Каква информация добиват шпионските самолети на НАТО край границите на Русия?

Въздушното разузнаване на страните от НАТО вече втора седмица рязко повиши активността по западните рубежи на Русия, като над 15 пъти доближавали държавната граница. Последният случай стана в сряда по обед, когато полски изтребител F-16 приближи транспортния самолет с руския военен министър Сергей Шойгу над неутрални води на Балтийско небе.

Вечерта в сряда, 21 юни, Су-27 успешно прехвана американски въздушен разузнавач RC-135 и го застави да смени курса. Буквално 10 минути по-късно в района се появи нов разузнавателен самолет на САЩ. През нощта американски стратегически безпилотник RQ-4A Global Hawk няколко часа курсира покрай границите на Ленинградска и Псковска област.
 
Почти всички разузнавателни полети на натовските шпионски самолети са изпълнени в зоната за отговорност на Шеста армия на ВВС и ПВО – най-силното оперативното обединение в състава на ВКС. То прикрива небето на 29 региона в западната част на страната и гарантира сигурността на 3750 км от държавната граница на РФ. В случай на хипотетичен военен конфликт именно 6-а А трябва да поеме първия удар на неприятелската авиация и крилати ракети.
 
Естествено е това направление да интересува НАТО. Най-често там се появяват американските RC-135 - самолети за радиоелектронно разузнаване, в чиито задачи влиза да определят и фиксират радиочестотите за връзка на военните.
 
Друга задача на западното разузнаване е откриване позициите на комплексите за ПВО на 6-а Армия. А там е изградена многоешелонна система за ПВО. При въздушно нападение първи трябва да влязат в боя дивизионите на ЗРС С-300ПМ и С-400, способни да поразяват цели на дистанции до 400 км. Ако противникът успее да пробие първия рубеж на отбраната, по него започват работа комплексите със средна далечина С-300ПС и С-350 "Витязь”. А оцелелите самолети и крилати ракети попадат под огъня на системите с малък радиус на действие "Панцирь-С1". При необходимост групировката може да бъде усилена със средства за ПВО на Сухопътни войски – комплексите С-300В, "Бук-М2", "Тор-М2" и други.
 
Противникът естествено не гори от желание да се сблъсква челно с тази зенитно-ракетна „ограда” и затова сега с всички сили се опитва да установи местонахождението на позициите на разположените средства за ПВО, за да може своевременно да ги унищожи.
 
Процесът изглежда по следния начин: След като самолетът-провокатор приближи границите, се включват руските радиолокационни системи и започват да го „водят”, като по този начин издават своето местоположение. Едновременно с това американските спътници, „висящи” над региона, правят топографска снимка на местността, основавайки се на получените координати от самолета-разузнавач. Целта е да се уясни какви типове въоръжения са „привързани” към тези РЛС, колко са и къде са им позициите. Всъщност самолетът-разузнавач играе ролята на примамка.
 
В случай на въоръжен конфликт по разузнатите позиции ще бъде нанесен изпреварващ удар с противорадиолокационни ракети. Те самостоятелно се донасочват към източниците на радиоизлъчване (главно по РЛС) и ги унищожават, „ослепявайки” системата за ПВО.
 
Освен от системата на ПВО, НАТО много се интересува от действията на руските летци, постоянно излитащи за прехват на техните разузнавачи. Оценява се колко бързо дежурните изтребители се оказват във въздуха, с каква скорост се сближават, на какви радиочестоти разговарят, смело ли действат или предпазливо.
 
Екип на БЛИЦ (по публикации в руски медии)