Иван Стамболов-Сула: Мотивът за страха у Радев и Манолова

Сред най-унищожените от пропагандата образи е този на връх "Св. Никола" (Шипка) и случилото се там през далечната 1877 г. През него минава темата за националната идентичност, зададена още от Вазов с болезнения въпрос за подарената държавност, през него минава и сагата за русофилията, тъй важна за позиционирането ни в съвременната глобална политика, пише Иван Стамболов-Сула за news.bg

Шипка е превърната в символ на българщинàта и всеки, особено когато е виден обществен деятел, се качва на този връх, за да покаже колко милее за род и родина и колко високо се е издигнал - в пряк и преносен смисъл - над злободневните ежби. Да си политик и да не си изтъкнал родолюбието си от връх Шипка, е все едно да си бил на екскурзия в Египет и да не си се снимал пред пирамидите.

И тази година от елитните политици, посетили връх "Св. Никола" (а това бяха всичко на всичко Мая Манолова и Румен Радев), за пореден път научихме, че като народ сме в отчайващо състояние, научихме също и защо. Защото сме лениви, колебливи, унили и страхливи. Тези причини посочи Президентът в поредната си мрачна реч от ветровития връх.

Понякога ми се струва, че сред спийчрайтърите на Радев има някакъв дълбоко комплексиран човек, подобен по характер на андроида-параноид Марвин от "Пътеводител на галактическия стопаджия" - отчаян песимист и фаталист.

Вижте му само новогодишните речи, които Президентът (трябва да му признаем това) изпълнява убедително. Днес обаче е друго. Ако на всичките Нови Години в мандата на Радев трябваше да се нагнетява отчаяние, за да разцъфти омразата към врага, то днес защо?

Кой днес е врагът? Радев, може би по инерция, продължава да се държи като протестър, забравяйки, не само че той е властник №1 в републиката, но и че вече освен срещу него и неговите производни, няма срещу кого другиго да се протестира.

От своя страна Мая Манолова посочи, че България е страна, в която ежедневно се води "битка срещу тиранията, за свобода и за достоен живот". Кой е тиранинът? Османската империя, заради която ходим на Шипка, вече не е, монархофашизмът - също. Не е и тоталитаризмът, не е даже и Бойко Борисов.

Кой тогава е тиранинът? Кой би могъл да е той в една суверенна парламентарна република с разделение на властите?! Президентът? Неговият служебен министър-председател? Ако е някой от тях, то какво търси боркинята Манолова на връх Шипка, каква се явява - опълченец?

И двамата говорят за страх. Радев: "Нямам грам съмнение, че всички ние заедно, с общи усилия и солидарност, ще победим страха". Манолова: "Нямаме право да сме страхливи, да превиваме гръб и да се страхуваме". От какво се страхуваме в момента, кой страх трябва "всички ние заедно" да преодолеем? Как точно да стане това преодоляване? Като Манолова получи третия мандат и състави правителство? Като наесен, единни и с песен на уста, гласуваме на Радев втори мандат? И най-сетне:

Защо за политици като Манолова и Радев страхът е толкова важен?

За Манолова и Радев страхът е толкова важен, защото политици от този тип имат някаква стойност само в извънредни ситуации - когато народът се тресе и някой трябва да го хване за ръка, да го утеши. Такива политици винаги се борят с някакъв змей, денонощно оправят някаква неправда.

Те са като Левски, който на въпроса какво ще прави, когато се освободи България, отговорил (или поне са ни учили, че бил отговорил така): "Ще отида да се боря за свободата на други народи!". Такива не виреят в общество, в което всичко е наред. За тях мирът е смърт, те са като римски легиони, които закърняват, когато не воюват. Когато няма война, те ще я предизвикат нарочно.

Мая Манолова създаде новия си имидж като омбудсман и направи така, че да забравим стария ѝ имидж на депутат, номинирал Пеевски и защитаващ Орешарски. Новият ѝ имидж се съгради върху каузите на майки с болни деца и онеправдани медицински сестри - все чувствителни и ярки теми. Новият ѝ имидж е на борец за правда, тя не казва какво трябва да дойде, а какво трябва да си иде - точно като Картаген, който трябва да бъде разрушен, преди да натоварим този призив с толкова много конотации.

Когато умре последният злодей, когато бъде заличена и последната несправедливост, какво ще прави Мая Манолова? Не ѝ остава друго, освен да постъпи като Апостола - да стане омбудсман на други потиснати народи и да поведе битка за техните майки и медицински сестри.

Подобно на нея и Румен Радев избра деструктивната линия на политическо поведение. От самото начало той се фиксира в Бойко Борисов и цялата му по-нататъшна активност бе посветена на неговото изчегъртване. Всяко действие, всяка дума има за цел да бие по врага до пълното му унищожаване. И трябва да признаем, че Радев постигна не малко, което се отрази гибелно върху политическата ситуация и още по-лошо - върху политическите нрави за много време напред.

Отвори порти и изпусна демони, които трудно ще бъдат натъпкани обратно. Затова, дори когато е президент, дори когато страната се управлява от правителство, назначено от него и съставено от напълно зависими от него министри, той пак говори за страх, за униние и колебание, които пречат на България да просперира. Говори така, защото за да съществува, му е необходимо усещането за криза, за безизходица, нужно му е отчаяние, за да се наведе той като грижовна майчица над легълцето на трескавото дете.

Излишно и обидно за интелигентността на читателя е да казваме колко вреден е този политически подход, при който у хората се нагнетява страх и тревога с всички средства, за да могат след това да бъдат "спасявани", безкритични към качествата и намеренията на "спасителите".

"Ох, само да свърши този кошмар, пък след туй да става каквото ще!" - това се очаква избирателите да си кажат. Нека не го забравяме, когато следващия път видим поредното фаталистично лице в крупен план на телевизионния екран. Нека не го забравяме, когато пак ни заговорят за страх по повод някой иначе хубав празник.

Аман от спасители! Страна с историческа съдба като нашата има много обективни проблеми, но няма да се справи с тях, докато не се справи със субективните. Най-голямата ни беда са политиците, чиято жизнена среда е страхът, паниката, отчаянието и катастрофичността.

А такива в момента са може би повече от половината. Лошото е, че такъв е и самият президент на републиката. Не ги възпроизвеждайте, защото и след като ги възпроизведете, те ще ви донесат само страх, паника, отчаяние и катастрофичност. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, но с изтънчена усмивка и esprit.