Разказва пожарникарят от мисията ни в Русия Красимир Иванов
&nbsp;<em>В края на миналата седмица от Подмосковието се завърнаха кърджалийските огнеборци Красимир Иванов и Красимир Атанасов, гасили в продължение на 15 дни незапомнената огнена стихия, обхванала необятната Рус. Пред репортер на &ldquo;БЛИЦ&rdquo; първият от тях разказва за премеждията си.<br /> </em><br /> &ldquo;Не знам по какви критерии ни избраха с адаша. Този ден бях в почивка, но ми звънна началникът и ми нареди: &rdquo;Заминаваш за Москва, нали имаш международен паспорт?! Събирай си багажа!&rdquo; Отговаряш &ldquo;Слушам!&rdquo; и това е!&rdquo;<br /> <br /> Още когато пристигат на летище &ldquo;Шереметиево&rdquo;, българската мисия, която наброява 95 човека, е разделена на две. Родопчаните са изпратени на стотина километра от Москва, настаняват ги в градчето Ликино Дульово, а огнената стихия вилнее край селцето Язвище. Пожарът е обхванал борова гора с високи дървета. Крехки брезички им служат като &ldquo;подпалки&rdquo;. Масивът е огромен &ndash; към 150 000 хектара, поне така твърдят мужиците. Гори 40-50 сантиметров слой от торф, който се гаси изключително трудно. Момчетата работят на бързи обороти с водоноски, ЗИЛ-ове. Вадят късмет, тъй като наблизо има микроязовир и с помпи денонощно източват живителната течност. &ldquo;Гасихме с шлангове, навлизахме дълбоко навътре в руския лес. Току-що сме овладели едно огнище, след това се местим на друго по най-бързия начин. Трябваше да има вода, много вода, иначе торфът въобще не гасне&rdquo;, открехва се Краси.<br /> <br /> Нашите момчета са настанени в студентско общежитие в Ликино Дульово. Условията са сравнително добри &ndash; по двама в стая с баня и тоалетна. Още щом пристигат, им раздават чисти чаршафи. Така домакините се отсрамват. Извозват ги с автобус &ndash; до огнището са 15-20 км. Преди да пристигнат на обекта, минават през заведение за бързо хранене, където закусват. На обяд &ndash; консерви, хляб, минерална вода. Хапват надве-натри на самия обект. Започват работа в 8 ч. сутринта, прибират се след осем вечерта. Каталясали. И как иначе, след като са блъскали цели 12 часа при температура от 60 градуса и кусур по Целзий&hellip; На подобни изпитания едва ли биха издържали и най-печените кремиковски бараби-стоманолеяри. <br /> <br /> &ldquo;Помагаха ни местни хора, доброволци, горски работници. Всеотдайно. Ние ги разбирахме какво говорят - та нали руският е в кръвта ни, макар и да съм от по-младото поколение, докато братушките не знаеха и бъкел български. Явно нашият език им е труден. С колегите-руснаци нямахме такива проблеми&rdquo;, визира комуникациите нашенецът.<br /> <br /> Питаме Краси има ли своя собствена хипотеза за кошмара, сполетял това лято братушките, през главите на които е преминало какво ли не. Заговори се за ново &ldquo;климатично оръжие&rdquo;, разработено от свръхсекретните американски тайни служби, за &ldquo;глобална диверсия&rdquo;.&nbsp;Кърджалиецът, макар и да е бил по 12 часа на ден в епицентъра на горския пожар, все нещо е подочул я от колеги, я от местни хора. &ldquo;Спрягаха се подобни версии, но нищо категорично. Най-вероятна причина за стихията си остават невероятно високите температури, рекорд от десетилетия насам. Нормалната температура при тях за този сезон е била около 25 градуса по Целзий, а сега беше стигнала близо 40! Не изключвам и човешката небрежност &ndash; някои туристи си запалили огън, други хвърлили фасове&hellip; Подочух наистина за &ldquo;американското оръжие&rdquo;, но всичко гравитираше около слухове. Руските пожарникари пък нищо не казват, железни са&hellip;&rdquo;, категоричен е нашенецът.<br /> <br /> Имало ли е драматични моменти, сакатлъци с нашите момчета? &ldquo;Не, всичко си беше нормално, нямаше по-екстриймни ситуации. Жертви и пострадали също. Имахме лекар, медицинска сестра от България, аптека с медикаменти. Е-ее, някои получиха мазоли от многото ходене &ndash; гората е огромна. Ката ден изминавахме по над 10 км пеш, и то със задължителната пожарникарска екипировка &ndash; каска, ръкавици. Влизаме навътре и гасим, мятаме пръст с лопатите. Правихме просеки в гората. Режехме паднали дървета, а те като че ли нямаха свършване. Трябваше да освободим пътищата за противопожарните автомобили. Мнооого разчистване падна&hellip;&rdquo;, спомня си нашенецът.<br /> <br /> По време на близо месечната кризисна ситуация се установило, че руснаците намалили цигарите &ndash; явно &ldquo;пушекът&rdquo; им дошъл вповече, но не и &hellip;водката. Най-доброто сутрешно средство за &ldquo;гасене&rdquo; на пожар от вечерта. &ldquo;Имат много видове водка, наистина, но е доста по-скъпа от нашата. Разбирам за какво намекваш, но нямахме време за купони. Прибираш се вечер уморен, влизаш в банята. Станало е 22 ч. Като си помислиш, че на другия ден в 7,30 ч. пак трябва да си на крак&hellip; Нямаш време за никакви развлечения!&rdquo; <br /> <br /> Какви са спомените му от ужасяващия смог над руската столица Москва? &ldquo;Когато пристигнахме на летище &ldquo;Шереметиево&rdquo;, беше нещо страшно, задимено донемай-къде, все едно си в разгара на някакъв пожар. По това време е горяла цяла централна Русия. Термометрите сочеха 38-39 градуса. Кошмарно е да виждаш покрай себе си хора с маски. Същото бе дереджето и в Ликино Дульово. През деня слънцето изглеждаше кърваво червено. От задимяването не можеше да се разбере кой период от деня е. Техните власти дори препоръчваха на хората много-много да не излизат от домовете си, особено възрастните и децата. Да не се отварят прозорците. Когато се прибрахме на 20 август с правителствения самолет, въздухът вече беше чист&rdquo;, доволен е от добре свършената работа кърджалийският колега на Бат Бойко Борисов.<br /> <br /> <em><strong>Кърджали, Георги АНДОНОВ<br /> </strong></em>