Какви са сценариите за съдбата на Украйна след разговора между Путин и Байдън

Преди ден руският президент Владимир Путин и американският му колега Джо Байдън проведоха двучасов разговор, подтикнат от притесненията на Украйна, че Русия готви инвазия. Но ще има ли резултат от тази виртуална среща? Този въпрос си задава Джонатан Маркъс от Института за стратегия и сигурност, Университета в Ексетър, за BBC.

Дали видеосрещата на върха между руския и американския президент насърчи ново дипломатическо разбирателство между тях или военната заплаха на Москва за Украйна все още е жива?

Един разговор сам по себе си няма да сложи край на тази криза. Сега всичко зависи от това какво Владимир Путин ще приеме от тази дискусия и какви сигнали получава и изпраща в следващите няколко седмици.

Сериозността на тази ситуация не може да бъде надценена. Мащабът и естеството на военното струпване на Русия около Украйна са необикновени. Източници от американското разузнаване предупреждават, че Кремъл се готви за офанзива на няколко фронта още в началото на следващата година, включваща около 175 000 войници.

Майкъл Кофман, един от най-добре информираните западни наблюдатели на руските военни дела, в Центъра за военноморски анализи на САЩ, казва, че хората имат право да бъдат загрижени.

"Докато сегашната руска военна позиция поддържа редица непредвидени ситуации", казва той, "забележителното при нея е размерът на събраните бойни елементи и последващите сили, предназначени да задържат завзета територия. Следователно изглежда като надеждна сила за нахлуване, надхвърляща всичко, събрано през 2014-2015 г. (последният път, когато големи руски части бяха пряко ангажирани в сраженията), предназначено за мащабна военна интервенция."

И така, какво ще бъде въздействието на тази набързо организирана среща на върха между САЩ и Русия?

В общи линии има три потенциални резултата. Русия може просто да отстъпи пред заплахата от съгласувани и наказателни западни икономически санкции. Или може да се установи някакъв подновен дипломатически процес, който да предотврати конфликт. Или може би зарът е хвърлен.

Може би Путин е решил, че само преките военни действия могат да постигнат целите му по отношение на Украйна и предвид зимните енергийни проблеми на Западна Европа, възприеманата слабост на президента Байдън и разсейването на пандемията от COVID, сега е най-доброто време за удар.

1) Путин отстъпва

Това е може би най-малко вероятният от резултатите. Путин поведе войските си нагоре по хълма и те няма да се върнат в казармата си, без той да регистрира някаква победа. Президентът Путин има както международни, така и вътрешни притеснения. Усещаната слабост ще му послужи зле.

Въпреки всичките му приказки за историческата съдба на Русия и Украйна, които много западни коментатори отхвърлят като хипербола, той има реални опасения - не само за това, което вижда като дрейф на Украйна в орбитата на НАТО, но и за последствията от съществуването на жизнеспособна демократична система, установен в това, което той смята за част от руското сърце.

Той, разбира се, трябва да прецени очевидното усещане за трансатлантическо единство и заплахата от икономически санкции. Но Русия е издържала западните санкции и преди. И той може да вярва, че западното единство може да бъде изпитано до унищожение предвид енергийното оръжие, с което Москва може да разполага.

2) Дипломатическо решение

Президентът Байдън няма да приеме искането на Русия за вето върху потенциалното членство на Украйна в НАТО. Въпреки че в действителност всяко такова членство е далеч. Така че може ли на Путин да бъдат предложени някои по-широки дипломатически ползи, за да се предотврати войната?

Руският президент вече регистрира малка дипломатическа победа само с провеждането на тази среща на върха. Продължаващото натрупване на руски войски около Украйна принуди президента на САЩ да постави опасенията на Москва на върха на външнополитическия си дневен ред.

Това е силно напомняне, че въпреки всички разговори за новия стратегически фокус на Вашингтон, който е върху Китай, той не може да пренебрегне дългогодишните си ангажименти в Европа и ако Москва се стреми да направи това, може - поне временно - да пренареди действията на администрацията на Байдън стратегически приоритети.

Връщането към масата на "суперсилата" е малък плюс за Путин. Но едва ли ще е достатъчно. Въпреки това двамата лидери започнаха подновен диалог на срещата си на върха в Женева миналия юни. Тогава и двете страни бяха доволни от резултата.

Тази последна среща засегна други въпроси извън Украйна, някои от които бяха повдигнати в Женева - диалогът между САЩ и Русия относно стратегическата стабилност, софтуера за откуп и съвместната работа по регионални въпроси като Иран.

Такива дискусии са музика за ушите на Москва. Но докъде могат да стигнат? Може ли да се измисли някаква подновена или изменена дипломатическа инициатива за сепаратистки, проруски райони в Източна Украйна, която да замени до голяма степен замиращия процес Минск II? Това беше дипломатическото споразумение от 2015 г., което имаше за цел да сложи край на боевете в региона на Донбас, с участието на Русия, Украйна и ОССЕ, с посредничеството на лидерите на Франция и Германия.

Може ли самите САЩ да се включат в такива преговори, повишавайки техния статут? Евентуално да. Но това все още няма да реши фундаменталните въпроси на Русия по отношение на правителството в Киев и цялостната траектория на Украйна.

Майкъл Кофман смята, че дипломатическо решение, което принуждава Украйна да направи отстъпки в замяна на изтеглянето на руските войски, е малко вероятно.

"Несъмнено", казва той, "руското предпочитание е да принуди Украйна и Съединените щати да променят политиката - първо по отношение на Минск II, и второ относно текущото състояние на сътрудничеството в областта на отбраната и бъдещето на разширяването на НАТО. Москва иска САЩ да се съгласят с де-факто неутрализация на Украйна, което би имало дълбоки последици не само за страната, но и за начина, по който се управлява сигурността в Европа".

То Кофман не вижда как това може да се случи и добавя: "Като се има предвид залога, човек се бори да си представи руските сили, които се оттеглят от полето, без да са спечелили нищо политическо“.

3) Военни действия

Русия се готви за военни действия, независимо дали те ще се случат или не. Това може да приеме различни форми от голямо нахлуване до значителна инвазия в източната част на Украйна. Една от целите би била да се изведат основните бойни елементи на украинската армия в битка и да им се нанесе такова поражение, че киевското правителство да преосмисли позицията си.

Нахлуването на територия сред враждебно население крие значителни рискове. Въоръжените сили на Украйна имат известно западно оръжие и обучение и са много подобрени от 2015 г. Въпреки това руските сили също се подобриха през последните години. Огневата мощ, която Русия натрупва, е впечатляваща.

Въпреки всички приказки за украинския суверенитет НАТО не може и няма да се притече на помощ на Украйна.

А допълнителните доставки на оръжие може просто да допринесат за оправданието на Русия за война.

Изчислението на Москва за цената на конфликта може също да бъде повлияно от предишни военни разполагания. Докато Западът в момента вижда военните ангажименти през призмата на стратегическите поражения в Ирак и Афганистан, Русия може да заеме съвсем различно мнение.

Нейните операции в Грузия, превземането на Крим, битките в Източна Украйна – да не говорим за участието й в Сирия – всичко това може да се разглежда от президента Путин като относителни победи.

От всички военни непредвидени ситуации Майкъл Кофман все още смята, че ако нещо се случи, то ще бъде голямо. "Мисля, че Русия е в най-добрата позиция от 2014 г. в икономически, политически и военен план за да изпълни такава операция, което не означава, че ще се случи, а просто предполага, че има най-малко ограничения в сравнение с други периоди, когато е провеждала настъпателни операции“.

Какво да наблюдаваме?

В изявлението на САЩ, разпространено след преговорите Байдън-Путин, се говори за това, че двамата лидери възлагат на екипите си да "проследят действията", което предполага, че най-малкото диалогът може да продължи и каналите да останат отворени.

И така, какви са шансовете за избягване на война? И какво трябва да следим, за да ни подскаже предстоящото избухване на военни действия?

Майкъл Кофман отбелязва, че "войната е въпрос на политика и знаците до голяма степен ще бъдат политически".

"Руската официална позиция не дава място за оптимизъм, че може да бъде постигнато споразумение", казва той.

От военна страна, въпреки че нахлуването не е неизбежно, има множество индикации и предупреждения, които могат да присъстват през седмиците и дните, предхождащи всяка операция. Характерът и разположението на руските сили и тяхната дейност са един знак.

Засега мнението на Майкъл Кофман е, че напрежението ще продължи. "Русия вероятно ще продължи да натрупва сили и ако възнамерява да се ангажира с този курс на действия, да ги подкрепи с логистичните елементи, необходими за мащабна операция."