Хенри Кисинджър с мрачна прокоба за съдбата на света след края на пандемията

Сюрреалистичната атмосфера на пандемията Covid-19 върна в съзнанието ми това как се почувствах като млад човек от 84-та пехотна дивизия по време на Битката при издутината (по време на Арденската офанзива - бел. ред.) .

Сега, както в края на 1944 г., има усещане за опасност, която е насочена не към някой конкретен човек, а се стоварва случайно и с опустошения. Така започва коментар в „Уол Стрийт Джърнъл”, написан от Хенри Кисинджър, държавен секретар и съветник по националната сигурност в администрациите на Ричард Никсън и Джералд Форд.

Но има важна разлика между това далечно време и нашето. Американската издръжливост тогава беше укрепена от основна национална цел.

Сега, в разделена държава, е необходимо ефективно и далновидно правителство за преодоляване на препятствия, безпрецедентни по мащаб и глобален обхват. Поддържането на общественото доверие е от решаващо значение за социалната солидарност, за връзката на обществата помежду си и за международния мир и стабилност.

Нациите се сплотяват и процъфтяват на основата на вярата, че техните институции могат да предвидят бедствие, да блокират въздействието му и да възстановят стабилността. Когато пандемията Covid-19 приключи, институциите на много държави ще бъдат възприемани като неуспешни.

Дали това решение е обективно справедливо е без значение. Реалността е, че светът никога няма да бъде същият след коронавируса. Да се спори сега за миналото само затруднява да се направи това, което трябва да се направи.

Коронавирусът порази с безпрецедентния си мащаб и свирепост. Разпространението му е експоненциално: случаите в САЩ се удвояват на всеки пети ден. Медицинските доставки не са достатъчни, за да се справят с нарастващите вълни от случаи.

Отделенията за интензивно лечение са на ръба да бъдат претоварени, дори отвъд него. Тестването е неадекватно на задачата за идентифициране на степента на заразяване, още по-малко да се обърне посоката на разпространението му. Една успешна ваксина може да е факт след 12 до 18 месеца.

Американската администрация свърши солидна работа за избягването на незабавна катастрофа. Крайният тест ще бъде дали разпространението на вируса може да бъде спряно и след това променено по начин и в мащаб, който поддържа доверието на обществото в способността на американците да управляват себе си.

Кризисните усилия, колкото и да са големи и необходими, не трябва да провалят неотложната задача за стартиране на паралелно начинание за преминаване към посткоронавирусния порядък.

Лидерите се справят с кризата до голяма степен на национална основа, но разлагащите обществото ефекти на вируса не признават границите. Докато посегателствата върху здравето на човека - да се надяваме - ще бъдат временни, политическите и икономическите катаклизми, които той отприщи, могат да продължат поколения.

Нито една държава, дори САЩ, не може само с национални усилия да преодолее вируса. Разрешаването на нуждите на момента трябва в крайна сметка да бъде съчетано с глобална визия и програма за сътрудничество. Ако не можем да направим и двете в тандем, ще се изправим пред най-лошото от всичко досега.

Извличайки поуки от развитието на Плана „Маршъл“ и на проекта „Манхатън“, САЩ са длъжни да положат големи усилия в три области.

Първо, засилване на глобалната устойчивост на инфекциозни заболявания. Триумфите на медицинската наука като полиомиелитната ваксина и изкореняването на едрата шарка или нововъзникващото статистическо-техническо чудо на медицинската диагноза чрез изкуствен интелект ни успокоиха до опасно самодоволство.

Трябва да разработим нови техники и технологии за контрол на инфекции и съизмерими ваксини за голяма популация.

Градовете, щатите и регионите трябва последователно да се подготвят за защита на хората от пандемии чрез складиране, съвместно планиране и проучване на границите на науката.

Второ, стремеж към лекуване на раните на световната икономика. Глобалните лидери научиха важни поуки от финансовата криза през 2008 г. Сегашната икономическа криза е по-сложна: свиването, отприщено от коронавируса, е, поради своята скорост и глобален мащаб, различна от всичко, което някога се е случвало в историята досега.

И необходимите мерки за общественото здраве като социално дистанциране и закриване на училища и предприятия допринасят за икономическата болка. Програмите също трябва да се стремят да облекчат ефектите от предстоящия хаос върху най-уязвимото население в света.

Трето, защита на принципите на либералния световен ред. Базисата легенда за съвременното управление е град, ограден от стени, защитен от мощни владетели, понякога деспотични, друг път доброжелателни, но винаги достатъчно силни, за да защитят хората от външен враг.

Мислителите просветители поставят тази концепция в нова рамка с аргумента, че целта на легитимната държава е да осигури основните потребности на хората: сигурност, ред, икономическо благополучие и справедливост.

Отделните личности не могат да осигурят тези неща самостоятелно. Пандемията предизвика анахронизъм, възраждане на заградения град в епоха, когато просперитетът зависи от глобалната търговия и движението на хората.

Световните демокрации трябва да защитават и поддържат своите ценности на Просвещението. Глобалното отдръпване от балансирането на властта с легитимността ще доведе до разпадане на социалния договор както на вътрешно, така и на международно ниво.

И все пак този хилядолетен въпрос на легитимността и властта не може да бъде решен едновременно с усилията за преодоляване на чумата Ковид-19. Сдържаността е необходима от всички страни - както във вътрешната политика, така и в международната дипломация. Трябва да се определят приоритети.

От Битката при Булж преминахме към свят на нарастващ просперитет и засилено човешко достойнство. Сега живеем в епохален период. Историческото предизвикателство за лидерите е да управляват кризата, като същевременно изграждат бъдещето. Провалът може да подпали света.

Източник: БГНЕС