Какво, по дяволите, става в Сирия и защо Асад най-после не разгроми джихадистите в Идлиб? (АНАЛИЗ)

Сключеното примирие в Сирия и прекратяването на огъня се оказа нещо твърде деликатно и условно покрай изваждането на джихадистки организации от списъка.

Всички дебнат някоя друг да не ги удари пръв
 
Временно примирие по време на война граничи с оксиморон. Първо, Сирийската армия изобщо не възнамерява да търпи в непосредствена близост до Дамаск ислямисти, но столичното предградие Източна Гута продължава да е под контрола на „Джейш ал-Ислам”. Там боевете след 30 декември не са прекратени, привлечени са сили от освободения Алепо. В първия ден на годината подразделения на 105-та бригада на Републиканската гвардия продължават там операцията, удряйки по позиции на „Джейш ал-Ислям” североизточно от селището Хазрама.
 
Продължават стълкновенията между противниците на Башар Асад. Например в нощта срещу 1 януари е нападната от засада групировката „Фейляк аш-Шам” в района на градчето Кафтин в провинция Идлиб. Нападателите заловили в Кафтин оръжие и боеприпаси, след което се скрили. Вината почти единодушно е хвърлена върху „Джунд ал-Акса”.
 
Споразумението между Русия и Турция при активното участие на Иран станало с компромиси на принципа „взаимни отстъпки”.
 
На пръв поглед прекратяването на огъня е изгодно за всички страни в конфликта. Стабилизацията на фронтовата линия засега като че ли повече устройва противниците на Асад, които ще могат да починат, да се реформират и превъоръжат.
 
Полза ще има и за Дамаск в оперативно-тактически план, за да се справи с промъкналите се до Палмира терористи от ИД и да не допусне пробив на джихадисти от „Джебхат Фатх аш-Шам” (бившата „Джебхат ан-Нусра”) на други участъци на фронта. Другите две възможни направления за настъпление на правителствената армия са източните райони на провинция Алепо от авиобаза „Квейрис” до град Дейр Кафир на изток и Ал-Баб на север, както и източната част на провинция Хама.
 
Концентрирането на примъкнали се към примирието джихадисти и „умерени” в провинция Идлиб, като временно решение, устройва Русия, Иран и Дамаск. За Турция и нейните арабски съюзници е важно да не допуснат сирийската армия да вземе стратегическата инициатива в Идлиб след Алепо, а също провинция Хама и северните райони на Латакия.
 
Не всички „умерени” останали доволни от временната ситуация около примирието след загубата на Алепо. От Идлиб, „столица” на групировката „Ислямски фронт на Сирия”, всекидневно пристигат съобщения за сблъсквания между различни фракции на „умерените” и джихадистите, където оръжието е аргумент каква бъдеща стратегия да изберат. Засега поддръжниците на интензивни бойни действия постепенно вземат връх. Не е ясна позицията на Турция. Противоречията обаче с Русия може да се оголят. Във всеки случай руските ВКС със сигурност ще бъдат готови с подкачени бомби и въведени координати в автопилотите и в автоматичните системи за бомбопускане.
 
Време е режимът на Асад да премине в настъпление с цел обединение на страната
 
В края на ноември три генерални щаба – сирийския, руския и иранския – започнали консултации по планирането на настъпателна операция против големия джихадистки гарнизон в Идлиб, съобщи vz.ru.
 
Ситуацията в региона е такава, че разсъжденията коя групировка как се казва, за какво воюва и към коя е близка са загубили всякаква актуалност. През цялата 2016 г. подобни академични разсъждения бяха разпространено развлечение в руските експертни среди, но към есента стана ясно, цялото това братство трябва да се мине под един гребен.
 
Максималната концентрация на джихадисти и „умерени” на квадратен километър е най-висока именно в Идлиб и следва да бъде намалена. В тези редове отдавна не може да се намерят персонажи с „хубави лица”. Сред десетките групировки не могат да се намерят две с еднакъв профил по конфесионална (религиозна) принадлежност и политически виждания за бъдещето на страната. Често различията между тях надминават противоречията с властта на Асад и ако го свалят от власт, ще започнат да се бият взаимно.
 
След Алепо сирийската армия премина онази фаза, когато военните действия в значителна степен се определяха от политически обстоятелства.
Възможно да е употребен външен натиск (разбирай Русия) спрямо сирийския Генщаб да му се обясни как в близкоизточните уловки Дамаск някак предварително проиграва от своите противници и неизбежно получава удар в гърба.
 
Неспособността да се противопостави на международната антиасадовска пропаганда действително доведе до загуба в темпа за настъпление, неоправдано колебание между различни цели и като резултат загуба през 2015-2016 г. няколко скъпоценни месеца. Впрочем сега времето в сирийския Генщаб вече отива за разработка на операции, а не във вътрешни спорове, твърди vz.ru.
 
Главното за сирийската армия е промяната на базовия принцип за водене на война. Сега това вече не е борба с отделни групировки от различен етнически, религиозен и политически характер, а борба за установяване на целостта на страната, която вече не предвижда списък на „добри” и „зли” опозиционери, а изисква безпрекословно подчинение на Дамаск.
 
Това на свой ред ще се отрази и в промените на някои чисто военни обстоятелства, например на тактиката за водене на боевете, използването на авиацията и артилерията. Сирийската армия претърпя първите промени през изминалата година, но я чака пълно реформиране: отказване от териториалния принцип на сформиране, укомплектоване и подчиненост; сформиране на нови поделения; подготвяне на опълченците до равнище на професионалисти; решително подобряване на мотивацията и цялостния морален климат.
 
Превод БЛИЦ по публикации в vz.ru и в eadaily