санкционираме по същия начин, по който пияният родител ги пребива вкъщи вечер, с какво се различаваме от него?! Училището се е превърнало в "обучилище". И децата се чувстват все по не на мястото си в него. Да не говорим, че родното училище е рекордьор по агресия. Според последните данни около 25 на сто от учениците във всеки клас са били пряка и косвена жертва на насилие.
И ако нищо не се промени, ще загубим цяло поколение. По време на кризата вече "изпуснахме" едно. И то вече започва да излиза по улиците и да пита: "Абе, какво направихте с нас?!" Какво да им отговорим? И сега искаме да загубим още едно поколение, защото някой си чиновник не иска да си признае, че е профан. Още преди години ние, психолозите, предупредихме - не вземем ли мерки, насилието сред децата ще ескалира. Убийствата ще стават все повече и повече. За съжаление излязохме прави. Най-страшното е, че и по-лошо ще става. Излиза първото осакатено поколение - представете си! Защото не е тайна, че децата, които са били насилници, стават престъпници. Според статистиката 60% от тях по-късно имат проблеми със закона. А 40 на сто стават рецидивисти.

Ние сами си отглеждаме бъдещите престъпници. Раснат пред очите ни, а нехаем.

В същото време тръбим, че сме християни. Ходим да палим свещи и да благодарим на Исус, че ни бил спасил. Как ни е спасил? С агресия ли? Тук лъсва парадоксът - това, в което се кълнем, и онова, което правим на практика. Безобразно е! А малчуганите го попиват. И това лицемерие е една от причините за "войната на децата". Защото много години бяхме слепи. И се оставихме идиотите да ни водят. Особено в образованието. Ако някъде има кочина, тя е в МОН. Но сякаш прекалено много се вглеждаме в еврофондовете и забравяме какво се случва с децата. Да, днес ще съсипеш някоя магистрала, но един ден все някой ще я построи. Но ако съсипеш едно поколение, какво следва после?! /БЛИЦ