Какво се знае за страховитите отряди на генерал Сюлеймани

Непосредствено преди да бъде убит на летището в Багдад, командващият елитните ирански бригади Ал Кудс генерал Касем Сюлеймани отново е бил на път, пише "Факти".

От летището той е трябвало да се отправи за разговори с иракския премиер Адел Абдул Махди. Двамата са искали да обсъдят начините за намаляване на напрежението между Иран и Саудитска Арабия.

Сюлеймани обаче рядко е пътувал с миротворческа мисия. От 1998 година, когато поема командването на частите Ал Кудс, основната му задача е да поддържа отношенията между режима в Техеран и влиятелни недържавни структури в региона. Мост към тях изгражда религията – шиитският ислям.

Благодарение на него Сюлеймани успява да надгражда и укрепва контактите с различни групи и организации.

Един от най-важните партньори на правителството в Техеран е основаната през 1982 година ливанска организация Хизбула.

През годините активни контакти се създават и с иракските милиции Сили за народна мобилизация, бунтовниците хути в Йемен, както и изградената в последните години мрежа от организации в Сирия, които подкрепят президента Асад и създават директна заплаха за Израел.

Тези организации са част от добре разгърнатата мрежа от съюзници на Иран, на които режимът в Ислямската република може да разчита при конфликтни ситуации.

Какво ще предприемат военните милиции в региона?

Но доколко са лоялни тези групи на Иран? Те отдавна са доказали готовността си да се включват в конфликти, но дали ще застанат плътно на страната на Иран, щом страната се отказа от сериозни контраудари след убийството на Сюлеймани?

На 3 януари лидерът на Хизбула Хасан Насрала призова шиитските милиции да нападнат американските бази в Близкия изток, в това число и със самоубийствени атентати. Той заплаши и Израел.

Според него, Израел също е искал да ликвидира Сюлеймани, но или не е успял, или не е имал смелостта да го направи. Насрала декларира категоричната готовност на Хизбула да действа, но организацията, както и другите съюзници на Иран, до момента се въздържат.

Очевидно това е следствие от постигната такава договорка с ръководството в Техеран, казва експертът по ислям Удо Щайнбах за ДВ. Според него „военните милиции са политически и до известна степен икономически зависими от Иран“. Хизбула винаги се е съобразявала с приоритетите на Техеран, йеменските хути също са тясно свързани с Ислямската република.

По-слабо е влиянието на Иран над милициите в Ирак, които са силно зависими от иракската армия, допълва Щайнбах. Но всички изброени са лоялни на Техеран, допълва той: „Трудно е да си представим, че след смъртта на Солеймани тези отряди ще се еманципират политически и военно“.

Тревогите на Израел

Смъртта на Сюлеймани създаде тревоги на Израел. В случай на военен конфликт, Хизбула разполага със сериозна мощ, казва бившият заместник-председател на Израелския съвет за сигурност Чък Фрайлих пред вестник Таймс ъф Израел.

Хизбула е в състояние чрез координирани атаки по центровете за мобилизация и складовите бази не само да затрудни процеса на мобилизация в страната, но и да ограничи възможностите ѝ за отбрана. „Предстои една критична година във време, в което нашето политическо ръководство е изправено пред безброй международни проблеми“, казва Фрайлих.

Отговорът на Техеран след убийството на Сюлеймани дотук е умерен. Обстрелът на иракски бази, използвани от американската армия, не взе жертви. В случай че свързаните с Техеран милиции не са доволни от тази реакция обаче, те могат да започнат да действат независимо от Иран, смята политоложката Дина Есфандайъри от нюйоркската Century Fondation.

„Не става въпрос за това дали Иран ще спре дотук. Той вече си отмъсти за убийството на Солеймани. Иракската паравоенна организация Сили за народна мобилизация трябва да отмъстят за убийството на Ал-Мухандис“, казва тя. Абу Махди Ал Мухандис, командирът на иракските Сили за народна мобилизация, беше убит заедно със Сюлеймани на летището в Багдад.

Отрядите ще се подчинят на Техеран

Удо Щайнбах е на друго мнение. Според него бъдещите отношения между Иран и САЩ ще се решават в столиците на двете държави. „Ако иранците смятат, че е време да направят крачка напред към САЩ, тогава те ще наложат своето решение прагматично. Аятолах Хаменей ще вземе решението самостоятелно. А милициите, които са съюзници, не биха му се противопоставили“, казва той.