Холандският модел – и бедни, и богати споделят страданията от кризата
Идеята за "Полдеринг" се е родила в мочурищата и общата борба срещу наводненията
В САЩ увеличението на данъците е обект на партийна война и докара страната до ръба на "фискалната пропаст". В Южна Европа икономиите доведоха до масови протести и работнически стачки. Може би и едните, и другите биха могли да се поучат от холандците, чиято култура на компромиси запази страната им в добро състояние през цялата икономическа буря. В Холандия ударите от световната финансова криза досега се поемаха по-спокойно, като политическите партии, синдикатите и официалните представители бяха по-съсредоточени върху споразуменията, отколкото върху борбата за принципи, и върху споделянето на трудностите върху благоденствието, пише "Вашингтон пост".
В крайна сметка прагматичният мироглед на холандците гласи: участваме всички заедно. Холандската система, известна като "Полдер модел", се стреми към споделяне на неизбежното страдание от един спад по начин, който всички възприемат като справедлив. Работодателите се съгласяват да не закриват толкова много работни места, колкото иначе биха закрили, в замяна на това, че работниците склоняват да приемат орязване на заплатите и не излизат на стачка. Междувременно правителството се опитва да формира обществена подкрепа за данъчните увеличения и съкращенията на разходите, като ги разпределя поравно сред групите. "Всеки ще усети затрудненията", заяви премиерът Марк Рюте неотдавна, след среща с бизнес лидери и синдикалисти. "Ще споделим бремето, колкото е възможно поравно. Като единна страна ние сме силни", добави той.<br /> <br /> Идеята за "Полдеринг" намира дълбок отзвук сред холандския народ. В исторически план жителите на "Ниската земя" е трябвало да се кооперират от различни социални класи, за да си поделят разходите по поддържане на системата от вятърни мелници и диги, предпазваща ги от наводнения и спомагаща за превръщането на мочурища в суха земеделска земя, известна като "полдер".<br /> <br /> "Полдер моделът" в съвременната си форма води началото си от икономическа криза през 1982 г.: на фона на висока безработица и стагфлация министрите от правителството сядат заедно със синдикатите и индустриални лидери и постигат споразумение, в което профсъюзите приемат ограничения на заплатите и слагат край на стачки в замяна на гаранции за заетост. Оттогава Холандия, чиято икономика сега е пета по големина в еврозоната, е сред най-добре развитите промишлени страни.<br /> <br /> Сега, когато икономиката затъва, пазарът на жилища върви надолу и безработицата е на най-високото си ниво от 10 г. насам - 7.2%, "Полдер моделът" отново е на мода.<br /> <br /> Новото холандско коалиционно правителство, което пое управлението през ноември, се състои от две партии, враждували люто десетилетие - консервативната партия на Рюте и лявата Партия на труда. Коалиционното им споразумение цели Холандия отново да стъпи здраво на краката си, като се комбинират мерки, като например съкращаване на социалните разходи, предлагани от консерваторите, с увеличение на имотните данъци по настояване на лейбъристите. Това е все едно демократи и републиканци да седнат заедно във Вашингтон, да примирят различията си и да приемат заедно куп препоръки за дългосрочна бюджетна реформа в Америка.<br /> <br /> Друг източник на холандската култура на компромиса е дългогодишният опит в международната търговия, започнал още с компанията на Холандска Източна Индия, доминирала търговията между Европа и Азия през XVII и XVIII век и останала в историята и с това, че е първата корпорация, която емитира акции.<br /> <br /> "Компромисът наистина е част от психологията на една нация, уповала се на международната търговия, за да просперира, казва преподавателят от икономика от "Хънтър Колидж" в Ню Йорк Рандал Файлър. - Неоспоримата полза е, че чужденците, независимо дали са инвеститори, търговски партньори или политически съюзници, ще запазят доверието си в страната с отворен пазар и социална стабилност".В САЩ увеличението на данъците е обект на партийна война и докара страната до ръба на "фискалната пропаст". В Южна Европа икономиите доведоха до масови протести и работнически стачки. Може би и едните, и другите биха могли да се поучат от холандците, чиято култура на компромиси запази страната им в добро състояние през цялата икономическа буря. В Холандия ударите от световната финансова криза досега се поемаха по-спокойно, като политическите партии, синдикатите и официалните представители бяха по-съсредоточени върху споразуменията, отколкото върху борбата за принципи, и върху споделянето на трудностите върху благоденствието.<br /> <br /> В крайна сметка прагматичният мироглед на холандците гласи: участваме всички заедно. Холандската система, известна като "Полдер модел", се стреми към споделяне на неизбежното страдание от един спад по начин, който всички възприемат като справедлив. Работодателите се съгласяват да не закриват толкова много работни места, колкото иначе биха закрили, в замяна на това, че работниците склоняват да приемат орязване на заплатите и не излизат на стачка. Междувременно правителството се опитва да формира обществена подкрепа за данъчните увеличения и съкращенията на разходите, като ги разпределя поравно сред групите. "Всеки ще усети затрудненията", заяви премиерът Марк Рюте неотдавна, след среща с бизнес лидери и синдикалисти. "Ще споделим бремето, колкото е възможно поравно. Като единна страна ние сме силни", добави той.<br /> <br /> Идеята за "Полдеринг" намира дълбок отзвук сред холандския народ. В исторически план жителите на "Ниската земя" е трябвало да се кооперират от различни социални класи, за да си поделят разходите по поддържане на системата от вятърни мелници и диги, предпазваща ги от наводнения и спомагаща за превръщането на мочурища в суха земеделска земя, известна като "полдер".<br /> <br /> "Полдер моделът" в съвременната си форма води началото си от икономическа криза през 1982 г.: на фона на висока безработица и стагфлация министрите от правителството сядат заедно със синдикатите и индустриални лидери и постигат споразумение, в което профсъюзите приемат ограничения на заплатите и слагат край на стачки в замяна на гаранции за заетост. Оттогава Холандия, чиято икономика сега е пета по големина в еврозоната, е сред най-добре развитите промишлени страни.<br /> <br /> Сега, когато икономиката затъва, пазарът на жилища върви надолу и безработицата е на най-високото си ниво от 10 г. насам - 7.2%, "Полдер моделът" отново е на мода.<br /> <br /> Новото холандско коалиционно правителство, което пое управлението през ноември, се състои от две партии, враждували люто десетилетие - консервативната партия на Рюте и лявата Партия на труда. Коалиционното им споразумение цели Холандия отново да стъпи здраво на краката си, като се комбинират мерки, като например съкращаване на социалните разходи, предлагани от консерваторите, с увеличение на имотните данъци по настояване на лейбъристите. Това е все едно демократи и републиканци да седнат заедно във Вашингтон, да примирят различията си и да приемат заедно куп препоръки за дългосрочна бюджетна реформа в Америка.<br /> <br /> Друг източник на холандската култура на компромиса е дългогодишният опит в международната търговия, започнал още с компанията на Холандска Източна Индия, доминирала търговията между Европа и Азия през XVII и XVIII век и останала в историята и с това, че е първата корпорация, която емитира акции.<br /> <br /> "Компромисът наистина е част от психологията на една нация, уповала се на международната търговия, за да просперира, казва преподавателят от икономика от "Хънтър Колидж" в Ню Йорк Рандал Файлър. - Неоспоримата полза е, че чужденците, независимо дали са инвеститори, търговски партньори или политически съюзници, ще запазят доверието си в страната с отворен пазар и социална стабилност".<br /> <br /> <br />