Известен US политолог: Светът започва да се пренарежда! Най-важни са тези 2 неща

Някои страни преживяват тези събития като болезнени, но рутинни, докато други се дестабилизират или избухват, заяви Джордж Фридман

"Преди няколко месеца писах, че светът е в процес на пренареждане - нещо, което се случва на всеки няколко поколения. Това не е процес, който зависи от решенията на могъщите, нито нещо, което може лесно да бъде спряно.

Той е резултат от икономическия и политическия натиск в държавите. Този вътрешен натиск се превръща във военен натиск, тъй като вътрешната система се опитва да се стабилизира.

Някои страни преживяват тези неща като болезнени, но рутинни събития, докато други се дестабилизират или избухват. Друго име за това е прогресът, който далеч не е триумфален поход към щастието, а болезнена борба с реалността; болките от прогреса се превръщат в обвинения срещу други хора и други нации.

Някой трябва да е отговорен за смущенията и дезориентацията, съпътстващи на промяната, а пръстът винаги е насочен към другите и никога към самия себе си", това пише известният американски политолог Джордж Фридман в статия за "Геополитикъл фючърс".

Известен US политолог: Войната свърши, но никой не знае как да прекрати боевете

"Основата на този цикъл беше Европа в началото на 90-те години на ХХ век, когато Съветският съюз се разпадна и беше подписан договорът от Маастрихт за обединение на континента.

През 2001 г. Съединените щати преживяха атентатите от 11 септември. През 2013 г. Си Дзинпин стана президент на Китай. В рамките на историческия цикъл едно или две десетилетия са сравнително кратък период от време.

Фрагментирането на Съветския съюз по онова време имаше за цел да създаде по-ефективен регион. Обединението на Европа в рамките на Европейския съюз (ЕС) имаше за цел да намали перспективата за конфликти и същевременно да създаде широко разпространен просперитет.

Отговорът на САЩ на атентата от 11 септември имаше за цел да намали заплахата от тероризъм. Изборът на Си имаше за цел да постави Китай на пътя към безпрецедентен просперитет.

Нито едно от тези намерения не завърши с пълен провал. Разпадането на Съветския съюз доведе до по-висока степен на просперитет на някои от страните от бившия Съветски съюз и неговите сателити. Европейското обединение доведе до период на относителна производителност.

Американският отговор предотврати нова атака срещу Съединените щати от типа на 11 септември. А Китай отбеляза възход. Както и при други цикли, намеренията на лидерите не се оказаха пълен провал, поне до следващия цикъл.

Вече е минало едно поколение от началото на последната промяна и разломните линии на предишната фаза са в заключителен етап на промяна. Русия се занимава с опит за възстановяване на Съветския съюз, като се започне с войната ѝ в Украйна. Европейският съюз е дълбоко разделен, а Германия и Франция предложиха институционализиране на разделението.

През последните дни ислямският радикализъм отново надигна глава с нахлуването на "Хамас" в Израел. Съединените щати, след като предотвратиха по-нататъшни големи нападения от ислямски терористи, навлязоха в прогнозираната последна фаза на собствения си цикъл, в който напрежението между хората по политически, расови, религиозни, сексуални и каквито други въпроси можете да се сетите, ще доминира през следващите няколко години.

Икономическият възход на Китай пък отстъпи място на огромна икономическа слабост и политическо напрежение", пише в анализа на Джордж Фридман, цитиран от БГНЕС.

"Има две неща, които се опитвам да кажа тук. Първо, нациите включват много милиони хора. Тези хора бълват решения, за които обвиняват лидерите, тъй като реалният процес на съжителство на милиони хора е твърде сложен, за да бъде разбран. Някой трябва да бъде обвинен, а това не може да бъде самият той, затова периодично се появява гняв.

Второто и може би по-съществено е, че проблемът на новия период израства от решенията на последния период.

Следователно се намираме в нов период, който води началото си от последния и се състои от война, икономическа криза и взаимна ярост. Това са реалности, които са наистина универсални, понякога щастливи, но твърде често трагични.

Аз съм сигурен, че гърците са гледали на това по същия начин. Можем ли да избегнем тези цикли? Иска ми се да мисля, че да, но все още не сме го направили" допълни Джордж Фридман.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук