Израелски професор: Унищожаването на „Ислямска държава” е стратегическа грешка

Руското издание „Свободная пресса” се сдоби с копие от уникален документ - Прогноза на Центъра BESA No. 352/ 2.8.2016 г. - чийто автор е професор Ефраим Инбар (Efraim Inbar), директор на Центъра за стратегически изследвания „Бегин-Садат” (the Begin-Sadat Center for Strategic Studies). Поради значителния му обем БЛИЦ го предлага в резюме, от което неговото значение не намалява и задоволително обяснява политиката на Запада в Близкия Изток.

Западът трябва да се стреми към понататъшно отслабване на „Ислямска държава”, но не и към нейното унищожаване. Отслабената, но действаща ИД, може да отслаби притегателната сила на Халифата сред радикално настроените мюсюлмани и съдейства „отрицателните персонажи” взаимно да се гледат като цели, а не да търсят „мишени” на Запад.
 
ИД постига успехи там, където присъства политически вакуум. Макар настъпателните операции на ИД в Сирия и Ирак да демонстрират тактическите възможности на ИД, те бяха насочени против провалени държави с отслабени въоръжени сили. В случаите, когато лошо подготвените въоръжени сили на ИД срещаха добре организирана съпротива, дори от страна на недържавни формирования от типа на кюрдското опълчение, ИД отстъпваше.
 
Истина е, че ИД възпламени страстите сред много разочаровани мюсюлмани по света, а идеята за Халифата запази привлекателност в средата на нейните поддръжници. Терористичната дейност, за която ИД винаги поемаше отговорност, всъщност не се ръководеше от Ракка, а беше самоинициатива на „вълци-единаци”. Самата ИД е способна да нанася само ограничени щети, защото е ангажирана да оцелее в Сирия и Ирак.
 
Отслабената ИД, въпреки интуицията, е за предпочитане, отколкото унищожената ИД. Тя е като магнит за радикализираните мюсюлмани от цял свят. Те изразходват своята ненавист и ярост на бойното поле в Сирия и Ирак, а не в своите страни. Някои от тях дори с готовност стават шахиди, но ако го направят в своите страни? Ако ИД претърпи военно поражение, то голямата част от тези хора ще се върнат у дома си и ще създават проблеми.
 
Ако ИД загуби контрол над своята територия, то енергията, изразходена за защита на псевдодържавата, ще бъде насочена към организиране на терористични атаки извън нейните предели. Колапсът на ИД ще произведе терористична диаспора, която още повече ще радикализира емигрантите-мюсюлмани на Запад. Повечето контратерористични ведомства разбират тази опасност.
 
Удължаването на живота на ИД е възможно да гарантира смъртта на голям брой мюсюлмани от ръцете на „отрицателните персонажи” в Близкия Изток, но може би ще спаси Запада от множество терористични атаки.
 
Нещо повече, отслабената и все още жива ИД ще снижава привлекателността на идеите на Халифата. Нефункционалното и недъгаво политическо образувание по-ефективно ще разочарова мюсюлманите от тяхната фикс-идея, отколкото разрушената ИД от коалицията на САЩ. Последният сценарий отлично се вписва във версията за вероломните усилия на Запада по разрушаване на исляма.
 
Удължаването на съществуването на ИД трябва да служи за стратегическа цел. Защо да съдействаме за победата на жестокия режим на Асад в сирийската гражданска война? В интерес на Запада ли е да укрепва хватката над Сирия на Русия и да усилва нейното влияние в Близкия Изток? Изцеждането на потенциала на радикалната шитска антизападна организация Хизбула, служеща на Иран, също е от полза – тя вече няма да взема за заложници от западни държави и да извършва терористични актове в Европа.
 
ИД действително се състои от лоши момчета, но някои от техните противници са много по-лоши. Да се позволява на едни лоши момчета да убиват други лоши момчета може да звучи цинично, но да се постъпва така е полезно и дори морално, ако отвлича лошите момчета от някаква дейност, в резултат на което те нанасят по-малка вреда на добрите момчета. Близкият Изток не винаги дава възможност да се направи чист морален избор.
 
Западът търси стабилност и се залъгва с наивната надежда, че военното поражение на ИД ще стане инструмент за достигане на тази цел. Стабилността обаче сама по себе си не е ценност. Тя е необходима само тогава, когато служи на нашите интереси. Поражението на ИД ще способства за хегемонията на Иран в региона, ще усили ролята на Русия и ще продължи тиранията на Асад. Техеран, Москва и Дамаск не споделят нашите демократични ценности и са малко склонни да помагат на Америка и на Запада.
 
Американската администрация като че ли не е в състояние да признае факта, че ИД може да бъде полезен инструмент за подриване на амбициите на Иран в Близкия Изток.
 
Превод и редакция: БЛИЦ