Какво се крие зад “оставката” на председателя на СГС?

Оставката на административния ръководител на Софийския градски съд Калоян Топалов, на пръв поглед, изглежда изненадваща, но не е. Тя е закономерен резултат от провала на управлението на най-големия окръжен съд у нас, пише в анализ в. "Труд".

Съд, който (все още) e натоварен по силата на Конституцията и законите на страната с борбата с корупцията по високите етажи на властта, политическия живот, тъй като пред него се регистрират партиите и не на последно място – решава търговски спорове, зад които често се крият солидни корпоративни интереси. В конкретната ситуация, Топалов “хвърля” оставка не защото поема отговорност за собствения си провал, а за да се опита да се спаси от нея.

“Оставката” на Топалов, както и на една от неговите заместнички, трябва да се разглежда като поредна провокация и опит на олигархичните кръгове да овладеят все по-големи територии в правосъдната система. “Оставката” на Топалов не е покаяние, тя е част от мащабен план за дестабилизиране на институциите и държавата в навечерието на най-важния приоритет на държавата в последното десетилетие – българското Председателство на Съвета на Европейския съюз. Избирането на Топалов за председател на СГС в средата на 2015 г. е една от най-големите грешки на настоящите кадровици на Темида.

Много бързо, след като пое ръководство на ключовата съдебна инстанция, дълго прикриваните зависимости на Топалов излязоха наяве. За броени месеци СГС бе превърнат в съд на олигархията. Като председател на Градския съд, Топалов започна разправа със съдийски помощници, с администрацията, но най-вече с неудобни магистрати. Стигна се дотам, че броени месеци след като Топалов стана председател, командированият съдия в Търговското отделение на СГС Цветан Ценов се самоуби, а родителите му обясниха фаталното решение с оказван му натиск от административния ръководител. Колкото повече напрежението и нередностите в СГС се увеличаваха, толкова по-арогантен ставаше Калоян Топалов.

Той постави ВСС в патова ситуация, като принуди кадровиците да одобрят за негови заместнички две съдийки от Софийския районен съд – Биляна Балинова и Радостина Данаилова, известни повече с близостта си до последната съпруга на председателя на СГС, също съдия в СРС. Операцията по обграждането на Топалов с доверени заместнички, станала известна като “Кумовете” и на голяма част от администрацията, ни най-малко не потуши напрежението в Градския съд. А схемите с командироването на удобни до ръководството магистрати, за което беше критикувана предшественичката на Топалов – Владимира Янева, бе не само продължена, но и надградена. Нещо повече – през февруари тази година, изненадващо, ръководителят на “Наказателното отделение” на СГС Евелина Папазян подаде оставка. Няма съмнение, че една от причините е свързана именно с методите на работа на Топалов.

Проблемите с управлението на СГС стигнаха дотам, че на два пъти в последните месеци, адвокати протестираха срещу действията на административния ръководител, с които се ограничават правата им за достъп до делата. Това са само малка част от нарушенията, които Топалов извърши за малко повече от две години управление на СГС. Този период ще се запомни и с превръщането на председателя на ключовата съдебна инстанция в любимец на поръчковите “медии”- бухалки на подсъдими олигарси, като Иво Прокопиев и Огнян Донев. Изданията на задкулисието бранеха като “писано яйце” Топалов поради простата причина, че Прокопиев очакваше внасянето на обвинителния акт за приватизацията на 33% от държавния дял на едно от трите ЕРП-та именно в СГС, докато делото за неплащането на над 63 млн. лв. данъци срещу Донев вече бе в ход, отново пред СГС.

Като пряко доказателство за тоталната обвързаност между олигарси и председател на съд, следва да се разглежда и паниката, с която информацията за “оставката” беше пресъздадена в поръчковите “медийни” бухалки късно в четвъртък. Краткият мандат на Топалов начело на Градския съд със сигурност ще помни и банкерът-беглец от правосъдието – подсъдимият за умишления фалит на КТБ Цветан Василев. Укриващият се в Белград фараон използва влиянието си в правосъдната система у нас и в частност в СГС, за да осигури превземането на търговски дружества-длъжници на източената банка. Благодарение на (без)действието на Топалов, дуото Цветан Василев и Гриша Ганчев успя да овладее “Петрол”, за да продължи да го източва.

В други ситуации Топалов допускаше скандални съдийски решения, които изцяло обслужваха финансовия измамник, които бяха взети от съпругата на члена на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев, един от най-яростните защитници на председателя на СГС в “правителството на Темида”. Срещу поръчковата “медийна” подкрепа на задкулисието, с която Топалов се ползваше, той не пропускаше да отговаря с малки, но важни жестове. Като например – светкавичните действия по издаването на съдебни решения за регистриране на хибридни НПО-та и схемите около появата в правния мир на ГМО-партията на олигархията “Да, България”. Тези жестове са нищо в сравнение с опита на Топалов да осигури инструмент на олигархията във войната й срещу прокуратурата. Изненадващо, в началото на тази година председателят на СГС разпространи “фалшивата новина”, че са подслушвани чужди дипломатически мисии у нас. Всъщност, Топалов разпространи доклад, чието съдържание представлява класифицирана информация, а действията му попадат под ударите на Наказателния кодекс за престъпления срещу националната сигурност.

Превръщането на СГС в обслужваща съдебна инстанция на олигархичното задкулисие и овладяването му от политизираната върхушка на компрометирания Съюз на съдиите в България трябва да се приема и като една от ключовите причини у нас ефективни резултати от борбата с корупцията да липсват. Показателен пример е последователността, с която магистрати от СГС умишлено бойкотират старта на няколко наказателни дела в последните месеци. Особена упоритост има по делото срещу “гнилата ябълка” на правосъдието – бившата съдийка Румяна Ченалова, което два съдебни състава на СГС отказват да стартират. Промяната в отношението на задкулисието спрямо Ченалова съвпадна с решението на компрометираната бивша съдийка да стане един от глашатаите на “съдебната реформа” на провалилия се бивш правосъден министър Христо Иванов, но и в “адвокат” на банкера-беглец Цветан Василев.

В интервюто си пред Нова телевизия през седмицата, президентът Румен Радев изрази острото си възмущение от липсата на ефективни присъди, които определени съдии (голяма част от които именно от СГС) не желаят да произнасят, особено, ако подсъдими са олигарси, политически марионетки на задкулисието или новопокръстени “борци за реформа” магистрати, за какъвто неуспешно се опитваше да се представя от юни 2016 г. и Калоян Топалов.

Последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, подкрепени от мнозинството в парламента, а срещнали пълното одобрение и на президента Румен Радев, който не се поколеба да издаде указ за обнародването им, несъмнено показаха дефицити, които управлението на СГС породиха в борбата срещу корупцията, що се отнася до частта й по високите етажи на властта. Решението на законодателната власт да премести от ноември делата за корупция срещу министри, депутати, кметове и свързаните с тях олигарси, уредени с поправките в НПК, от СГС в Специализирания наказателен съд, със сигурност няма да доведат до революция и напълването на затворите с “бели якички”. Но със сигурност са така дълго очакваният “червен картон” срещу компрометирани съдийски ръководители, каквито несъмнено се оказаха Калоян Топалов и неговият ментор – одиозният председател на Върховния касационен съд Лозан Панов. Сигурно е, че безпрецедентно политизиралият съдебната система, т.нар. “съдия № 1”, ще използва подхвърлена “оставка”, за да реактивира деструктивното си поведение и да продължи да съучаства във войната на олигархията срещу прокуратурата.

Подхвърлената “оставка” на Топалов в този момент има, разбира се, и политически цели, а именно – дестабилизация на държавата в навечерието на поредния Мониторингов доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка. След десет дни в София ще са експерти на Брюксел, които несъмнено ще трябва да включат “изненадващия” акт на Топалов в предстоящия мониторингов доклад. Тази година Докладът на ЕК се очаква по-рано, заради стартиращото от 1 януари 2018 г. българско Председателство на Съвета на ЕС, а властите в България очакват догодина, неефективният вече партньорски механизъм, да отпадне. В този смисъл, Топалов иска да изиграе ролята на “самоотвержен” магистрат, който решава да се бори със статуквото не като променя съдебната система отвътре, а извън нея. Както се разбра в четвъртък, Топалов е изразил желание, освен председателския пост, да напусне съдебната система, изобщо. Само, че преди това да се случи, Калоян Топалов тепърва ще трябва да обяснява как, докато е ръководител на СГС, фамилията му регистрира невиждан ръст на жизнения си стандарт, изразяващ се в усвояването на банков кредит в колосалния размер от половин милион лева за покупката на семейно жилище. Каквито и мотиви да изложи Топалов за “изненадващо” споходилото го желание да бяга от храма на Темида, след като го превърна в бардак на олигархията, председателят на СГС в оставка е може би най-голямото доказателство за причините, които карат българите да не вярват в клишето “върховенство на закона”.