Изопачаването на украинската история - национална идентичност не се гради върху полуистини

От началото на военните действия между Русия и Украйна през февруари тази година интересът към украинската история преживява подем. И в разгара на този конфликт за национален суверенитет расте най-вече интересът към опростените версии на украинската история. Но историята тук е много сложна, разказва Катя Седжуик пред theamericanconservative.com., цитирана от "Труд".

След кратък период на независимост свободна Украйна е окупирана от тоталитарна Русия

Наративът, който обикновено се представя в Съединените щати и на Запад, е следният: идеята за украинска държавност възниква при равносметката след руската революция от 1917 година, но след кратък период на независимост свободна Украйна е окупирана от тоталитарна Русия.

СССР измъчва с глад, убива и изселва милиони етнически украинци. По време на Втората световна война Организацията на украинските националисти (ОУН) се бори едновременно срещу Сталин и Хитлер, но след войната страната отново попада под съветска окупация.

Този прекрасен простичък наратив, фокусиран върху руската окупация на Украйна, беше отново предложен през март в статия в списание  Smithsonian. Извън самата Украйна, тази сюжетна линия е промотирана от Института за национална памет – финансирано от правителството издание, известно с ревизионизма на Холокоста и отричането на погромите срещу украинските евреи.

Факти като Гладомора, чистките или съществуването на Украинска народна република са безспорни, разбира се. Но самата тази история, колкото и убедително да звучи, не е на държавата Украйна, а само на украинския национализъм. Популярната западна приказка за украинската история е изцяло основана върху прост езиков трик, продължава разказа си Седжуик.

Конфликт, продължил половин десетилетие

В продължение на десетилетия думите руски и съветски бяха използвани като взаимозаменяеми. Беше казвано например, как руснакът Хрушчов, съветският генерален секретар, хвърля обувката си на подиума, както и че руската армия превзема Берлин през 1945 година.

Но самият СССР, макар страната да е с явно мнозинство от етнически руснаци, знаем, че е съставен от множество стриктно управлявани етнически групи. И сред тези етнически малцинства украинците – братя славяни, живеещи в относително топла, богата земя и споделящи дълга обща история с Русия – бяха най-значимите.

Осъзнавам, че това, което имам да кажа е повече по Путин, отколкото по Зеленски, но това не значи, че е по-малко вярно. Идеята за съветска окупация на Украйна е съвременна ревизионистка история, предназначена за подправяне на една изцяло отделна от Русия украинска идентичност, разказва още тя.

Болшевишката революция преминава в гражданска война, голяма част от която се води на територии, които скоро се оформят като Съветска Украйна. Да се твърди, че това е било конфронтация между червените и украинските националисти, би било голямо изкривяване. Този конфликт, продължил половин десетилетие, привлича безброй страни, включително чужди армии, които формират помежду си сложни съюзи.

Насилствена индустриализация, чистки и "Гладомор"

Украинската народна република под командването на Симон Петлюра успява да събере 100 000 души, което е приблизително същият брой като "черните" – украинските анархисти на Нестор Махно. "Черните" като цяло се съюзяват с "червените", но идеологическите различия остават. Вследствие на това Махно често пъти се изправя срещу тях с оръжие в ръка и в крайна сметка ЧКП изкоренява анархистите.

Към края на този конфликт 1-ва кавалерия на Семьон Будьони, формирана предимно от украинскоговорящи казаци, прогонва съюзените с украинските националисти полски сили дълбоко в сърцето на Полша и проправя пътя към крайната победа на болшевиките. Ужасите, извършени от легендарните войски срещу местното население, са описани от Исак Бабел в „Конна армия“.

Най-страшните противници на болшевиките са не националистите, а "белите"

Най-страшните противници на болшевиките са не националистите, а "белите" – милионна армия, представляваща широкия спектър на анти-болшевики настроените – от "Черната стотица" до либералите. В даден момент те формират за удобство съюз с Петлюра, но в техните редици има и етнически украинци, както и родени в Украйна руснаци.

Роденият в Киев писател Михаил Булгаков дава крайно негативна оценка на националистите в романа си „Бялата гвардия“.

Трябва да се отбележи, че по това време украинските градове са преимуществено рускоговорящи като най-широко разпространеното езиково малцинство е идиш, а симпатиите на градското население са разделени.

Твърдението, че Украинската народна република е представлявала по своята същност украинството, е пресилено

Дори и вътрешността на страната да е била предимно украинска, твърдението, че Украинската народна република е представлявала по своята същност украинството, е пресилено. Със сигурност е трудно да се каже кой го е представлявал – повечето хора просто са искали да бъдат оставени намира.

Но вместо това получават насилствена индустриализация, чистки и Гладомор: предизвиканият от правителството глад, който обхваща селското население на УССР, удряйки Украйна и Казахстан особено силно. Украинската националистична интелигенция е нарочена по време на чистките през 1930-те години, наред с други врагове на народа в УССР.

Но да се нарече Украйна окупирана територия, защото някои от убитите са имали националистки сантименти, би означавало да се изпусне голямата картина.

Поучителният опит от Втората световна война

Опитът от Втората световна война е поучителен. Националистите от Украинската въстаническа армия бяха превърнати във фокус за съвременния украински исторически разказ. Отхвърлени от нацистите, които искат директно да управляват Украйна, членове на УВА въпреки това се присъединяват към СС, участват в Холокоста, и избиват повече от 100 000 полски селяни.

Но като цяло това е регионална патология на най-западния край на Украйна. Въпреки че колаборационисти има във всеки регион, повечето украинци се бият на страната на Съветския съюз. Първи украински фронт на Червената армия, която превзема Берлин, се състои основно от етнически украинци. Първоначално наречен "Воронежки фронт", той е формиран в Русия, но преминавайки през Украйна към Полша и Германия набира и местни бойци.

Сталин възнаграждава украинците с териториите на Източна Галиция

Когато преди няколко месеца запдноукраинският град Черновци разруши паметника на войник от Червената армия – стандартен социалистически реализъм, какъвто се наблюдава в бившите центрове със съветско население – те разрушиха паметта не на окупатора, както често се гледа на съветския войник в Централна Европа, а на собствените си предци, казва още Катя Седжуик и продължава разказа

"За тяхната храброст Сталин възнаграждава украинците с териториите на Източна Галиция – по ирония на съдбата крепост на УВА, от която всички поляци са незабавно изгонени. Десетилетие по-късно, през 1954 г. по повод 300-годишнината от въстанието на Богдан Хмелницки, което завършва с обединението на Украйна с Русия, съветска Украйна се разширява още веднъж."

Никита Хрушчов е този, който дава Крим на Украйна

Майка ми, оцеляла от Холокоста, си спомня за тържествата, организирани в нейното начално училище за отбелязване на повода: всички деца са облечени в руски и украински национални носии. Тъй като тя има тъмни черти, не може да мине за рускиня, а за украинка... е, може би отдалеч, и затова на нея дали украинска носия. В съветските учебници никога не се споменаваше за нашите отношения с Хмелницки.

Казаците на Хмел Злочести унищожават еврейското население на територията на Десния бряг на днешна Украйна. Майка ми научи тази история много години по-късно.

Никита Хрушчов е този, който дава Крим на Украйна, като знак за безсмъртното приятелство в годишнината на руско-украинското обединение. Хрушчов е роден в украинскоговорящ регион на Западна Русия, прекарва формиращите си години и започва комунистическия си път в Украйна, женен за западноукраинска жена и гордо носи вишиванка – ризата на украинските селяни.

"Той изпрати и танковете в Будапеща", припомня тя.

Наследникът на Хрушчов Леонид Брежнев изпрати танкове в Прага. Брежнев беше етнически руснак по паспорт, но с тъмна коса и изразени вежди като на казак. Роден в украинската провинция, той говореше с тежък украински акцент, който съвсем не беше необичаен за Политбюро.

В предвоенните години апаратчиците често започват своите кариери в богатата на ресурси и бързо индустриализираща се Украинска ССР. Украинците сякаш са на точното място. Благодат за някои, но проклятие за селските хора и за много други, на които животът е бил унищожен, а семействата – избити.

Но нито едно от тези неща не превръща съветския режим в руска окупационна сила в Украйна. Въпреки че съществуват латентни сепаратистки тенденции, най-вече в западните части на страната, дисидентският ъндърграунд е градски и рускоговорящ, съсредоточен в Харков, Киев и Одеса. Селото е спокойно.

Личната история на Катя Седжуик

Като дете прекарвах летата на три места: градче близо до Тарту, Естония, село Санжари в Полтавска област, а също и в Крим. Естония беше окупирана страна. Местните се преструваха, че не ни чуват, когато се обръщахме към тях на руски.

Нито ги интересуваше, че сме от Украйна, или че проявявахме солидарност с тях. Полтавска област, рожденото място на поета Тарас Шевченко, се смята за сърцето на Украйна е известна с гостоприемството си.

Ние наемахме стаи от местно семейство, в което най-възрастната жена прекарваше дните си в преддверието, предейки вълна на ръка. Умолявах я да ме научи на удивителния си занаят, но колкото и тя да опитваше, аз не успявах. Сега си давам сметка, че тя е оцеляла от Гладомора, но тогава мислех, че е преживяла само световна война.

Аз и братовчедка ми от Москва играехме с местните момичета, правехме си дискотеки и танцувахме на АВВА и на съветските диви Алла Пугачова и София Ротару. Никога не почувствахме никаква враждебност към нас като рускоговорящи. И как да почувстваме?

Американците смятат, че в Украйна има някаква етническа руска общност, отделно от украинскоговорящата етническа украинска общност. Но повечето жители на градовете бяха от смесен руско-украински произход и говореха руски, макар и често с тежко южняшко „г“. Крим беше може би единственото място, където украинският акцент беше рядкост.

Национална идентичност не се гради върху полуистини

Украинската идентичност съществуваше по време на съветската епоха и тази нейна версия беше промотирана от горе надолу. Както и белорусите, украинците бяха насърчавани да мислят за себе си като за различен от руснаците народ, но направен от същия бульон.

Да вземем предвид например упоритостта, с която всички те са защитавали родината си по време на Втората световна война – това мнение, дори и да е било споделяно от КГБ, не е погрешно.

Дори и днес, след тридесет години независимост, задължителен украински в училищата и на работното място, и по време на война с Русия, много украинци продължават да мислят за себе си в тези категории и продължават да говорят на руски.

Украйна наскоро глоби кмета на Харков – градът, който беше силно ударен от руските атаки – за използване на руски език по време на работа.

Аз симпатизирам на украинците в опита им да изработят про-западна идентичност. В същото време Русия има богата традиция на озападняване, която е много по-дълга от всичко, с което Украйна може да се похвали, с изключение на нейната гръко-католическа част.

Освен това, сегашният опит за национално осъзнаване не е кой знае какво усилие на местно ниво.

Това по-скоро се спуска отгоре, от националистите в Галиция и Киев. Да се преподава на децата, че бабите и дядовците им са живяли в окупирана страна, дори и страданията на тези баби и дядовци да са били изключително ужасяващи, не е сериозна история. И е доста съмнително, когато в 21 век една национална идентичност се гради върху полуистини.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук