Избори в САЩ 2020: Цели и задачи

Тръмп е безусловният ситуационен съюзник на Русия (и Путин, разбира се), както и на Китай (за него по-късно) за следващите пет години - изборният цикъл до 2024 г. (Китай е свързан само косвено), се казва в актуален коментар, цитиран от pogled.info.

Съединените щати (Тръмп) и Русия (Путин) имат обща цел: смазване на международните финансисти, които съсипват производствения сектор и са установили забранителни правила за дългосрочното кредитиране.

Всеки банкер и инвеститор ще каже без колебание: ако има безплатни пари, кредитирането на производствения сектор за него е нерентабилно, тъй като целият потенциален марж се изяжда от нормите на задължителните резерви.

Финансистите са установили общо правило: производственият сектор е най-рисковата инвестиция. Това важи особено за изграждането на сериозни нови заводи, тъй като се смята, че всички, дори и най-новите технологии, по които е изградено предприятието, най-вероятно ще остареят в момента на стартирането и продуктите ще бъдат никому ненужни.

Заемите трябва да се дават на бързи схеми и стартиращи компании, участващи във валутни и борсови сделки. Това са най-малко рисковите и най-печелившите операции. Ето защо в Съединените щати цялата капиталова ликвидност, хвърлена на пазара, незабавно води до увеличение на индексите на акциите.

Цялата инфраструктура, която не осигурява пряка печалба, е задължение на държавата и само на държавата. В същото време транснационалните корпорации изобщо не са задължени да плащат данъци на родината, както е в САЩ, където инфраструктурата (пътища, мостове и т.н.) е на прага на пълна амортизация, но пари за нея не стигат заради огромния бюджетен дефицит .

Още през 2016 г. Тръмп обеща, в случай на победа, да отдели 1 трилион долара за възстановяване на инфраструктурата, но все още не е намерил средства.

Всички централни банки по света са клонове на Федералния резерв и другите му там МВФ, Световна банка и други, които живеят по същите правила, според които всъщност е забранено прякото финансиране на производствения сектор на икономиката.

Примерът на Тръмп показва: никой в света лично и никоя държава не е в състояние да разруши съществуващата глобална система без риск да получи черна карта (импийчмънт, правителствени саботажи, цветна революция, санкции, крилата ракета, куршум в челото, катастрофа на самолета, разгонена камериерка и т.н. и т.н.).

Глобализацията е диктатура на финансистите. Между другото, те изобщо не са против производството, а за строго световно разделение на труда: някои произвеждат за минимално възнаграждение, втори доставят суровини на най-ниски цени, трети преминават през вериги за доставки, четвърти ограбват целия каймак - това са финансистите под формата на глобално финансово правителство.

Цели и проблеми на основните играчи.
Основната цел на Русия, Китай и САЩ съвпада - да унищожат глобалната финансова мрежа. Проблемите на тези три най-мощни държави в света са общи и различни едновременно (единни в разнообразието):

- САЩ се превърнаха в основен глобален длъжник поради невъзможността да осигурят приличен жизнен стандарт на гражданите сами. Производствата се прехвърлят в трети страни, ТНК не плащат данъци, годишният бюджетен дефицит достигна почти 1 трилион долара, публичният дълг до края на годината ще надхвърли 24 трилиона долара, общият дълг наближава 100 трилиона долара (експертите казват 75 трилиона долара) реалният (не номинален) БВП по покупателна способност е вече на ниво Третия свят (след Китай и Индия).

В тази ситуация Америка трябва да върне производствения сектор на страната на всяка цена, включително сурови мерки срещу ТНК. Цялостната елиминация на всички външни офшорни компании като клас също е необходима. Подготвена е почвата за сериозно преструктуриране, остава само Тръмп да победи на изборите през 2020 г.

Китайският износ е плътно ориентиран към САЩ. Тази зависимост е изпълнена с големи рискове. Ето защо, при твърдата съпротива на световните финансови кръгове, органите на КНР не са доволни от ниско платената роля на цех за сглобяване, но са предприели курс за повишаване на вътрешното търсене.

За това Китай получи търговски мита и се включи в търговска война. В допълнение към икономическите рискове се увеличават политическите и военните - опит за цветна революция в Хонконг, провокации по морските граници, логистични затруднения и други. Няма проблем с избирането на властта в Китай; Си Цзинпин всъщност е пожизнен лидер, който контролира както опозицията, така и външното влияние, включително чрез интернет.

Русия, с всичките си постижения под строги санкции, остава основният доставчик на суровини на външния пазар. Това, въпреки факта, че дава възможност да се печелят пари в чуждестранна валута, е изпълнено с енергиен глад за бъдещите поколения. В същото време липсата на достъп до модерни технологии пречи на местното производство, което също страда от липса на финансиране. Замяната на вноса изисква време, което в контекста на предстоящата криза не е достатъчно.

Технологичният пробив може да бъде ускорен чрез директно финансиране на проекти на Централната банка на Руската федерация (в страната има много пари), но гореспоменатата забрана на международните финансисти си остава. Това е труден въпрос. Освен това през последните години имаше саботаж на либералното правителство, в което всички успехи не бяха благодарение на него, а въпреки него. Едва след 15 януари, след посланието на президента, се намери изход от капана. И ето защо.

Основната цел.
Повтарям: никоя личност и никоя държава не могат сами да пречупят наложилата се диктатурата само на финансистите. Но през 2020 г. има шанс трите най-мощни държави да успеят да обединят усилията си и да постигнат целите си. САЩ, Русия и Китай имат различни проблеми, но целта им е една и съща.

Първото заявление дойде от Русия на 15 януари 2020 г. Всъщност това далеч не е за първи път, при това публично и открито (речта в Мюнхен), или публично, но завоалирано (на множество международни форуми и изказвания, а също и много пъти непублично (на срещи на четири очи). Истинската стъпка е направена сега.

Не е нито рано, нито късно, тя е строго изчислена и със заявка за безусловно лидерство в бъдещия триумвират. Независимо от вътрешното съдържание, 15 януари беше сигнал за другите двама играчи - Русия е готова и започва да прилага своя сценарий, думата е ваша и ще бъде по-просто и бързо заедно с вас, да не говорим, че това е единственият начин да се избегне глобална война.

Думата на САЩ е победата на Тръмп, което е необходимо и достатъчно условие.

Китай отдавна е в мълчаливо съгласие, но открито ще се присъедини към другите двама играчи едва след изборите през 2020 г. в САЩ.

Средства.
Не мога да отговоря за Китай, най-вероятно той все пак ще изчака. Но ще кажа за Русия: нуждаем се с всички сили, без да се смущаваме от нищо и никого, не само да подкрепим кандидатурата на Тръмп, но и да положим всички усилия да я спечели. Трябва да се разбере: това е изключително рискована операция, първият етап от която беше спечелен през 2016 година. Тогава тя трябваше да се извърши в максимална тайна и също така възможно най-ефективно.

Тук всички средства са позволени: кибернамеса, прокарване в медиите чрез агенти на влияние и дори тривиален подкуп, инкриминиращи доказателства за конкурентите до тяхното елиминиране (използване на инкриминиращи доказателства), разиграване на международната сцена и други. При това всички маршрути за кибернамеса трябва да водят до Киев.

Първо, ненужните подозрения се отклоняват от Русия, и второ, когато Тръмп спечели, Украйна ще получи куп плюсове и ще се озове с нас в една и съща лодка.

За същата Украйна обаче има сериозни разходи: през март започва процесът над Русия по МН17, задачата е да се отложи до края на годината, когато Тръмп, развързал си ръцете, ще обяви истинския виновник. Това обаче вече няма да е от голямо значение, както и всички останали движения на малките играчи.

Заключение.
Между другото, за Украйна и всички (без изключение ) други.

Веднага след като Тръмп печели, на следващия ден („на следващия ден“ е метафора) за първи път Путин, Тръмп и Си ще седнат на масата за преговори. Целта е „нова Ялта“ (или по-скоро „Сочи“). По същество това е разделение на сферите на влияние и преследването на нови (и възстановяване на стари) цивилизационни граници, които се разрушават от финансовите глобалисти. Тук няма значими идеологически противоречия, реални или надути.

Европа, разбира се, ще попадне главно в сферата на влияние на САЩ, но не цялата. Всъщност влиянието на САЩ рязко ще намалее, но ще придобие реална форма, когато никой няма да говори мантри като „целият свят е зона на нашата сигурност“.

Русия ще възвърне влиянието си в границите на Руската империя освен това в Близкия изток, Пакистан, Индия, Северна Африка.

Най-големите придобивания във връзка с цялата му предишна история ще бъдат получени от Китай, който преди това всъщност не е излизал извън своите граници. Но ще бъде жизненоважно да се стабилизира световната система и да се разработят нови правила за цивилизация поне за сегашния 21 век.

В настоящата парадигма днешните скокове и трикове на Киев, Минск, Варшава и дори Турция, и на останалите в този дълъг ред, няма да играят най-малката роля. Никаква инициатива и разбира се, никакви мечти за някакъв вид суверенитет няма да става и дума. За всички (почти всички) от тези близки и отдалечени вторични територии има само един въпрос в дневния ред: да направят правилния избор за бъдещата метрополия.

Послепис:
Много зависи от всеки от нас. Но трябва да действаме компетентно и внимателно. Препоръчва се, например, да попържваме Тръмп повече, отколкото да го хвалим особено ентусиазирано, тоест, по-добре е да действаме така, че враговете му да повярват, че руснаците са срещу Тръмп, иначе точно преди изборите следващият „Мюлер“ ще дръпне предварително подготвени цитати от Интернет в най-неподходящия момент. Като цяло, без фанатизъм, в крайна сметка, ризата ви е на -близо до тялото. Е, разбирате.

Това е всичко засега.