Вероятността бюджет 2009 да излезе на огромен дефицит бе червена нишка в приказките на икономически анализатори, бизнес организации и естествено на политиците от опозицията в последните предизборни седмици. БЛИЦ се обърна към някои от тях да обяснят по-подробно за какво иде реч. И какво правим, ако наистина новият премиер се изправи пред изгребана каса?
Данните на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета през първите пет месеца на годината сочат, че приходите изостават с 6% спрямо миналата година и са 11 млрд. лв. В същото време разходите (10.4 млрд. лв. към май) са по-големи с над 24% в сравнение със същия период на 2008 г. Натрупаният от началото на годината бюджетен излишък вече е с 92% по-малък от същия период на предходната година. <br /> <br /> Още малко повече от месец запазване на сегашната тенденция и бюджетът излиза на червено. Единствено управляващите са на мнение, че това не е така и всъщност няма от какво да се притесняваме, икономиката на страната е стабилна въпреки кризата, заложените буфери в бюджета действат. Последните оценки на икономистите у нас са, че<br /> <br /> <b>в края на годината държавата&nbsp;ще е на червено с между 1.5 и 2.5 млрд. лв., <br /> </b><br /> ако не се промени разходната политика на кабинета.<br /> <br /> От различни страни предупреждаваха, че ако правителството продължава да харчи повече, отколкото може да си позволи, бюджет 2009 ще&nbsp;завърши с голям дефицит. Идеята е, че ако дефицитът продължи да расте, а приходите да падат, няма как да не се създаде впечатление за хаос, неуправляемост и неуравновесеност, което ще е неприятно за икономиката като цяло, а това ще се отрази и на чуждите инвестиции. <br /> <br /> По думите на <b>финансовия експерт Кольо Парамов </b>се харчеше като за последно, макар, че няма пари, а от друга страна ако се спрат плащанията, ще се ограничи системата.<br /> <br /> &ldquo;Около правителството всичко е забулено в мистерия и не става ясно какви договори вече е подписало, нито какви ангажименти е поело да изпълни. Действията на управляващите са крайно непредсказуеми, но е твърде късно да им търсим кусур&rdquo;, смята Парамов. <br /> <br /> Празната хазна и безконтролното харчене не са само чиста инерция. Те са породени и от некомпетентността на управляващите, смята експертът. Политиците и олихархията по думите му реализираха такава програма, която доведе до това <br /> <br /> <b>88 &ndash; 89 на сто да са бедни и гладът да е повсеместен, <br /> <br /> </b>да няма конкурентоспособност, целият икономически модел да е сбъркан и т.н. Според Парамов всичко се прави целенасочено от 8 години насам и е плод на една завършена програма за някакви утопични резерви и спестявания, които де факто гарантират само глад и задлъжнялост. <br /> Крайно необходимо е да се сключи споразумение с Международния валутен фонд, за да се гарантира на 100% валутният борд, посочи икономистът. Колкото по-бързо се сключи, толкова по-добре. Иначе рискът от революция нараства драстично. Блокира ли се ли бюджетът &ndash; ще блокират и борда, категоричен е Парамов. <br /> При евентуално споразумение с МВФ обаче, МВФ няма как да не постави конкретни условия, например сериозно съкращаване на разходите, което плаши управляващите.<br /> <br /> Според <b>Методи Методиев от Института за пазарна икономика<br /> </b><br /> голямото харчене на управляващите е започнало още от 2008 г. <br /> <br /> Още тогава започнаха да теглят пари от излишъка и фискалния резерв, като целта беше да се стабилизира икономиката. Систематичното и последователното източване на пари не доведе до стабилизиране на икономиката, а само до предизборното харчене и раздаване на пари на партньорите. <br /> <br /> Картинката е такава, че новото правителство трябва да преразгледа разходната си част и да свие значително разходите си. <br /> <br /> По думите на Методиев старият кабинет спазваше доста строга политика по отношение на финансите до едно време, после е започнало неконтролируемо харчене. Сега вече никой не знае какво е наследството в хазната. Възможностите на новото правителство са две: може или да преразгледа бюджета, или да свие драстично разходите си. <br /> <br /> По думите на Методиев през първите 4 месеца на 2009 само данъчните приходи са паднали с около 12 на сто, което автоматично означава, че <br /> <br /> <b>разходите трябва да се свият с 15%, ако не и с 25% <br /> <br /> </b>Заложените буфери не са нормална мярка, която ще има реален ефект върху икономиката, това си беше чисто популистка мярка. Фонд работна заплата трябва да бъде замразен. Големите проекти като АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo; и други, които носят много неясни ефекти за икономиката ни, трябва също да бъдат замразени. Трябва и да се улеснят регулациите за бизнеса и бюрократичните пречки, които сега съществуват. <br /> <br /> Това правителство трябва да направи в самото начало поне една фундаментална реформа, примерно в здравеопазването. Имаше натрупани резерви в държавния фиск за реформи преди кризата, но тези пари са изядени. Сега пикът на кризата обаче е преминал, последиците ще се проявяват в реалната икономика поне края на годината. <br /> <br /> Ръстът на икономиката ще е около 1%, въпреки че Световната банка дава 1,5%. <br /> Евентуално споразумение с МВФ би могло да донесе положителни сигнали, че България търси своята стабилност. От друга страна влизането в преговори с фонда ще изплаши инвеститорите. По-добре да се съкрати разходната част, а не да се търси помощ от МВФ, смята Методиев. <br /> <br /> По думите му правителството нарочно е забавило данните на МФ за бюджета, за да не се видят дупките, които се образуват със знак минус. <br /> Според икономиста проф. д-р Димитър Иванов кризата у нас е преди всичко не криза на ликвидността, а на задлъжнялостта, на свръх кредитирането и на платежоспособността. Тази криза удря реалната икономика, тя не се изразява светкавично в макроикономиката. По думите му основната болест на българската икономика е силната задлъжнялост. Следователно антикризисната програма трябва да бъде насочена в преструктуриране на задълженията на фирмите и домакинствата. &ldquo;България влиза в период не по-малко от 3-4-5 години на фискална неустойчивост и бюджетни дефицити&rdquo;, категоричен бе той. <br /> <br /> Иванов прогнозира, че тази година вероятно ще имаме трудно балансиран бюджет, а бюджетният дефицит ще бъде не по-малко от минус 1,5 &ndash; минус 2%. По думите му полезните стъпки във финансовия и банковия сектор на страната са подоходно прогресивно данъчно облагане, намаляване на ДДС на 15-18 % и съкращаване на срока на връщане, данъчни бонуси по 1500 лв., неданъчни семейни бонуси, бонуси за студенти от бедни семейства. &ldquo;България трябва да използва следващите 3-4-5 години за<br /> <br /> <b>тотална смяна модела <br /> <br /> </b>на икономиката. В момента у нас продължава да доминира некоректна, неточна, неясна интерпретация на причините за кризата. А когато няма точна диагноза, терапията е грешна, смята Иванов. Необходимо е и гъвкаво споразумение с МФВ, което дава възможност на страната да ползва според своята антикризисна програма възможностите на фонда. <br /> <br /> &ldquo;Имаме информация, че здравословното състояние на някои банки не е така стабилно. Необходимо е законодателство, предотвратяващо фалита на банките. Необходимо е и въвеждане на законодателство за рекапитализация на банки&rdquo;, коментира още Иванов. <br /> <br /> <b>Право на отговор<br /> </b><br /> Според <b>Георги Кадиев от БСП </b>правителството се движи в рамките на разходите, които са заложени в бюджета. Проблемът е, че в приходната част наистина има липсващи приходи, които се очертава да бъдат около 20% в края на годината от заложеното в бюджета. В същото време обаче има буфери, които са приблизително равни на тези 20%.<br /> <br /> &ldquo;Ако нещата вървят по същия начин, в края на годината бюджетът ще е или на 0, или на лек дефицит&rdquo;, категоричен е Кадиев.<br /> <br /> Ако приходите се срутят още надолу, тогава положението ще стане наистина сериозно, смята той. Приходната част зависи много и от външните фактори, данъците например зависят изключително много от цената на петрола. <br /> <br /> По думите на Кадиев липсващите приходи в хазната са само 4 млрд. лева, но резервите плюс бюджетния излишък, който е 30 на сто, правят горе-долу същата сума. <br /> <br /> В Закона за бюджета има текст, който казва, че правителството има право да съкращава разходите до получените приходи, т.е. дори и без актуализация на бюджета правителството може спокойно да съкращава разходи, като вижда, че приходите не му идват. <br /> Досегашните управляващи са категорични, че политиката им в областта на финансите е правилна и заложените буфери в бюджета са приблизително равни на това, което липсва. Така че в края на годината бюджет 2009 нямало да излезе на минус, а приблизително на нула. <br /> <br /> Според Кадиев спадът в постъпленията в хазната не е особено драстичен и място за драма няма. В БСП били наясно, че ще се иска неотложна актуализация на бюджета. &ldquo;Но да не си дават много зор, защото в крайна сметка 90 или ако не 100% резултатът при тях ще е същият&rdquo;.<br /> <br /> За споразумението с МВФ - не трябва да го сключваме и да взимаме пари от там, защото още не сме притиснати до стената, за разлика например от Турция и Хърватия. &ldquo;Имаме повече резерви и по-ниска инфлация от тях, няма нужда да се сключва това предпазно споразумение, за което говорят всички икономически анализатори&rdquo;, отбеляза Кадиев. <br /> <br /> Според него МВФ ни дава два сигнала &ndash; положителен и отрицателен. Положителният сигнал е, че предпазното споразумение дава повече сигурност на инвеститорите у нас и че съществува още един гарант на правилната икономическа политика. &ldquo;Но самият факт, че изобщо си стигнал до фонда, дава точно обратния сигнал &ndash; това, че правителството не вярва на самото себе си и търси помощ от МВФ&rdquo;, добави той. <br /> <br /> <b>Десислава Вангелова, БЛИЦ<br /> </b><br />