Как се разви войната в Украйна: Ключови моменти и събития с глобални последици

Войната между Русия и Украйна навлезе в третата си година, отбелязвайки поредния мрачен етап от конфликта, за който ООН предупреди, че ще остави последици, които "ще се усещат за поколения", агенция Anadolu обобщи ключовите събития от началото на войната.

От 24 февруари 2022 г. насам войната е отнела живота на най-малко 10 582 цивилни граждани, включително 5017 мъже, 3093 жени и 587 деца, според последните данни на ООН, публикувани тази седмица, пише "Фокус".

Броят на ранените е най-малко 19 875 души, включително 6524 мъже, 4546 жени и 1298 деца, съобщи Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека, като подчерта, че действителните цифри вероятно са "значително по-високи".

Данните на ООН показват, че почти 6,5 млн. украинци са потърсили убежище по света, а още около 3,7 млн. са разселени в страната.

По всички оценки перспективите за мир остават неясни в момента, тъй като двете страни остават в противоречие относно пътя напред.

Киев иска Москва да се откаже от всичките си териториални претенции, да изтегли силите си от украинска територия и да даде финансова компенсация за нанесените щети.

Москва, от друга страна, настоява Украйна да отложи закона, забраняващ преговорите с Русия, и иска тя да "се върне към своя неутрален, необвързан и неядреен статут, както и да гарантира правата и свободите на своите рускоговорящи граждани".

В разгарящия се конфликт станахме свидетел на няколко ключови момента и стратегически обрат на събитията през последните 24 месеца.

Ето някои от ключовите моменти:

"Специална военна операция"

Руският президент Владимир Путин обяви началото на "специална военна операция" в Украйна на 24 февруари 2022 г., три дни след като заяви, че Москва ще признае Донецка и Луганска области на Украйна за независими държави.

Глобалният отговор на изявлението и действията на Путин беше бърз, като западните страни удариха Москва с това, което ще бъде първият пакет от многото санкции.

Настъпление към Киев

В началната фаза руските сили напреднаха значително към Киев.

Ожесточени сблъсъци имаше в Ирпин и Буча, като последният привлече глобалното внимание, тъй като президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини Русия в извършване на военни престъпления там, твърдение, отречено от Москва.

В края на март Русия обяви, че "радикално ще намали активността" в регионите на Киев и Чернигов, докато Украйна заяви на 2 април, че си връща контрола над целия регион на Киев.

Контрол над Запорожката АЕЦ

На 4 март руските сили поеха контрол над Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата атомна електроцентрала в Европа и една от най-големите в света.

Оттогава Москва и Киев редовно се обвиняват взаимно в обстрел на централата и околностите й, разпалвайки страховете от ядрена катастрофа.

Зърнена сделка

Турция, ООН, Русия и Украйна постигнаха споразумение в Истанбул на 22 юли за възобновяване на износа на зърно от три украински черноморски пристанища.

Съгласно сделката е създаден координационен център, който да извършва съвместни проверки на входовете и изходите на пристанищата и да гарантира безопасността на маршрутите.

Сделката, първоначално определена за период от 120 дни, е подновена няколко пъти, преди Русия в крайна сметка да се оттегли през юли 2023 г.

Частична мобилизация в Русия

На 21 септември Путин даде своето одобрение за частична мобилизация в страната за първи път от Втората световна война, според която 300 000 руснаци на възраст между 18 и 50 години ще бъдат призовани за военна служба.

Едностранно анексиране на украински региони

Владимир Путин обяви на 30 септември едностранното анексиране на четири украински области – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон.

Съобщението дойде, след като проруските власти проведоха референдуми в регионите на 23-27 септември.

Международната общност, включително Турция, САЩ и няколко европейски държави, осъдиха референдумите и отказаха да признаят тяхната валидност.

В отговор Володимир Зеленски подписа указ, с който обявява анексирането на четирите региона от Русия, както и анексирането на Крим през 2014 г. за нищожни.

Взрив на Кримския мост

На 8 октомври мощна експлозия повреди Керченския мост, ключов път, свързващ Русия и Крим.

Най-малко трима души са убити при експлозията, която Путин обяви за  "терористична атака", извършена от украинското разузнаване.

Руското изтегляне от Херсон

На 9 ноември Русия нареди на войските си да се изтеглят от Херсон, пристанищен град в Южна Украйна, на левия бряг на река Днепър.

Министърът на отбраната Сергей Шойгу заяви, че решението е взето, за да се спасят животите на руски войници.

Два дни по-късно Министерството на отбраната съобщи, че руските сили са завършили изтеглянето си през реката.

Зеленски се отправи към САЩ

На 21 декември Володимир Зеленски посети Белия дом, първото му задгранично пътуване от началото на войната, за важни разговори с президента на САЩ Джо Байдън и висши американски служители.

По време на посещението администрацията на Байдън обяви прехвърлянето на първата система за противовъздушна отбрана Patriot на Украйна като част от нов пакет от военна помощ на стойност 1,85 милиарда долара.

Дронове над Кремъл

На 3 май 2023 г. Москва заяви, че е свалила два украински дрона над резиденцията на Путин в Кремъл, наричайки това "терористичен" заговор за убийството на руския президент.

Зеленски категорично отрече каквото и да е участие, подчертавайки, че фокусът на Украйна е върху възстановяването на собствените й територии, а не върху нападение над чужди държави.

Битката за Бахмут

На 21 май Русия обяви пълен контрол над град Бахмут, важен транспортен и логистичен център в района на Донецк, който се намира в индустриализирания регион Донбас.

"Украинска диверсионна група" в Белгород

Губернаторът на руската Белгородска област заяви на 22 май, че "украинска диверсионна група" е навлязла в района, като заяви, че руските сили и други правителствени служби предприемат мерки за "елиминиране" на заплахата.

Оттогава се твърди, че Украйна е предприела поредица от атаки срещу граничните региони на Русия, особено Брянск и Белгород, включително удари с дронове и артилерия и нападения от паравоенни групи.

Ядреният пакт между Русия и Беларус

На 25 май Русия и Беларус подписаха споразумение за разполагане на руско ядрено оръжие в Беларус.

Споразумението уточнява условията за съхраняване на това оръжие в специално предназначено за това съоръжение. Москва съобщи, че решението е взето в отговор на това, което определи като "изключително рязка ескалация на активността на съвместните ядрени мисии на НАТО".

Експлозия на язовира Каховка

Русия и Украйна се обвиниха взаимно за взривяването на язовир Каховка на 6 юни, който наводни околните райони и принуди хиляди хора да напуснат домовете си.

Москва обвини Украйна, че се опитва да прекъсне прясната вода на Крим, докато Киев твърди, че Русия е взривила язовира, за да забави очакваната украинска контраофанзива.

Контранастъпателни и отбранителни действия

На 10 юни Зеленски обяви, че Украйна е започнала контранастъпление и също така предприема отбранителни действия.

До края на 2023 г. украинската контраофанзива не успя да доведе до решителен пробив.

Бунтът на "Вагнер"

На 24 юни паравоенната групировка "Вагнер" обвини руските сили, че са атакували нейни бойци, премествайки ги от Украйна в руския град Ростов на Дон.

Руските власти определиха недоволството като "въоръжен бунт" и започнаха наказателно дело, докато президентът Путин го заклейми като акт на "държавна измяна".

Още на следващия ден ръководителят на "Вагнер" Евгений Пригожин и неговите бойци решиха да се оттеглят, за да избегнат насилието, само на 200 километра от Москва

Беларуският президент Александър Лукашенко действаше като посредник, като заяви, че се е ангажирал с Пригожин, за да помогне на двете страни да постигнат бързо решение.

Смъртта на Пригожин

На 23 август, точно два месеца след бунта, Евгений Пригожин загива в самолетна катастрофа в Русия.

Ръководителят на "Вагнер" и още девет души, включително съоснователят на групата Дмитрий Уткин, загинаха на борда на частен самолет, който се разби в района на Твер, северно от Москва.

Касетъчни боеприпаси, снаряди с обеднен уран, ракети с по-голям обсег

На 8 юли президентът Джо Байдън обяви, че САЩ са започнали доставки на касетъчни боеприпаси за Украйна поради липса на конвенционални снаряди.

На 6 септември САЩ разкриха още един пакет от военна помощ на стойност 175 милиона долара за Украйна, който включва снаряди с обеднен уран.

Украйна също получи ракети Storm Shadow и SCALP от западните съюзници с обсег на действие от над 800 километра, принуждавайки Русия да изтегли военните кораби на своя Черноморски флот от пристанището на Севастопол.

Войната на Израел срещу ХАМАС

От 7 октомври войната в Газа накара западната финансова и военна помощ, предназначена за Украйна, да бъде пренасочена към Израел.

Украйна смени главнокомандващия

На 7 февруари 2024 г. Володимир Зеленски освободи от длъжност главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни.

Този ход беше широко очакван, тъй като се смяташе, че Залужни е отговорен за неуспешната контраофанзива на Украйна през 2023 г. и се подозира, че има президентски амбиции.

Битката за Авдеевка

На 17 февруари новият главнокомандващ Александър Сирски нареди на украинските сили да се оттеглят от Авдеевка, град в района на Донецк, който Украйна укрепваше и който е обект на руски военни операции от октомври 2023 г.

Володимир Зеленски обвини западните съюзници за ситуацията, като заяви, че те  създават "изкуствен дефицит на оръжия" за Киев. Според анализатори само засилената подкрепа от страна на Запада може да позволи на войските на генерал Сирски да се придвижат отново напред.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук