Какви уроци усвои руската армия в Сирия
Търпението на Путин свърши след повторното превземане на Палмира от ИД
Само преди 4 дни, 24 декември, БЛИЦ публикува материала „В битката с ИД в Сирия руските военни съветници научиха сирийците да воюват”. Сега предлагаме като продължение на темата редакционна статия на руското интернет-издание x-true.info, в която се прави интересна равносметка как се развиваха събитията в Сирия и защо за победата беше необходимо толкова много време.
Руските военни съумяха да се освободят от не най-полезния опит от Афганистанската и чеченската кампания. Убедително беше доказано, че може успешно да се действа със сравнително малки сили, по възможност безконтактно и при това да се получат добри резултати. За първи път беше демонстрирана способността на Русия с експедиционни сили да води бойни действия на отдалечен театър.
Сирийската война стана истински изпитателен полигон за над 200 нови въоръжения и техника, както и полигон за отработване на нови методи за водене на бойни действия с тяхното използване. Това засягаше активното използване на безпилотни летателни средства, снабдяване на предните авионасочвачи в редовете на сирийската армия с нови комплекси за разузнаване, управление и свръзка, позволяващи активно взаимодействие с авиацията и с артилерията.
При обсъждане логистиката на войната е уместно да се припомни „Сирийският експрес” за морски превози в интерес на групировката. Изводът е, че на Русия остро й липсват десантни и товарни кораби.
Русия съумя на два пъти рязко да съкрати групировката през март 2016 г. и в края на 2016 г. след падането на Палмира. И двата пъти без много шум числеността на контингента беше възстановявана.
Военният министър Сергей Шойгу съобщи на 22 декември, че през сирийската групировка са преминали над 48 хиляди военнослужещи – приблизително 10% от състава на бойните поделения.
На 7 ноември 2017 г. началникът на Генщаба Валерий Герасимов обяви, че през Сирия са преминали всички командващи войските на военните окръзи, на общовойскови армии и армии на ВВС и ПВО, почти всички командири на дивизии и повече от половината командири на общовойскови бригади и полкове.
Получен е опит от използването на стратегически крилати ракети (3М14 „Калибр”, Х-555, Х-101), в бойни условия е изпробван и ракетният комплекс „Искандер-М”.
Най-интересна е частта от опита на руските военни, която е свързана с тяхната роля в разгрома от сирийците на ИД. Тъй като сюжетът се развиваше не равномерно, промените на подхода на Москва по въпроса позволява по-добре да се разбере логиката на сирийския конфликт.
В първия етап Русия напълно основателно не желаеше да се въвлича в сирийската операция извън авиационната поддръжка на Сирийската арабска армия (САА). Идеята за бърза безконтактна операция владееше съзнанието не само на руските военни, защото витаеха опасения от нов Афганистан. При това боеспособността на сирийските войски и умението да действат самостоятелно с поддръжка на руската авиация се оценяваше твърде високо. На практика се уясни, че САА се намира в далеч по-лошо състояние.
По същество САА не функционираше като единна сила, организацията на бойните действия се намираше на ниско равнище. Сирийските военни демонстрираха лоша координация между родовете войски. Огромни проблеми съществуваха при организация на огневата поддръжка и поддръжката на настъплението от въздуха, особено при взаимодействието на танковете с пехотата. Не се осигуряваха фланговете на атакуващите групировки, допускаха се провали във воденето на разузнаването и организация на бойното охранение. В отбрана реакцията на действията на противника непростително закъсняваше и това позволяваше на терористите от ИД успешно да провеждат светкавични рейдове, да овладяват ключови пунктове в дълбочина уж вече контролирани от САА.
Висшият армейски генералитет се раздираше от кланови конфликти. Всички опити да бъде създадено „специално” боеспособно съединение моментално предизвикваше избухване на интриги: всеки искаше да го командва. Съвършено отделен и самостоятелен играч в гражданската война представляваха сирийските спецслужби (мухабарат).
В резултат към пролетта на 2016 г. (половин година от началото на операцията) в Сирия се създаде извънредно неустойчива ситуация. От една страна активната намеса на Русия съществено подобри положението на официален Дамаск и набеляза прелом във войната. От друга страна силите на САА не бяха готови да развиват постигнатия начален успех. Настойчивите предложения на руските военни за по-активно включване на военни съветници в управлението на настъпващите групировки не срещаха разбиране. Точно тогава, март 2016 г., Путин съкрати състава на руската групировка, но не е ясно дали между двата факта има връзка, защото дори да има, тя не се оказа решаваща.
Аналогични проблеми стояха и пред бойната подготовка на сирийците: Чак до есента на 2016 г. руските „хабири” водели само индивидуално обучение. На сирийците е предавана техника и въоръжение (част от които отивали до ИД), но с това се изчерпвала помощта им.
При тези условия Москва все още не форсирала намесата си във вътрешните работи на Дамаск. Резултатът се оказал противоречив: От една страна през март била превзета Палмира, но през юни сирийците провалили настъплението в дълбочина на страната в направление на Ел-Табка на Ефрат, попадайки под добре подготвения контраудар на силите на ИД.
Възприемането на ИД като тълпа от въоръжени фанатични брадати мъже е съвършено погрешно. Успехите на групировката през 2014-2015 г., завладели значителни територии в Ирак и Сирия, са заложени от добре подготвени във военно отношение офицерски кадри на бившата армия на садамовски Ирак.
Изданието x-true.info показва видео в интернет за настъпление на терористите към Хан Туман: на него се виждат точно отработени действия почти по съветски боен устав чак до разделяне на взводни колони на определен рубеж. Отбраняващите се сирийци обаче проявават пълно безхаберие: никакви заграждения, никакви минни полета, никакви дежурни огневи средства. Сирийците са се подготвили да отстъпват с бягство и всеки знае на какво превозно средство ще се качи.
Успоредно с това се провеждаше тежък щурм на Алепо, а в началото на декември 2016 г. терористите от ИД с внезапен щурм превзеха обратно Палмира, като преминаха през току-що разминираните полета от руските сапьори.
Сирийското ръководство прие съвместни мерки с руските военни едва пред лицето на очевидните проблеми. Путин ги принуди с частично изтегляне на руския контингент.
Съществено е разширена дейността на руските военни съветници: преминато е от индивидуална подготовка на личния състав на САА към бойна подготовка и ръководство на отделните части и съединения. Завършена е подготовката на специално подготвения 5-и щурмови корпус, съставен от около 10 хиляди добре мотивирани доброволци с опит от армейска служба.
Едва от началото на 2017 г. руските щабове се включиха в планиране на операциите и в управление на настъпващите войски от САА. При сирийския Генщаб и във войските на най-важните направления заработиха групи от руски офицери. Старшият на една от тези групи генерал-лейтенант Валерий Асапов загина в Дейр ез-Зор през септември 2017 г.
Най-боеспособните и добре подготвени части са използвани като опорни сили при построяване на групировката на САА в настъпление и в отбрана на ключови участъци. Забелязва се прогрес в използването на подвижни механизирани сили в настъпление. Подготвените от руснаците инженерни подразделения започнаха да оборудват позиции и да прокарват мостове през Ефрат.
Сирийското командване под ръководството на руски съветници и инструктори усвои нови прийоми за водене на бойни действия: два мощни разсичащи удара, обхват и „вертикален обхват” – тактически вертолетен десант в тила на терористите, съчетан с фронтални ангажиращи удари и обхват по фланга. Така беше проведена например под ръководството на генерал Хасан Сухейл операция край Ел Кадир през август 2017 г.
Редакция БЛИЦ (превод със съкращения от x-true.info)