Каква информация събра Русия по време на ракетния удар на САЩ в Сирия?

Когато САЩ, Франция и Великобритания на 14 април нанесоха удар със 103 крилати ракети по три сирийски обекта, на всички беше интересно как ще се прояви „прехвалената система” за ПВО в Сирия. Това пише изданието Defens news в своята публикация „Who learned more from the strikes in Syria ― America or Russia?”. Ключов елемент беше очакваното участие на руските ЗРК С-400, които се ценят високо в света, но те не произведоха нито един изстрел.

На брифинга на 19 април представителят на Пентагона генерал Кенет Маккензи заяви, че действията на сирийските системи за ПВО руско производство се оказали неефективни. Той обаче признал, че руските системи С-300 и С-400 били приведени в готовност и руските военни следили ситуацията.
 
Руснаците имаха добра представа какво ще удари коалицията – второстепенни обекти от инфраструктурата на САР – и затова нейните средства за ПВО преднамерено и предвидливо „запазиха мълчание”. Тяхната намеса щеше да е оправдана, първо, ако ракетите целеха критично важни военни и граждански обекти, и, второ, ако можеха да прехванат ако не всичките, то поне по-голямата част от пуснатите крилати ракети. Малкото налични руски комплекси С-300 и 400 не можеха да се справят с тази задача.
 
През всичкото време радиоелектронните разузнавания и на двете страни работеха на пълна мощност. Руснаците обаче включиха на ракетните си комплекси само обзорните локатори, но не и радарите за управление, които представляваха най-голяма важност.
 
Том Карако от американския Център за стратегически и международни изследвания образно се изрази, като каза, че руснаците предпочели да си запазят „барута сух”.
 
Руският военен анализатор Антон Лавров твърди, че Русия била в далеч по-изгодна позиция да събира информация: „Това беше отлична възможност за Русия внимателно да следи „от първия ред зрители” реалната масирана атака от крилати ракети на НАТО. И руските военни много узнаха благодарение на това – тактика, схеми на полетите, комплексна характеристика на ракетите.
 
За руснаците представляваше от изключителна важност информацията относно малката радиолокационна забележимост на изстреляните от бомбардировача В-1В крилати ракети AGM-158 JASSM при първото им бойно използване в света. Те проследили полета на изстреляните от френска фрегата три нови крилати ракети MdCN, а също така пуснатите от петте изтребителя Rafale – 9 ракети Scalp-EG. Не останали незабелязани и пуснатите от британски изтребители-бомбардировачи 8 крилати ракети Storm Shadow (MdCN и Storm Shadow са разработвани съвместно).
 
Има пълни основания да се направи извод, че Русия може би претърпя някои тактически загуби, като не участва в отбраната срещу коалиционния удар, но спечели в стратегическо отношение.
 
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ