Христо Иванов и компания на държавна ясла

Една от причините България да бъде все така под наблюдение в сферата на правосъдието от страна на Европейската комисия, е вътрешният саботаж, дело на мрежата от неолиберални неправителствени организации, за които „съдебната реформа“ отдавна не е кауза, а добре процъфтяващ бизнес. И макар в последните две години доносите им да не се отразяват върху обективността на мониторинговите доклади, в съдържанието на които дори присъстват и позитивни оценки за прокуратурата, това далеч не означава край на финансовите потоци, особено тези по европейската програма „Добро управление“, пише „Труд“.
 
Това освен сигурни и доста добри доходи, дава така нужното обяснение с какво се издържат „професионалните“ протестъри, повечето от които познаваме като автори на всевъзможни „активни мероприятия“ срещу различни държавни органи, в частност и срещу прокуратурата, каквито например бяха протестите в защита на осъдената на 20 години затвор за корупция кметица на „Младост“.

Ако има съмнение, че част от протестърите обслужват конкретни подсъдими и обвиняеми лица не само заради тяхната „невинност“, то грантовете от чужди фондации и проектите по европейските програми имат ролята на перфектния легален източник на доходи.
 
А ако се чудите защо миналия четвъртък в началото на работния за мнозина ден, между 09.00 и 11.00 часа, около Висшия съдебен съвет имаше 100-200 партийни активисти на „Да, България“, начело с препитавалия се 15 години от грантове и фондове Христо Иванов, то е добре да проверите колко от тях са на щат или на хонорари в т.нар. „неправителствен сектор“.

Едва ли е изненадващо, но се оказва, че част от идеолозите и организаторите на протести срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор са изпълнители на проекти с бюджети от по близо 100 000 лв. всеки.
 
Куриозното е, че всъщност парите са за „мониторинг на съдебната система“, т.е. за писане на доклади, в които задължително ще присъстват и въпросните протести – отминалият пред ВСС и предстоящият пред Съдебната палата.

А може би най-абсурдното в случая е, че парите се отпускат от български институции, макар финансирането да е от еврофондовете. Така излиза, че държавата издържа тези, които я саботират и по същество работят срещу отделните власти и срещу интересите на народа u.

Защото българите не са „втора ръка“ европейци и не заслужават безкраен мониторинг, нито удобна и послушна прокуратура, каквато искат адвокатските лобита, разследваните олигарси и техните улични марионетки.
 
Още през пролетта на 2016 г. „Труд“ разкри, че се планира разходването на 10 млн. лв. от „Добро управление“ за всевъзможни проекти, свързани с правосъдието. Като половината тях – 5 млн. лв., ще бъдат разпределени на три етапа за поредните анализи, проучвания и доклади в областта на „съдебната реформа“.

Първият етап приключи още преди година, без изобщо някой да е разбрал какъв точно е ефектът. Успоредно с него се събираха и проекти за разпределянето на други 2 млн. лв., които вече са в етап на изпълнение. Още преди повече от три години прогнозирахме, че не малка част от бенефициентите ще се окажат близки до пропадналия бивш правосъден министър Христо Иванов.
 
В последните работни дни на 2018 г. управляващият орган на програмата „Добро управление“, който е на подчинение на вицепремиера Томислав Дончев, разпределя почти два милиона между 22 проекта, част от които са свързани с Христо Иванов и близки до него партийни функционери на „Да, България“.

Така се оказва, че един от организаторите на протеста в понеделник пред Съдебната палата – адвокат Петромир Кънчев, един от лидерите на т.нар. Инициатива „Правосъдие за всеки“, е сред изпълнителите по проект „Повишаване капацитета на организациите, които обучават медиатори, чрез изработване на Стандарти за обучение на медиатори“, чието изпълнение е стартирало през февруари т.г. и ще продължи до август 2020 г.
 
Общата стойност на проекта е 99 370 лв., а сред партньорите на Кънчев, станал известен с организирането на съвместни сбирки с близката до укриващия се от правосъдието подсъдим Цветан Василев организация „БОЕЦ“, се оказва и Биляна Гяурова-Вегертседер, наследничката на Христо Иванов в НПО-то Български институт за правни инициативи.

Същото НПО, което от създаването му до месец юли 2014 г. се ръководи от Христо Иванов, изпълнява и друг проект по „Добро управление“ – „Инструментариум за базиран на данни граждански мониторинг и контрол на реформата в съдебната система“. Бюджетът е в размер на 99 726 лв.
 
Ръководеният от Вегертседер БИПИ е изпълнител на проекта, по който действителен бенефициент се оказва Сдружение „НПО Линкс“, ръководено от Теодора Гандова. Същата претендира да е един от експертите у нас по въпросите на т.нар. „отворени данни“.

Освен че дясната ръка на Христо Иванов в „Да, България“ Антоанета Цонева не крие суперлативите си към Теодора Гандова, се оказва, че името на специалистката по „отворени данни“ е записано като отговорник на доброволците на въпросната партия, организирала протеста пред ВСС срещу номинацията на Иван Гешев.
 
Всъщност, оказва се, че НПО-то „Линкс“ (да не се бърка със социологическата агенция „Маркет Линкс“, основана в миналото от бившия началник на кабинета на премиера Румяна Бъчварова) на Теодора Гандова е бенефициент и по втори проект – „Отворените данни и гражданското участие: механизми за насърчаване на взаимодействието между администрацията, гражданите и бизнеса“. Той е на стойност 82 480 лв. 84 036 лв. е стойността на друг проект „Върховенството на закона и икономически растеж“, който се изпълнява от Института за пазарна икономика.
 
С правната тематика в ИПИ се занимава Иван Брегов, автор на десетки статии, насочени изцяло срещу дейността на държавното обвинение, както и персонално срещу главния прокурор Сотир Цацаров, а вече и срещу неговия заместник Иван Гешев.

Какви ще са ползите от изброените четири проекта е нещо, което ще каже управителното тяло на „Добро управление“, но отсега е ясно, че ще бъде отбелязано как всички бюрократични правила на Брюксел са били спазени.
 
От подобни „кухи“ дейности ефектът е невидим, въпреки милиардите, потънали в изграждането на електронно управление, стотиците милиони за ромска интеграция и т.н.

По-същественият въпрос не е дори дали е налице конфликт на интереси, както и каква е била и имали ли са роля Христо Иванов, като ресорен министър и Румяна Бъчварова, като вицепремиер в предишния мандат на ГЕРБ, отговорна за административната реформата и „отворените данни“ на администрацията, в изготвянето на критериите и правилата за европейското финансиране в областта на „съдебната реформа“ по ОПДУ.
 
Важното в случая е, че Петромир Кънчев може да организира протести, без да се притеснява от прекомерната близост на „Правосъдие до всеки“, до наемниците на подсъдимия Цветан Василев или прокситата на подсъдимия Иво Прокопиев.

Иван Брегов може да продължи да громи с програмни статии „лошата“ прокуратура, препечатвани в изданията, собственост или свързани с подсъдимите Василев, Прокопиев и други богати издатели, известни с това, че недолюбват разследванията за начина, по който са придобили богатствата си. Биляна Гяурова-Вегертседер също може да дава напоителни интервюта, в които да иска още и още мониторингови механизми над България.
 
Теодора Гандова може да продължи да помага на своята приятелка Антоанета Цонева за партийното строителство на „Да, България“, чиито доброволци „доброволно“ протестират срещу онзи, който страхува подсъдими и обвиняеми олигарси, криминални приватизатори, корумпирани властимащи, рекетьори, сутеньори и ало-измамници.
 
Всичките те знаят защо го правят и по-важното – няма кой да им се разсърди, че не са на работните си места, а обикалят кьошетата около Съдебната палата – нали държавата им плаща.