Иван Стамболов-Сула разкри защо му е на Рашков да води война с църквата

"Разбира се, че Църквата ще участва на изборите! Всеки кръстен християнин е член на Църквата и доколкото ще участва той било като кандидат, било като избирател, дотолкова ще участва и Църквата. Не всички обаче виждат нейното участие точно по този начин. Например Бойко Рашков - служебен министър в служебното правителство на Радев - вижда нещата в светлината на марксистко-ленинското атеистично възпитание", с тези думи започва коментар на анализатора и публицист Иван Стамболов – Сула на тема "Ще участва ли Църквата на изборите?", публикуван от "Труд".

Ето какво пише Сула за изборите, църквата, Рашков и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов:

Признавам, че очаквах изпълнения в края на кампанията, но не очаквах да замесят Църквата. В поредната си предизборна изява Бойко Рашков каза следното:

Рашков обвини Борисов във флирт с църквата, ГЕРБ фучат жестоко

“Стана ясно колко вярва в Бог Борисов, той се кръсти навсякъде. Защото разчита на владиците. Борисов е осигурявал средства за църквите, джамии, училища, но целта е съдействие сега - в периода, когато сме изправени пред избори за народни представители. Тоест, той е сключил една сделка с давност няколко години с българската църква”.

Тоест: “Аз ви давам пари, за да агитирате вие вярващите и учениците”.

Всеки по-умен и сдържан от Бойко Рашков човек щеше да си позволи такова изказване, едва след като покаже, че в някоя черква, джамия или училище се агитира за Бойко Борисов, тоест, че се изпълняват ангажиментите по хипотетичната “сделка”.

Иначе да подкрепяш черква, джамия или училище все още не е “сделка”. Ако беше, налага се да заподозрем и селскостопанските производители, че посредством Програма за развитие на селските райони (ПРСР) са били подкупени да гласуват за Бойко Борисов, да ги заподозрем, че са сключили “сделка” с него.

Когато твърди, че Бойко Борисов и Църквата са сключили “сделка”, Бойко Рашков казва две неща:
1. Борисов е сключил сделка за изборите;
2. Църквата е сключила сделка за изборите.

Нали? Защото сделката е двупосочен процес, двустранна волеизява.

Да се каже първото е нормално, няма нищо страшно или забележително, защото се бълват и по-ужасяващи неща. Пък и всички политици сключват всевъзможни предизборни сделки. Да ги хулиш за това си е в реда на всеобщото медийно замеряне с екскременти.

Но второто е безобразие. То казва, че Църквата е продажна, търгува с влияние и изпълнява политически поръчки. Такива неща се говорят само при наличие на жестоки доказателства. Такова изказване просто ей така може да направи само автентичен безбожник, който ненавижда Църквата, без да е наясно какво тя представлява.

Има различни видове атеисти: едни са безразлични към Църквата, други ѝ се присмиват, а трети я мразят. Третите мразят всичко и колкото повече истина има в нещо, толкова повече го мразят.

Изглежда изказването на Бойко Рашков е прозвучало твърде обидно, защото не се сля с другите му предизборни сензации, а принуди един член на Светия Синод - Старозагорския митрополит Киприян - да реагира.

Митрополит Киприан с позиция за нападките на Рашков към църквата и Борисов

Той каза, че обвинението в продажност на Църквата го наскърбява лично и припомни, че духовниците винаги се молят за христолюбивото войнство и за правителството, дори и когато е служебно. В атаката на Рашков Киприян видя опит да се предизвикат негативни чувства към клира и вярващите хора.

Защо? Защо му е на Бойко Рашков да предизвиква негативни чувства към вярващите хора? И у кого се надява да ги предизвика - у невярващите? Защо трябва да мразим Църквата и какво си представяме, че мразим, когато казваме, че мразим Църквата? И какво отношение изобщо има Църквата към светската власт и вълненията, които бушуват в нея? Изглежда някои христоматийни неща ще трябва да се обяснят още веднъж.

Какво представлява Църквата? Това не са само “владиците” - дума, която Рашков употребява с презрение, - не са лимузините и ролексите (някой път ме подсетете да ви разкажа истинската история на оня Rolex, защото я знам), не са само свещениците - те са клир. Църквата се състои (и няма да се уморя да го повтарям до втръсване) от Христос, който е неин глава, от ангелските чинове, от живите кръстени християни (клирици и лаици) и от починалите кръстени християни. Тя е организъм със своите членове.

Тоест всеки кандидат за депутат било от ГЕРБ, било от БСП или от която и да е друга партия, регистрирана за поредните избори, е Църквата в нейната пълнота и изчерпателност според принципа на съборността, стига да е кръстен християнин. Ето защо е невъзможно и нелепо да се твърди, че Църквата може да бъде ангажирана с една или друга партия.

Църквата е над партиите, тя ги съдържа, доколкото съдържа техните членове-християни. И ако някой клирик се държи иначе, то виновен е той (защото и той е слаб човек като всички нас), а не Църквата. Може да бъде обвиняван той, а не Църквата. Или по друг начин: можем да укоряваме за некоректно предизборно поведение Бойко Рашков, но не и Министерство на вътрешните работи. Ако обвиним министерството като институция, значи атакуваме самата тъкан на демокрацията.

Какъв е възгледът на Църквата за властта? Църквата е йерархична, а не демократична структура и слава Богу! Друга изключително полезна и необходима за обществото йерархична, а не демократична структура е армията. От гледна точка на Църквата светската власт, въпреки че е светска, произтича от Бог, който промишлява за цялото творение и кара събитията да се случват било по благоволение, било по допущение.

Злото например съществува по допущение. Както човекът се състои от материална и духовна част, така и обществото се състои от такива части. За материалната част на обществото се грижи държавата, а за духовната - Църквата. Държавата и Църквата са двете страни на една земна проекция на Царството Божие, която Юстиниан I (482-565) нарича “теократична диархия”. Да отстраниш едното от двете е все едно да лишиш човек от тяло или от душа - човек без тяло е призрак, човек без душа е труп.

Църквата се стреми да подкрепя всяка власт, защото всяка власт е от Бога (Вж. Рим 13:1) и всеки ред е по-добър от безредието. Църквата се грижи за спасението на душите и желае светската власт да ѝ пречи колкото може по-малко. Църквата не е била, няма да бъде и не може да бъде противодържавна. Не е била такава дори в първите векове, когато се е крила в катакомбите. Тя разглежда хората преди всичко като едно естество и образ Божи, а всичко останало, възгледи, професии, политически убеждения - това са роли и е преходно. Църквата не дели хората според политическите им пристрастия, които често са временни и мимолетни. Тя не се шокира, когато бивши министри на Борисов днес са опозиционни лидери или районни кметове. Никога не би агитирала миряните да свалят властта, дори и властта да я преследва кърваво, както е било във времената на гонения и след социалистическите революции, особено в СССР и НРБ. Но същевременно не се съгласява с властта, когато властта върви против истината, защото дълг на Църквата е спасението на душите, а то става единствено в Истината.

Многопартийната система е прекрасна, защото осигурява конкуренция, а конкуренцията е душата на свободния пазар или накратко - на свободата. Поне на постижимата тук и сега формална свобода. Но плурализмът се нуждае от устойчив коректив, защото поради световната увреда лесно се изражда и превръща свободата в нещо друго. В ненаситното си боричкане за власт политическите партии не знаят граници и мярка и е нужно да има някой, който да ги удари по главата, когато прекалят. Известно време добър коректив на неограничения плурализъм беше монархията, но я унищожиха. Унищожиха дори идеята за монархия, като накараха хората да я мразят, без да я познават. Като коректив на разюздания плурализъм остана само Църквата и то единствено в нравствено, но не и в политическо отношение. И въпреки символичната ѝ роля на коректив, не спират да агитират хората да я мразят, без да я познават.

Не знам какво ще става оттук нататък и в рамките на колко поредни предсрочни избори ще се случи, но знам, че политик или партия, или коалиция, или какъвто и да е подобен субект, който напада Църквата с омраза, мен поне ме е изгубил безнадеждно. И изобщо не ме интересува платформата му. Обединените безбожници са се вдигнали на поход към светската власт по целия християнски свят. Ще спечелят ли? Нищо чудно, защото са много. Но в крайна сметка ще се сбъднат думите, казани на св. Петър: “ти си Петър (камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят” (Мат. 16:18). Съжалявам, че говоря такива неща, но клирът няма да ги каже, а пък аз съм малко юродив, съвсем мъничко, и ми е позволено. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.