Какво се крие зад приятелския огън на Тодор Чобанов за изгорелите "Царски конюшни"

Като гледах приятелския огън, с който зам.-кметът Тодор Чобанов бомбардираше министъра на културата първо от фейсбук, а после и от тв екраните, се запитах дали столичния зам.-кмет не се е записал в „Спаси София“? Защо не си гледа отговорностите в общината, а приглася на „най-будните граждански съвести“? Да не би да му е тясно сегашното управленско кресло и да се вижда издигнат по-нагоре, знае ли човек.

Клетите Царски конюшни – ако имали статут на паметник, нямало да изгорят. Като има безстопанственост, цари разсипия. Може ли една община да не знае кой е собственик на сградите и сега работна група щяла да го търси. Вижда се, че може. И Чобанов, вместо да опазва културното наследство, се изживява като същи революционер, но само във фейсбук. Колко пъти общината е глобила собствениците на Царските конюшни, че не си поддържат имота? Нали попадат в историческата зона на София, която сама по себе си е паметник на културата. Ама как да ги глоби, като не ги знае кои са.

Чобанов с едни детски градини не може да се оправи, родители му показаха куп нарушения и влизане на деца по втори, трети и четвърти начин, сега хленчи за статут на Царските конюшни. Преди това хленчеше за изтърбушената къща на Киро Японеца – че била съборена, а както е известно, само общината дава разрешение и за събаряне, и за изграждане. Или да започва да работи като стопанин на София, какъвто трябва да е, или да отива да „спасява София“ като дава акъл и не носи отговорност никаква. Така е най-лесно.