Къде сбърка украинският президент Виктор Юшченко? Преди години той стана президент като бащата на прозападната “Оранжева революция” след вълната от масови протести тогава, запомнена като "Оранжевата револяция", пише анализаторът Ричард Балмфорт в Ройтерс.
Юшченко рискува да се превърне в бележка под линия в историческите съчинения. Десетки хиляди се събраха през зимата на 2004 г.- 2005 г., за да го подкрепят , когато лицето му бе обезобразено от мистериозно отравяне с диоксин, срещу корумпираната постсъветска политическа класа. Но историята на управлението на Юшченко, смятат анализатори, е на човек, който след като дойде на власт, изгуби безнадеждно връзката с верните му, които го издигнаха на този пост.<br /> <br /> Той обяви, че ще изкорени корупцията, която порази украинския бизнес и официален живот. Вместо това, въпреки че самият той е смятан за чист, през петгодишното му управление корупцията и връзкарството се увеличиха. Мнозина го критикуват за това, че се е хвърлил вманиачено във възстановяването на украинската национална идентичност и изправяне на историческите грешки, както самият той смята, лишили Украйна от държава през 20-и век. Веднъж изрази готовност да поеме втора доза диоксин, стига да защити паметта на изгубените поколения украинци. Но агресивният му подход да изведе на преден план украинския език и култура чрез разрушаване на паметници от съветско време обезпокои милиони етнически руснаци в многообразната в етническо отношение страна.<br /> <br /> А и тези усилия често бяха предприемани за сметка на реформирането на икономиката и превръщането на бившата съветска република с 46 милиона население в държава, която може да догони Европа. Износът в ключови производствени сектори като стоманодобив спадна рязко, фалираха банки.<br /> <br /> Неспособността му да води балансирана външна политика между изтока и запада направи Юшченко да изглежда самотна фигура. Тогавашният руски президент Дмитрий Медведев, който го определи като антируски настроен заради стремежа му да присъедини Украйна към НАТО и агресивните му ходове да зачеркне съветското минало, каза че вече няма да поддържа отношения с него. Подобно на Русия, Съединените щати, неговият покровител в &ldquo;Оранжевата революция&rdquo;, го изоставиха, вероятно разочаровани от липсата на силно управление от негова страна.<br /> <br /> Основателно или не, той скъса рано с Юлия Тимошенко, два пъти негов премиер, но и основен съюзник по време на уличните протести в шеметните дни на 2004 г. Вътрешни източници твърдят, че Юшченко няма добра преценка за хората и е променил екипа си от съветници четири пъти за пет години. Като цяло той сякаш се насочваше към грешни приоритети, докато Украйна затъваше в икономически трудности. Правомощията му да се справи с тези проблеми само намаляха с конституционната реформа, която той неблагоразумно подписа.<br /> <br /> Резултатът бе политическа парализа на президентската власт, на властта на премиера и разпокъсан парламент безнадеждно в разрез помежду си. Той не успя да се хареса извън Западна Украйна и да привлече гъсто населените рускоезични райони, подкрепящи Янукович. Юшченко никога не е имал стратегия как да привлече южна и източна Украйна след разделението от 2004 г. Други смятат, че независимо от неговата политическа наивност трябва да му бъде признато въвеждането на наченките на демократична култура в бившата съветска република.<br /> <br /> Политическият анализатор Сергей Руденко, който пише за списание &ldquo;Тижден&rdquo;, определя Юшченко като &ldquo;заложник на обстоятелствата&rdquo;, случаен президент. &ldquo;По мнението на Юшченко, благородството на историческата му мисия ще може да бъде оценено само от бъдещите поколения и електоратът не разбира напълно логиката на действията му. Човек може да се съгласи с президента само за това, че той вероятно се е оказал на неправилното място в неправилното време.&rdquo;/БЛИЦ<br />