Известен US адвокат разкри историята зад войната Русия-Украйна ВИДЕО
Урокът, който трябваше да научим бе, никога повече да не позволяваме на нашето правителство и медии да правят това
Медии припомниха встъпителната част от речта на американския адвокат Скот Хортън пред Либертарианската партия на Юта на 26 февруари 2022 г.
Скот Хортън е директор на Либертарианския институт и директор на редакцията на Antiwar.com, водещ на Antiwar Radio на Пасификa, 90.7 FM KPFK в Лос Анджелис, Калифорния и подкаст шоуто на Scott Horton от ScottHorton.org. Живее в Остин, Тексас.
Автор е публикуваната през 2021 г. книга „Стига вече: Време е да сложим край на войната с тероризма“, публикуваната през 2017 г. книга „Делата на глупака: Време е да сложим край на войната в Афганистан“ и редактор на публикуваната през 2019г. книга „Великият Рон Пол: Интервюта на Скот Хортън 2004–2019“.
Бързам да кажа на първо място: Всеки път, когато някой се осмели да излага различни мнения от тези на правителство и на телевизионния наратив за Русия и ролята ѝ в света, този човек незабавно бива дамгосан, че повтаря „руски версии“ или че е „платен от Путин“. Това е особено видно тази седмица, след като Русия започна нападението срещу съседна Украйна.
Но това е глупост. Откъде би могъл един тексасец да научи тези „руски версии“?
Още по времето на комунистическия Съветски съюз имаше американци, много по-малко от предполагаемия брой, които не представляваха заплаха, но все пак имаше американци, които споделяха идеологически афинитет и лоялност към комунизма и съветското правителство.
Но е несравнимо с това, което е в Съединените щати днес. Култ към Путин? Къде? Със сигурност нито в една от основните партии – нито в рамките на либерализма, прогресивизма, социализма, консерватизма, популизма, либертарианството или което и да е друго широко базирано политическо движение в Америка.
Путин не е харизматичния комунистически лидер на Четвъртия Интернационал (авторът визира Лео Троцки, бел.пр.). Той е дясноцентристки републиканец по същество, тясно свързан с определени олигархически бизнеси.
Знамето му е червено, бяло и синьо. Неговата религия е християнството. Вече имаме всичко това тук. Защо ще имаме нужда от култ към чужда сила или лидер, за да намерим консерватор, на който да се покланяме? И той говори спокойно.
У нас няма нито една значима фракция – изобщо в тази страна, която да благославя Русия или да поставя руските интереси на първо място. Просто такава не съществува. Хората, които твърдят това, просто го правят, защото не искат да се занимават с истинската страна на историята. Или просто, защото са тъпи.
И така защо се противопоставяме на действителната история? Защото нашето правителство лъже. А истината е друга. Преди 20 ни излъгаха за войната с Ирак на Саддам Хюсеин.
Най-важният аспект тогава бе начинът, по който се опитваха да се противопоставят на критичното мислене. Тези, които бяха против официално наливаната мъдрост, бяха обвинени, че обективно са "про-Саддам" и неговото правителство. Но критиците се оказаха 100% прави, а военната партия лъжеше през цялото време.
Урокът, който трябваше да научим бе, никога повече да не позволяваме на нашето правителство и медии да правят това. Но лъжата продължи.
Стивън М. Уолт от Харвардския университет и лидер на така наречената „реалистична” школа във външна политика написа преди седмица: „Стратегическата емпатия не означава да се съгласявате с позицията на противника. Тя е необходима за разбирането ѝ, за да може да формулирате подходящ отговор.“
На 22 февруари, руският президент Владимир Путин призна предполагаемата независимост на Донбас – двете отцепили се провинции Донецк и Луганск в Далечна Украйна и след това изпрати „миротворчески сили“ на тази територия.
На следващия ден Русия започна масирана инвазия в останалата част на Украйна. От ставащото тази сутрин (26 февруари, бел. пр.) не е ясно дали възнамерява да завладее цялата територия на изток от река Днепър, включително замите до Одеса на югозапад, или цяла Украйна, включително град Лвов – далеч на запад и всички територии до границата с Румъния и Полша.
Има индикации, че Путин може да се съгласи да се оттегли обратно в Донбас, ако успее да накара украинското правителство да приеме неговите условия.
В речта си от 22-ри, аргументът на Путин за опасностите от съществуването на независима Украйна, бяха достатъчни, за да се оправдае трайното превземане на цялата страна.
За да бъда напълно ясен, осъждам това. Дори това, което ще кажа за ролята на правителството на САЩ в ускоряване на този конфликт, като се вземат предвид законните опасения на Путин относно региона на Донбас.
Мисля, че поглъщането на Донбас по този начин – още повече завладяването на останалата част от страната, е напълно ненужно и може да доведе до по-широка война в Европа и по-негативни реакции на народите в региона. Мисля, че това беше не просто безотговорно, а напълно неразумно.
Имам приятел в Twitter, чиято сестра е застрашена от войната в момента. Но американските ястреби казват, че всичко това става, защото руският президент Владимир Путин е мегаломански диктатор, настроен към имперска експанзия и иска да се превърне в следващия велик руски цар.
Беше неразумно. Но беше рационално. Реакция. Разбираемо – не в симпатичния смисъл, а в строго буквалния.
Отговорността за нахлуването в Украйна от Русия принадлежи на Путин, но новата Студена война, в която се провежда, е отговорност преди всичко на правителството на САЩ и неговите лидери през последните 30 години.
И като казвам 30 години – твърдя го! Последната Коледа отбеляза 30-та годишнина от последния ден на СССР. Червеното знаме на комунизма падна, на негово място се издигна червеният, бял и син руски щандарт. Студената война със Съветския съюз приключи. Империята на злото бе мъртва.
И тогава администрациите на Бил Клинтън, Джордж У. Буш, Барак Обама, Доналд Тръмп и Джо Байдън разрушиха нашия велик мир и победата в края на последната Студена война. Вкараха ни в тази каша.
Това се дължи преди всичко на политиката на разширяване на НАТО, отмяната на важни ядрени договори, инсталиране на системи за противоракетна отбрана в Източна Европа, сваляне на множество приятелски настроени към Русия правителства, включително в Украйна – два пъти за 10 години, доставките на модерно оръжие в Украйна през последните 5 години и нарастващите провокации на американски кораби и самолети в Черно, Балтийско и Охотско море.
САЩ бяха предупредени. Но игнорираха предупрежденията...